ЕПИЛЕПСИЯТА СЕ ЛЕКУВА ИНДИВИДУАЛНО И... УПОРИТО

Всич­ки при­я­те­ли се от­д­ръп­на­ха от нас. Не раз­би­рат, че епи­леп­си­я­та е нев­ро­ло­гич­но, а не пси­хи­чно за­бо­ля­ва­не. Имам усе­ща­не­то, че то­ва за­бо­ля­ва­не се под­ми­на­ва и във вес­т­ни­ци­те и спи­са­ни­я­та. Мо­ля да раз­ка­же­те по­ве­че за та­зи бо­лест. За­що въз­ник­ва? Из­вес­т­но вре­ме пре­ди пър­вия прис­тъп си­нът ми пад­на от дър­во. Да­ли то­ва не е про­во­ки­ра­ло бо­лест­та? За­що на всич­ки бол­ни от епи­леп­сия ле­ка­ри­те наз­на­ча­ват раз­лич­ни ле­кар­с­т­ва?

Ана Ва­си­ле­ва, Мон­та­на

Епи­леп­си­я­та е хро­нич­но за­бо­ля­ва­не на глав­ния мо­зък, който е един мно­го слож­но ус­т­ро­ен орган.

Имен­но по­ра­ди та­зи при­чи­на епи­леп­тич­ни­те при­па­дъ­ци са тол­ко­ва раз­лич­ни.

При по­ве­че­то хо­ра епи­леп­тич­ни­ят при­па­дък про­ти­ча та­ка: бол­ни­ят па­да вне­зап­но, по­лу­ча­ва гърч и си гъл­та ези­ка. Но те­зи приз­на­ци са ха­рак­тер­ни за най-теж­ки­те от всич­ки из­вес­т­ни епи­леп­тич­ни при­па­дъ­ци - т.нар. ге­не­ра­ли­зи­рани. Те­зи прис­тъ­пи мо­гат да се съп­ро­вож­дат с вне­зап­на за­гу­ба на съз­на­ние, с на­ру­ше­но ди­ша­не, с не­вол­но ури­ни­ра­не.

Припадъкът може да про­ти­ча и във фор­ма­та на т. нар. аб­санс. То­ва оз­на­ча­ва крат­кот­рай­но (са­мо за 2 до 15 се­кун­ди) из­к­люч­ва­не на съз­на­ни­е­то. По­ня­ко­га се съп­ро­вож­да с не­вол­ни дви­же­ния на ръ­це­те или кра­ка­та.

Аб­сан­сът е много ко­ва­рен, защото ро­ди­те­ли­те труд­но за­бе­ляз­ват това със­то­я­ние

Не все­ки би изос­т­рил вни­ма­ни­е­то си, ако де­те­то из­вед­нъж спре да се дви­жи, за­поч­не да ми­га или се за­мис­ля, ся­каш заг­ле­да­но в ед­на точ­ка. На­ли се случ­ва за се­кун­ди!

Ос­вен ге­не­ра­ли­зи­ра­ни, съ­щес­т­ву­ват и пар­ци­ал­ни епи­леп­тич­ни прис­тъ­пи. Те се про­я­вя­ват по раз­ли­чен на­чин. Всич­ко за­ви­си от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те осо­бе­нос­ти на де­те­то и от то­ва в коя част на глав­ния мо­зък се на­ми­ра епи­леп­тич­но­то ог­ни­ще.

В по­ве­че­то слу­чаи епи­леп­си­я­та за­поч­ва в дет­с­т­во­то

Гър­чо­ве мо­гат да въз­ник­нат и в бе­бе­та на 2-рия, 3-тия ден след раж­да­не­то. Мо­гат да въз­ник­нат и при под­рас­т­ва­щи­те. Аб­сан­си­те по прин­цип се по­я­вя­ват при де­ца във въз­раст­та от 2 до 8 го­ди­ни. За­то­ва ро­ди­те­ли­те тряб­ва да об­ръ­щат вни­ма­ние на вся­как­ви осо­бе­нос­ти в по­ве­де­ни­е­то на де­те­то и да не се стра­ху­ват да го прег­ле­дат при спе­ци­а­лист.

НЕ ПРО­ПУС­КАЙ­ТЕ СИМ­П­ТО­МИ­ТЕ. ТЕ МО­ГАТ ДА БЪ­ДАТ:

- чес­та за­гу­ба на съз­на­ние;
- заг­леж­да­не в ед­на точ­ка и “об­ръ­ща­не” на очи­те;
- кон­вул­сии и гър­чо­ве, не­вол­но из­пъ­ва­не на край­ни­ци­те, из­т­ръп­ва­не на кит­ки­те;
- обил­но слю­но­от­де­ля­не;
- не­о­би­чай­но пов­та­ря­щи се дви­же­ния на ръ­це­те и кра­ка­та;
- обър­кан го­вор, вне­зап­ни прис­тъ­пи на страх или ра­дост;
- чес­то пов­та­ря­що се гла­во­бо­лие, ко­е­то не е свър­за­но с трав­ми по гла­ва­та;
- мно­го тре­во­жен сим­п­том е, ко­га­то де­те­то мис­ли и се чув­с­т­ва в свои во­ди, а се на­ми­ра на съв­сем не­поз­на­то мяс­то. Или об­рат­но­то - не поз­на­ва оби­чай­на­та об­с­та­нов­ка, в ко­я­то се на­ми­ра все­ки ден;
- сом­нам­бу­ли­зъм: де­ца­та ста­ват насън, хо­дят из ста­ята, не ре­а­ги­рат на ни­що, след то­ва си ля­гат да спят и на сут­рин­та не пом­нят ни­що.

Бе­бе­та на 2 до 7 ме­се­ца мо­гат не­вол­но да “зак­ри­вя­ват” гла­вич­ка­та си, да пра­вят пов­та­ря­щи се нак­ло­ни на тялото, ка­то в съ­що­то вре­ме сгъ­ват и раз­гъ­ват ръ­це­те си.

Мно­го от те­зи сим­п­то­ми са ха­рак­тер­ни и за дру­ги за­бо­ля­ва­ния, а хо­де­не­то насън мо­же да е пре­диз­ви­ка­но от пре­въз­бу­да. Но ако те­зи сим­п­то­ми се пов­та­рят по ед­но и съ­що вре­ме, по един и същ сце­на­рий, то­га­ва не е из­к­лю­че­но да ста­ва ду­ма за се­ри­оз­но на­ру­ше­ние. И то­га­ва ча­ка­не­то и ба­ве­не­то са мно­го опас­ни. Де­те­то тряб­ва спеш­но да бъ­де прег­ле­да­но при ле­кар-нев­ро­лог.

ЛЕ­ЧЕ­НИ­Е­ТО НА ЕПИ­ЛЕП­СИ­Я­ТА МО­ЖЕ ДА ПРО­ДЪЛ­ЖИ ДЪЛ­ГО

При епи­леп­сия дей­с­т­ви­тел­но се наз­на­ча­ват раз­лич­ни пре­па­ра­ти, за­що­то съв­ре­мен­ни­те ле­кар­с­т­ва дей­с­т­ват вър­ху оп­ре­де­ле­на зо­на от мо­зъ­ка. Ед­но и съ­що сред­с­т­во мо­же да по­мог­не на ед­но де­те, а да не пов­ли­яе на дру­го. Ос­вен то­ва имай­те пред­вид, че ле­че­ни­е­то на епи­леп­си­я­та мо­же да про­дъл­жи го­ди­ни на­ред, осо­бе­но при теж­ка фор­ма на за­бо­ля­ва­не­то.

Мно­го е важ­но за­поч­на­то­то да се до­ве­де до-край. До­ри и да по­мог­нат про­ти­во­гър­чо­ви­те пре­па­ра­ти, не спи­рай­те да ги да­ва­те на де­те­то си, до­ка­то не раз­ре­ши ле­ка­рят. Ста­тис­ти­ка­та по­каз­ва, че поч­ти ед­на тре­та от мал­ки­те па­ци­ен­ти не пре­ми­на­ват пъл­ния курс на ле­че­ние. Ро­ди­те­ли­те по­ня­ко­га мно­го се стра­ху­ват от стра­нич­ни­те дей­с­т­вия на пре­па­ра­ти­те или не вяр­ват в тях­на­та ефи­касност. То­ва не тряб­ва да се пра­ви в ни­ка­къв слу­чай.

За­що­то след то­ва ще пла­ти­те пре­ка­ле­но ви­со­ка це­на

Ако си­ту­а­ци­я­та се за­дъл­бо­чи, де­те­то мо­же да ста­не ин­ва­лид. Ако прис­тъ­пи­те не са теж­ки, нап­ри­мер въз­ник­ват един път на по­ло­вин го­ди­на, ле­ка­рят ре­ша­ва как­во ле­че­ние да се наз­на­чи. Но то­ва е въз­мож­но са­мо в слу­ча­и­те с доб­ро­ка­чес­т­ве­на­та епи­леп­сия. При нея стра­дат са­мо ин­те­лек­тът и пси­хо­мо­то­ри­ка­та.

НАС­ЛЕД­С­Т­ВЕ­НОСТ­ТА И РО­ДО­ВИ­ТЕ ТРАВ­МИ СА ЕД­НИ ОТ ОС­НОВ­НИ­ТЕ ПРИ­ЧИ­НИ

Мно­го ва­жен рис­ков фак­тор е нас­лед­с­т­ве­ност­та. Дос­та го­ля­ма ро­ля иг­ра­ят и ро­до­ви­те трав­ми - осо­бе­но трав­ми при не­до­но­се­ни де­ца, ко­и­то по на­ча­ло имат крех­ки съ­до­ве. При­чи­на мо­же да се ока­же и вът­ре­ут­реб­на ин­фек­ция или нев­ро­ин­фек­ция - ток­соп­лаз­мо­за, ен­це­фа­лит.

При въз­рас­т­ни­те епи­леп­си­я­та за­поч­ва най-чес­то след трав­ми. Но тук не ста­ва ду­ма за сът­ре­се­ние на мо­зъ­ка. Тла­сък за епи­леп­сия в то­зи слу­чай е не­пос­ред­с­т­ве­на трав­ма на глав­ния мо­зък - ко­га­то пос­т­ра­да­ли­ят по­лу­чи хе­ма­то­ми, удар в мо­зъ­ка и т.н.

ВНИ­МА­НИЕ!
В мно­го ред­ки слу­чаи мо­зъч­но­то ог­ни­ще, пре­диз­вик­ва­що епи­леп­сия, мо­же да се от­с­т­ра­ни хи­рур­гич­но. За да се ус­та­но­ви то­ва, за­се­га се из­пол­з­ват т.нар. пос­лой­ни сним­ки на глав­ния мо­зък. Нас­ко­ро в Хо­лан­дия съз­да­до­ха нов апа­рат, кой­то поз­во­ля­ва по-точ­но да се от­к­рие ув­ре­де­но­то ог­ни­ще от мо­зъ­ка и да се по­ни­жи рис­кът при евен­ту­ал­на опе­ра­ция.