В Мадрид величеството ме пращаше в една стая, докато водеше преговори в съседната.
Стоян Ганев, който разтревожи политическия елит с анонса си за ново движение, се превърна в един от символите на СДС още на кръглата маса през 1990 г. След това стана външен министър в кабинета на Филип Димитров, но на националната конференция през януари 1993 г. поиска главата му заради пагубната тактика, водеща към загубата на властта. Бе един от първите отлюспени от “кинжалите”. След това заедно с Георги Петров отказа на Беров министерски пост, но остана на поста си в Ню Йорк като председател на Общото събрание на ООН. Разказът на Стоян Ганев пред “ШОУ” е нещо като политически трилър “17 мига от завръщането на царя”...

.........................
- Вече осем години българите се питат кой и защо доведе царя през 2001 г, г-н Ганев?
- Запознах се с царя през 1992 г. в Ню Йорк на едно голямо събиране на българите, организирано от Августин Пейчинов. За разлика от много други никога не бях се виждал със Симеон дори когато бях в Мадрид като външен министър. За пръв път се срещнах лично с царя през 1996 г. Предложих му план, защото беше ясно, че Виденов ще изгърми. Исках да му внуша, че би могъл да се включи директно в политическия процес, не просто да посещава България, а да стане изразител на недоволството на хората. Направих всичко възможно да го убедя, че сега е моментът! Той ми каза: Ганев, много интересни неща, но трябва да преспя и да се посъветвам с възглавницата си. Това му беше любим израз. Явно възглавницата го е посъветвала да не приема плана, който му предложих.
- Колко време му беше нужно, за да узрее?
- В началото на януари 2001 г. имах пътуване до Мадрид и Барселона със семейството си. Сестрата на Симеон Мария-Луиза, която живее в Ню Джърси, ми помогна да си уредя среща с него. Той покани мен и семейството ми на обяд, на който беше и жена му. Бяхме отседнали в “Нешънъл Палас” и сутринта, преди да отидем, си нахвърлих в хотела на едно листче какво ще предложа.

- С какво успяхте да впечатлите царя?

Предложих това, което всъщност се случи.

- Да се дистанцира от целия политически елит, а не да работи и да прави коалиции с него. Казах му: ваше величество, аз ще ви дам един проект за обръщение към нацията, вие може да си го преработите, но това е един пример как аз виждам нещата. Тогава все още не знаех, че той с този елит се е договорил и продължава да се договаря паралелно и невидимо за мен.

- И кога узнахте това?
- Късно... Но да караме подред. Още на другия ден седнах и започнах да пиша обръщението. Обикновено не пиша лесно, но този път го написах бързо и то се появи, с отделни изключения – например това за 800-те дни - във вида, в който царят го прочете на 6 април 2001 г. Пуснах му го по факса и след ден-два получих отговор на телефонния си секретар: “Обръщението е фантастично, Ганев!” Пазехме го в пълна секретност. Освен нас двамата никой не знаеше за него, с изключение на неговата секретарка Мореро и сигурно синът му Кирил. При царя тогава се извървя целият политически небосклон на България. Когато идваше някой, величеството ме изпращаше в съседната стая, но аз чувах понякога разговорите.

- Генерал Любен Гоцев беше ли сред тези хора?
- Не. Ако е имало такива връзки, явно са били тайни. Както и не знам кога са се договорили за коалиция и съвместно управление с Иван Костов, но това очевидно беше така. Преди да произнесе словото си на 6-ти април, царят беше пристигнал в България на 4-ти от Швейцария. По-късно разбрах, че на 5-ти на един прием Костов и Симеон поговорили на четири очи. Е, явно не са били четири, щом аз знам! Премиерът го попитал: остава ли уговорката, ваше величество?

О, да, разбира се, разбира се, Костов, отговорил царят.

Аз отговарях за политическата част. Икономическият модел, който по-късно беше подменен с този на юпитата, беше развит от моя приятел Владимир Квинт. Но очевидно са текли икономически и друг вид договорки, невидимо за мен. Както и аз бях невидим за другите.

- Какви бяха собствените ви договорки с царя, как си представяхте вашето участие?
- Моята представа беше да подготвя връщането на царя с конкретни идеи. Нямах намерение да се включвам в управлението. Но дойде краят на март. На последната ни среща в Мадрид казах: ваше величество, всичко е готово. “Да, Ганев, да, много ви благодаря", каза царят. "Пожелавам ви пълен успех, мисля, че ще успеете...”, пожелах му аз. И както си седяхме, изведнъж той ме погледна с една страшна физиономия и ми казва: какво, вие няма да дойдете в България!? Казах, че не съм подготвен за такова нещо, семейството ми е в Ню Йорк, работата ми е там. Царят изпадна в паника - как, вие ме оставяте сам, какво мога аз да направя сам и т.н. Бях шашнат! Върнах се в хотела и позвъних на съпругата си Марина. Тя ме подкрепи. Вечерта поисках среща с царя и му дадох съгласието си да се върна в България. Но нямах представа, че освен с идеи ще ми се наложи да участвам и с организация на елементарни неща. Такъв въпрос беше залата, където той трябва да учреди движението, например. Казах му, че това е най-лесното, стига да се обади на някой от привържениците си в България, но не съм мислил, че и този въпрос ще опре до мен. И за да пазя конспирацията, използвах моя приятел Георги Петров, обадих му се по телефона от Ню Йорк. Бях убеден, че няма да ме подслушват, ако говоря с него. Той Георги Петров ангажира залата на Научно-техническия съюз на “Гурко” и “Раковски” с легендата, че ще има винарска конференция и в деня на отварянето на залата за учредителното събрание на движението

домакините бяха втрещени, че вместо винари, посрещат царя.

Ето с такива неща дори се занимавах.

- Както и да редите предизборните листи и кабинета на царя...
- О, не. Предлагал съм имена, но той проверяваше всичко сам, а и тогава около него вече имаше други хора. Господ ми е свидетел, че в нареждането на кабинета нямам никакво участие.

- Всъщност кой ви плащаше масрафите около завръщането на царя?
- Всичко сам съм си плащал. Тогава бях завършил един добър бизнеспроект и бях получил стотина хиляди долара. Имах пари, мислех, че участвам в едно голямо дело, че тръгваме да променяме България и не съм ги жалил. До 6 април бях похарчил 20 000 долара, до юни - почти целия си хонорар.

- Царят знаеше ли това?
- Веднъж ми каза: Ганев, искам да ви компенсирам за тези големи разходи. Аз: моля ви, това е едно голямо дело! Той: това никога няма да го забравя. И тръгнах на 5 април 2001-ва от Ню Йорк да участвам в променянето на България.

- И вместо с пари, той ви възнагради с пост – началник на кабинета му?
- Не е така. Идвайки в България, аз все още смятах, че щом се завърши окончателно работата по организирането на движението, ще мога да се върна в Ню Йорк. Трябва да ви кажа, че царят дойде в България с нагласата за десет-петнайсет процента на изборите, ако дойде нещо отгоре – дар Божи. Аз смятах, че ще са много повече. Така и стана. На изборите НДСВ помете БСП и СДС за дълго време, в известен смисъл и до днес. Но още в началото някои неща започнаха да тръгват по крив път и аз настоях да остана. Царят беше удивен. Той смяташе, че аз съм си свършил работата и мога да си тръгвам за Ню Йорк. При него е така.

Той отписва тези, които да му помогнали

и започва да работи с нови хора, в един момент може да отпише и тях и т.н.

- Кои бяха първите ви сблъсъци, откъде тръгна разривът ви с царя?
- Може би някои корени на нещата бяха още при юридическото оформяне на документите около регистрацията. Царят ме помоли да му намеря юристи. Казах му, но вие си имате адвокати - Асен Ошанов например. О, не, не, искам нови. Не ми беше трудно да му намеря. Обадих се на Пламен Панайотов, с който бяхме приятели и колеги от юридическия факултет на Университета. Двамата бяхме почти единствените в катедрата, които не бяхме партийни членове и може би това ни сприятели. Всъщност аз имах предвид не самия Панайотов, а съпругата му, която беше по-добър юрист според мен, специалист по административно право и т.н. Представих ги на царя и стана така, че вместо с г-жа Панайотова, той реши да работи със съпруга й. Лично аз никога не съм си представял, че Пламен може да има някаква друга функция, освен оформянето на документите. Но не стана така. След като беше приет от царя, Панайотов ме попита дали бих се съгласил да покани в екипа и Петканов. Съгласих се. Попита за Даниел Вълчев и Герджиков.

За Петканов се съгласих, но за Вълчев бях против,

защото на кръглата маса беше съветник на комунистическия генерал Семерджиев.

- Имате ли заслуги за довеждането на юпитата от Лондон?
- Там действаше Спас Русев. Не ги познавах. С тях по-късно се сблъскахме. Всъщност първият ми сблъсък беше лично с царя. Подготвих решение за почивните станции на Министерския съвет и депутатите, което царят трябваше да подпише. Предложих да се орежат привилегиите за тях. Царят така и не го подписа. Явно вече други му влияеха. Говорехме за почтеност, а царят, ако не от първите дни, то от първите месеци започна да работи по връщането на имотите си, което не беше никак почтено. Правителството също започна работа хаотично, не се изпълняваше нищо от това, което бяхме обещали.

- А вие пък започнахте да кадрувате?
- Аз си позволих да извикам Ники Василев и Милен Велчев и да им искам обяснения за някои неща. Всъщност от тях ми беше и първото поражение. Още в САЩ бях подготвил рамката на един напълно прозрачен закон за приватизацията, който изключваше корупцията, но те наложиха своя и той им развърза ръцете да правят каквото си искат. По въпроса трябва ли да се пререгистрира НДСВ като партия, се сблъсках с Пламен Панайотов и цялата група на юристите - Шулева, Герджиковци и сие.

И те поставиха ултиматум на царя – или Ганев, или ние!

А той без тях вече не можеше. Министрите също започнаха да се оплакват, че се намесвам в работата им. Още към януари нещата започнаха да се очертават като неспасяеми за мен.

- А лично интересите на царя засегнахте ли по някакъв начин?
- Вероятно това стана около приватизацията на “Булгартабак”. Прихванах една нишка, от която разбрах, че зад офертата на “Дойче банк” стои английска компания, зад която може би стоеше и влиянието на принц Кирил.

- И каква беше схемата?
- Да се използва “Дойче банк” като пощенска кутия, да се представи така, че тя ще купува “Булгартабак”, а всъщност да отиде в ръцете на въпросната английска компания навярно. Докладвах на царя, разбира се, спестих му имената, но...главата ми вече беше на дръвника.

- Как се разделихте с царя, какво си казахте за последно?
- Последния път, когато се видяхме, аз му предлагам план за излизане от ситуацията, а той ми казва, гледайки ме много гузно, даже не гледайки в мен, в очите ми, а някак така встрани: “Ганев, какво ще кажете, ако работите за мен в Ню Йорк като посланик, генерален консул. И без това семейството ви е там...” Отказах му. Рекох: за всичко направено от мен дотук, какво ми давате вие? Исках да влияя върху политическия процес в София, не от Ню Йорк. Той много се учуди. Мислеше, че ми предлага нещо много ценно. “Ганев, вие не разбрахте ли, че в България всяко чудо е за три дни!”, бяха последните му думи. Опасяваше се...

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ