Георги Алински е осъден на смърт, защото няколко пъти повреждал лифта на Боровец.
<i>На 4 ноември 1989 г., само четири дни преди Тодор Живков да бъде свален от власт, е изпълнена последната смъртна присъда при режима му. Дърводелецът от Самоков Георги Алински е разстрелян като системен диверсант срещу народната власт. Той се опитал да провали състезанието за европейската купа по ски в Боровец, като взриви един от стълбовете на лифта. Така го хващат. Оказва се обаче, че още няколко пъти преди това Алински е посягал на съоръжението. </i><br /> <br /> До 1974 г. той е обикновен рецидивист. Осъждан е три пъти - за кражби на дървен материал и опит за непредумишлено убийство. &quot;По време на изтърпяване на наказанието си в затвора Георги е попаднал под идеологическото въздействие на Петър Семерджиев, понастоящем говорител по радио &quot;Свободна Европа&quot;. Под влиянието му в него се оформило отрицателно отношение към политиката и мероприятията на народната власт. След това първоначалната неприязън в Алински прераства във враждебност и постепенно се активизира към вредителска дейност&quot;, се казва в обвинителния акт. Стилът на прокурора е типичен за онова време &ndash; актът е внесен на 10 юли 1984 г. в Софийския съд. <br /> <br /> След като излиза от затвора, Георги Алински си отваря дърводелска работилница. Нямал обаче разрешение от общинския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност. Затова бил глобен. &bdquo;Тогава в него се надига гняв. <br /> <br /> <b>Той решава да си отмъсти на държавата&rdquo;, </b><br /> <br /> пише прокурорът.<br /> Всичките отмъщения на дърводелеца са все в курорта Боровец. Първо му спрял тока навръх новата 1975 г. <br /> <br /> Предварително подсича един бор в местността Малка Луковица и скрива брадва близо до него. Вечерта на 31 декември се черпи с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отива в гората, отсича дървото, то пада върху жиците и ги къса. Токът в целия курорт спира. Повредата трае около 13 часа. Новогодишните тържества са провалени, а туристите негодуват. Всесилната тогава народна милиция не хваща Георги. Той решава да продължи. През лятото на 1975 г. вече нарочва лифта на Боровец. Работил е там и познава ситуацията. Взема шмиргел и абразивна пила и с градския автобус заминава за Боровец. Избира един от стълбовете на седалковия лифт, качва се по стъпалата до върха му и след 20 мин. упорито рязане образува улей вьв въжето, достатъчен да спре съоръжението. Скрива шмиргела под един бор и се прибира с такси.<br /> <br /> След няколко дни повредата е открита, лифтът е спрян за 31 дни. При ремонта е вплетено ново въже с дължина 91 м, изразходвани са 5024 лв. Експертизата сочи, че е било възможно дерайлиране на въжето и падане на столчета и пътници. На Алински обаче пак му се разминава.<br /> Затова следващото лято, когато пак получава предупреждение от финансовата служба на общинския народен съвет, че ще бъде обложен с данък за незаконна частно-занаятчийска дейност, дърводелецът решава да се отмъсти пак на въжената линия. Отива в Боровец, вади скрития шмиргел и отново прерязва въжето. Лифтът е спрян за 21 дни, а щетите излизат на &quot;Балкантурист&quot; 3840 лв. И този път Алински не е разкрит.<br /> <br /> През 1979 г. от &quot;Енергоснабдяване&quot; прекъсват трифазния ток на работилницата му. Той пак отива на Боровец и пак си го изкарва на лифта. Ремонтът този път продължава 37 дни и струва за 32 007 лв. <br /> <br /> През 1980 г пък заедно със свой близък - Георги Ахчийски, който му помага в работилницата подпалват горския пункт в местността Сефер чешма на Боровец. Сградата е напълно унищожена, щетите са за 11 178 лв.<br /> <br /> Алински пак &ndash; за четвърти път, изравя скрития шмиргел и прекъсва лифта. Този път повредата е по-малка - за 4744 лв. На връщане обаче дърводелецът спира на чешма да пие вода и си забравя раницата, в която е прословутият шмиргел. Така лифтът се отървава от по-нататъшни посегателства.<br /> <br /> През зимата на 1984 г. Алински и Ахчийски решават да провалят състезание за европейската купа по ски, което за пръв път се провежда в България, на Боровец. Смятат да взривят телефонните кабели. По този начин чуждестранните журналисти няма да могат да предават за изданията си, а &quot;на България повече няма да се възлага организирането на такива първенства и това ще се коментира в целия свят&quot;, мислел си дърводелецът според обвинителния акт. <br /> <br /> Забравят обаче да обозначат шахта с кабели, преди да падне снегът. На 3 февруари разбират, че откриването на състезанието е в 18,30 ч същия ден. Веднага намират 2 капсул-детонатора, 1 фишек взрив и руло фитил. Уговарят се с трети съучастник да ги закара до шахта с телефонни кабели. Той обаче не отива на срещата и ги проваля. След два дни Алински взема взривовете и отива с градския автобус до Боровец. Край шахтата обаче има униформени милиционери. Принуден е да се върне. Докато успеят да организират бомбения атентат, състезанието свършва. След като е заловен обаче, Алински е обвинен в подготовката му. <br /> <br /> Хващат го за друго обаче. От канцеларията на &quot;Рилски спортист&quot; изчезват пари. Заподозрян е приятел на Алински, който работи там. За да се отклонят съмнението от него, Алински и Ахчийски решават, когато той замине в командировка, да се обадят на председателя на дружеството и да го заплашат, че влизането в канцеларията е нищо, &quot;сега ще започнат да палят&quot;. После Алински влиза в гаража на дружеството, напъхва капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалва фитила с цигара. Гаражът е взривен. Милицията е мобилизирана и дърводелецът най-сетне е задържан. <br /> <br /> <b>При обиск в дома му са открити 172 капсул-детонатора, </b><br /> <br /> 53 броя взривни вещества със специално предназначение, 181 патрона за пистолет и карабина и два фишека &quot;Амонит&quot;. Укривал ги от 1974 г.<br /> <br /> Алински се признава за виновен за всичко. Освен за диверсия. Обаче точно затова го осъждат на смърт. Според чл. 106 от НК, &quot;който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи - 20 години, доживотен затвор или смърт&quot;.<br /> <br /> За да е сигурно, че дърводелецът е убеден диверсант, прокурорът по делото описва в обвинителния акт как Алински години наред открито е изразявал враждебното си отношение към властта, като разпространявал &quot;клеветнически твърдения, засягащи авторитета на НРБ&quot;. Редовно слушал радио &quot;Свободна Европа&quot; и отправял пред клиентите на работилницата си &quot;най-злостни хули&quot; срещу социалистическия строй. <br /> <br /> В &quot;разностранната си престъпна дейност&quot; Алински си отмъщавал и на държавни служители, които &quot;добросъвестно изпълняват задълженията си&quot;. Тъй като съпругата му е съкратена от ДАП-Самоков, Алински подпалил вилата фургон на шефа на предприятието Милчо Златинов. Подпалил и пчелина на двама служители от отдел &quot;Финанси&quot; към общинския съвет заради глобите за работилницата. <br /> <br /> Алински получава различни присъди за всяко от престъпленията си, но заради четворното прекъсване на лифта е осъден на смърт чрез разстрел. <br /> <br /> Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява: &quot;Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание.&quot;<br /> <br /> Дърводелецът е разстрелян. Това е последната изпълнена смъртна присъда в България. <br />