Физиотерапията помага при тунелен синдром

Карпално-тунелният синдром е състояние на дискомфорт, причинено от притискане на медиалния нерв под връзката на карпалния канал (вътрешната страна на ръката над китковата става). Характерни са неприятните усещания нощем по вътрешната повърхност на ръката, на средния или на всички пръсти (без малкия). Понякога се наблюдават смущения на съня и дневна умора. Медиалният нерв контролира усещанията в дланта откъм страната на палеца и пръстите (с изключение на малкия пръст), както и нервните импулси към някои малки групи мускули на ръката, отговарящи за част от фините движения. <br /> <br /> Карпалният тунел е каналът, през който преминават медиалният нерв и сухожилията. Понякога се получават уплътнения в резултат на възпалени сухожилия и нервът се притиска. Може да възникне болка, слабост или изтръпване в дланта на съответната ръка, често отиваща и към рамото. Въпреки че тези болезнени усещания най-вероятно сигнализират и за други проблеми, карпално-тунелният синдром е най-честото и широко разпространено състояние на притискане и травматизиране на периферни нерви в човешкото тяло.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Внимание!</strong></span><br /> Неприятните усещания и болки могат да преминат от пръстите и ръката към предмишницата, да обхванат рамото и гърба. Често се появяват отоци и двигателни смущения. Физически дейности, свързани с изпъване на ръката: каране на колело, работа на компютър, някои физически упражнения и др., засилват оплакванията. При съмнения за наличието на това заболяване трябва да се преустанови натоварването на ръката и да се потърси консултация с лекар с цел да се избегнат усложнения или допълнителни травми.<br /> <br /> Карпалният тунелен синдром е резултат от комбинация фактори, които по-често водят до увеличен натиск върху медиалния нерв и сухожилията в карпалния тунел, отколкото до проблеми със самия нерв. Нерядко това смущение има и генетична предразположеност - например по-малък размер на канала при някои хора. Други фактори:<br /> <ul> <li>травма или нараняване на китката и последващо възпаление;</li> <li>навяхване;</li> <li>фрактура;</li> <li>хипотиреоидизъм;</li> <li>ревматоиден артрит;</li> <li>проблеми със сухожилията;</li> <li>пренатоварване;</li> <li>задържане на течности;</li> <li>киста или тумор на карпалния канал.</li> </ul> В някои случаи причина въобще не може да бъде идентифицирана. Симптомите обикновено започват постепенно с вкочаняване, парене, боцкане или уплътняване на дланта и пръстите, особено на палеца и показалеца, на средния или на безименния пръст. Често пациентите имат усещане за възпалени или безчувствени пръсти, без признак на каквото и да е възпаление или загуба на сетивност. Симптомите се появяват първо в едната или и двете ръце през нощта, най-вече ако китката е сгъната. При събуждане се изпитва необходимост от разтърсване на ръката. Когато симптомите се увеличат, оплакванията се появяват и през деня. Ръката трудно се свива в юмрук, изпускат се дребни предмети, затрудняват се много от фините движения на пръстите. При хронични и нелекувани случаи мускулите в основата на палеца могат да станат непълноценни, дори трудно се различават усещания като студено и топло със засегнатата зона.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Диабетиците са на първо място в рисковата група</strong></span><br /> <br /> Синдромът на карпалния тунел е доста често състояние. Около 3 на 100 мъже и 11 на 100 жени развиват това състояние в един период от живота си.<br /> <br /> Доминантната ръка е по-застрашена. Рискови са и хора с диабет или други метаболитни заболявания, директно засягащи нервите. Състоянието обикновено се наблюдава у възрастни, изключително рядко при деца.<br /> <br /> Лечението на карпално-тунелния синдром трябва да започне колкото е възможно по-рано и задължително под лекарско наблюдение. Най-напред трябва да се лекуват подлежащи причини като диабет или артрит. Първичната терапия обикновено включва почивка на засегнатата ръка, респективно китка, за поне 2 седмици, като през този период не се извършват дейности, които могат да влошат състоянието на крайника. Често се налага обездвижване на китката със стегнат бинт или превръзка с цел предотвратяване извиване и огъване на китковата става. Ако е налице и възпаление, се прилагат студени компреси, които да облекчат отока и болката.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Внимание!</strong></span><br /> Нехирургичното лечение включва различни лекарства, които могат да облекчат болката и подуването. Нестероидни противовъзпалителни средства като аспирин, ибупрофен и други смекчават симптомите за сравнително кратко време. Кортикостероидите например преднизон или лидокаин могат да бъдат инжектирани директно в китката или приети орално (преднизон). Те освобождават натиска върху медиалния нерв. Кортикостероидите трябва да се прилагат с внимание при диабетиците и при хора, предразположени към диабет, тъй като създават трудности при регулиране на инсулиновите нива. <br /> <br /> Доказано е, че приемането на витамин B6 (пиридоксин) би могло да смекчи симптомите на синдрома. Разтягащите и засилващи упражнения определено могат да са от полза. Трябва да се извършват под надзора на физиотерапевт, който е специално обучен за това.<br /> <br /> Алтернативните терапии включват акупунктурата, която доказано е довела до подобрение при някои пациенти, но дългосрочната ефикасност на този метод остава недоказана. Изключение е йогата, за която е доказано, че редуцира болката и укрепва сухожилията.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Понякога се налага операция</strong></span><br /> <br /> Освобождаването на карпалния тунел по хирургичен път е една от най-честите хирургични процедури. За някои пациенти хирургичният подход е единственият вариант за връщане към нормален начин на живот. Този изход се препоръчва при продължителност на симптомите поне шест месеца. Процедурата включва премахване на част от тъканта, която оказва натиск върху медиалния нерв, и се извършва под местна упойка. Болничният престой е само един ден. При много пациенти се налага хирургия и при двете ръце.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Видовете хирургична намеса</strong></span><br /> <br /> При &ldquo;отворената&rdquo; хирургия (традиционния подход) се прави около 5-сантиметров разрез в китката, за да се разшири карпалният тунел.<br /> <br /> Ендоскопската хирургия позволява по-бързо протичане на интервенцията и по-къс следоперативен период с редуциране на евентуалния дискомфорт. Правят се два 1-сантиметрови разреза в китката и дланта, вкарва се камера, която оглежда тъканта отвътре, а лигаментът, свързващ сухожилията, се срязва. Цялата процедура се наблюдава на екран.<br /> <br /> Въпреки че симптомите отшумяват почти напълно след операцията, пълното възстановяване отнема месеци. Някои пациенти развиват инфекции, нервни увреждания, &ldquo;втвърдяване&rdquo; на тъканите на дланта и др. Последващата физиотерапия преодолява ефекта от срязването на въпросния лигамент.<br /> <br /> По-голямата част от пациентите се възстановяват напълно, много рядко симптомите могат да регресират.<br /> <br /> Стероидните инжекции са достатъчно ефикасни за временно потушаване на симптомите, докато се изработи дългосрочна стратегия за лечение на пациента, която да подобри начина му на живот. Това лечение обаче не е подходящо за дългосрочна терапия - кортикостероидите имат и своите негативи при дълъг прием, като най-малкото започват да губят ефекта си.<br /> <br /> Физиотерапията води до трайно облекчение на симптомите на пациентите с този проблем. По-често е ориентирана към хроничните болкови симптоми. Включва се голямо разнообразие от процедури - от масаж на меките тъкани и класическо разтягане, до упражнения и техники за директно стимулиране на нервите на ръцете.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Превенция: </strong></span>на работното място от време на време правете упражнения за разтягане и чести кратки почивки. Не заемайте работни позиции, при които китките са подложени на натиск или притискане по някакъв начин.