Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
<em>Цялата страна се готви да посрещне поредната годишнина на Апостола на свободата, както го нарече народът. Посвещаваме и ние тази страница на неговата памет, като публикуваме и неизвестни факти за негови съратници и по-различна истина за виновниците за неговото залавяне.<br /> </em><br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><em>Неизвестни досега съратници на Апостола<br /> </em></u></span><br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Възрожденецът художник и революционер Георги Данчов&ndash;Зографина<br /> </strong></u></span><br /> Майсторлъкът му позволява да изготвя фалшиви документи-тескерета, необходими на Апостола и неговите хора<br /> <br /> Трудно е да отделим художника от революционера, революционера от художника Георги Данчов - Зографина. Тези две понятия у него така плътно се преплитат, че взаимодействайки си, изграждат величавия и колоритен образ на изтъкнатия възрожденски деец.<br /> <br /> Роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан, Георги Данчов израства като буден, интелигентен и темпераментен младеж. Още от детска възраст той проявява необяснимо голям интерес към иконописта. Противно на желанието на баща си, който искал да го направи търговец, бъдещият художник взел първите си уроци по иконопис от дошлия в гр. Чирпан тревненски майстор зограф Уста Кънчо. Още ненавършил четиринадесетгодишна възраст, случайността го отвежда в Станимака (днес Асеновград), където девет месеца чиракува при известния майстор-зограф Уста Алекси Атанасов в Араповския манастир. Години наред Георги Данчов усвоява този нелек, почти вълшебен занаят, който създавал пъстра палитра от ликове.<br /> <br /> Двадесетгодишен той заминава за Цариград, където в ателието на арменеца Исариян перфектно усвоява техниката на литографията. Неизброими са литографиите образи, които той създава, като изработва първата по време в нашето изобразително изкуство битова картина - литография &quot;Тракийско хоро&quot;.<br /> <br /> С право можем да кажем, че у Данчов съществува период от време, когато доминира революционерът. Този период датира от пролетта на 1869 г., когато той среща Васил Левски в Сопотския манастир &quot;Свети Спас&quot;, до заточението му в Диарбекир през 1873 г.<br /> <br /> Независимо че Данчов вече е изграден художник, който има зад гърба си изографисани не малко църкви и литографии, той чувства вътрешна потребност да бъде по-пряко свързан и полезен на народа си. Ето защо срещата му с титана на революцията Левски бележи прелом в неговия живот. Той прегръща идеите на Апостола за подготовка на народа към въоръжена борба за едно общо въстание.<br /> <br /> Голямата обиколка на Левски из България за създаването на революционни комитети го довежда през лятото на 1869 г. в гр. Чирпан. Естествено е Левски да потърси младия Данчов, когото вече познава. В Чирпан също е назрял моментът за създаване на таен революционен комитет. Безспорно най-дейната фигура в комитета е Георги Данчов. <br /> <br /> Левски храни изключителни симпатии към този енергичен младеж, чиято дейност и организаторски талант впоследствие се разширяват, излизат от рамките на Чирпан и той става деец от южнобългарски мащаб.<br /> <br /> Данчов притежава още едно качество, с което става особено ценен на революционната организация - майсторлъкът му да изготвя фалшиви документи-тескерета, необходими на Апостола и неговите хора.<br /> <br /> След залавянето и гибелта на Левски през 1873 г. Георги Данчов не скланя глава, а упорито продължава по трънливия път на революционер. Той подава ръка на формално заелия мястото на Левски Атанас Узунов - млад и самонадеян. В своите прибързани действия Узунов е скоро заловен, проваля себе си и издава няколко десетки дейци от южнобългарските комитети, между които е и Георги Данчов. Съдебният протокол по делото на Узунов свидетелства за достойното поведение на Данчов пред съда. Той отрича участието си в комитетските работи и не споменава ничие име. Попада в списъка на осъдените на заточение в Диарбекир.<br /> <br /> Диарбекирският период е особено тежък, но и сега жаждата му за живот и неговият оптим изъм не го напускат. Това е видно от многобройните му писма до брат му Никола.<br /> <br /> Избягал от Диарбекирската крепост през 1876 г. в Русия, той се завръща заедно с руските освободителни войски в България. По време на Руско-турската освободителна война взима участие в българското опълчение, а след Освобождението - в Румелийския преврат, заедно със Захари Стоянов, оглавява комитета в Пловдив.<br /> <br /> Заслужава да отбележим, че Георги Данчов е и общественик. Член е на временното правителство в Пловдив, зам.-кмет на същия град и многократно избиран за народен представител. Починал на 19 януари 1908 г.<br /> <br /> <em><strong>Зорница ВОЙНИКОВА</strong></em>