Д-р Красимир Ранков: С възрастта започва да се влошава и качеството на съня

<em>Д-р Красимир Ранков е управител и консултант по медицина на съня в СМДЛ &ldquo;И-Слийп&rdquo;ООД. Завършва МУ - София през 1999 г. Има придобита следдипломна квалификация &ldquo;Нарушения на съня и бодърстването&rdquo; в МУ - София. Завършил е курс по &ldquo;Медицина на съня&rdquo; към Департамента по медицина на съня на Университета на Единбург и Кралската болница на Единбург, както и курс по медицина на съня, организиран от едноименното българско дружество. <br /> <br /> </em><strong>- Д-р Ранков, можем ли да разглеждаме безсънието като медицински проблем?<br /> </strong>- Принципно безсънието е едно от най-често срещаните разстройства на съня. Смята се, че поне 40% от населението, в една или друга степен, в един или друг период от живота си, са страдали от безсъние. Важно е да се разграничи типът безсъние. Има безсъние, което може да се дължи на прекалено много грижи в момента, на някакъв емоционален стрес, който да е бил неизбежен за човека. Това донякъде подлежи на наш контрол. <br /> <br /> Друг вариант, при който може да контролираме нещата, е, когато безсънието се дължи по-скоро на малко часове сън заради някаква ангажираност, която не ни позволява да спим достатъчния брой часове, колкото са ни нужни. И вече другите видове безсъние може да се дължат на разстройство в циркадните ритми, на нелекуваната хронична болка, която също може да остави човека без сън. Може да се дължи и на друг вид разстройства на съня, които да будят човека. Например, неудобно легло, изтръпването и схващането на крайниците по време на сън. Единственият начин да се разграничат тези видове безсъние е да се проведе подробно интервю с човека, оплакващ се от безсъние, и да се направи инструментално изследване, което да покаже какъв е точно характерът на нарушението на съня и оттам нататък вече да се изготви някаква терапевтична схема за лечение.<br /> <strong><br /> - Какво представлява това инструментално изследване?<br /> </strong>- Инструменталното изследване може да има няколко форми. При едната на човека се дава уред, който се слага на ръката - нарича се актиграф, който регистрира движенията по време на сън. Хубаво е това изследване да се комбинира с попълването на един въпросник - в колко часа си е легнал човек, в колко часа става от леглото, какво е консумирал преди лягане, употребил ли е алкохол, приема ли редовно някакви медикаменти. Този уред се носи една седмица на ръката и се прави анализ на данните. <br /> Тези обективни данни се съпоставят със субективните данни от попълването на въпросника, за да се види дали безсънието при човека е точно такова, каквото го описва той - с чести събуждания през нощта, с дълги периоди на безсъние.<br /> <br /> <strong>- Дали не е само субективно впечатление?<br /> </strong>- Да, може да бъде само субективно впечатление, което <br /> <br /> <u>много добре се доказва <br /> </u><br /> с втория вид инструментално изследване, което е по-прецизно, но за съжаление много по-скъпо. Това изследване се нарича полисомнография. То се прави в болнични условия, в лаборатория по сънна медицина. Полисомнографът е апарат, който се използва предимно и най-вече от специалистите по медицина на съня за регистрация на доста (поне десетина) физиологични показатели по време на целонощно изследване. Там вече много детайлно може да се каже дали има такова нарушение, къде се корени то и каква е изразеността му.<br /> <br /> <strong>- Казахте, че това изследване струва по-скъпо. Не се ли поема по Здравна каса?<br /> </strong>- Не се поема. Според Здравната каса изследвания за нарушение на съня в България не съществуват. Ако се разровите, ще видите, че не се поемат изследванията на нарушенията на съня, както и тяхното лечение, от Здравната каса.<br /> <br /> <strong>- Т.е. за Здравната каса това не е заболяване?<br /> </strong>- Да, а тези заболявания са цяла група. По международната класификация заболяванията на съня или пряко свързаните със съня са около 80 нозологични единици. Но за никое от тях Здравна каса не поема диагностиката и лечението. Може би една от причините е, че медицината на съня не съществува в България като официална специалност, за разлика от САЩ, Австралия, Канада и някои страни от Западна Европа. Всички специалисти в България, които се занимават с медицина на съня, имат диплом и сертификати, са ги получили в чужбина. В България това все още официално не съществува. За съжаление се получава така, че не можем да лекуваме някои заболявания, които могат да бъдат излекувани съвсем успешно. Например, едно периодично движение на крайниците по време на сън се лекува с медикаменти, които се предписват при Паркинсонова болест, обаче те не могат да бъдат изписани на човек, който не е болен от нея. Така е по правилата, които в момента действат. Така че ние или трябва да се уговорим с колега, който да изопачи диагноза, или по някакъв начин човек да намери средства, с които да покрие сам лечението си.<br /> <br /> - <strong>Може ли безсънието да е ранен симптом на някакво друго, по-сериозно заболяване?<br /> </strong>- Да, може. Например, при някои заболявания на щитовидната жлеза, синдромът на хроничната болка, който може да е свързан най-често за съжаление с ракови заболявания, дори и при обикновена остеопороза - един от симптомите й са мигриращи болки по костите и по ставите. Тя също може да доведе до безсъние. Принципно е хубаво да се знае, че с течение на годините при всеки от нас се влошава качеството на съня. Това са световни изследвания и ние не правим изключение в това отношение. Като това влошаване е по-силно изразено при жените.<br /> <br /> Така че трябва и това да се съобрази - дали по-ранно ставане или малко по-късно заспиване, накъсаност на съня наистина алармират за някакво заболяване, или са просто характерни за възрастта промени в качеството на съня.<br /> <strong><br /> - Вие казахте, че Здравната каса не счита за нужно да финансира изследването и лечението на безсънието, не го смята за заболяване. А ние като пациенти отчитаме ли го като здравословен проблем и търсим ли помощ? Какво ви е впечатлението?<br /> </strong>- Впечатлението ми е, че хората се самолекуват най-вече. Изобщо, лечението на такъв тип пациенти с инсомния (безсъние) е много тежка задача, защото <br /> <u><br /> идват при нас изпробвали какво ли не, <br /> </u><br /> наситени с много видове медикаменти (по едно и също време взимат няколко медикамента) и в много високи дози. Начели са се на някаква медицинска и псевдомедицинска литература, която много ги е изплашила. И един проблем, който в началото е бил сравнително незначителен, вече в техните очи, в тяхното съзнание до такава степен е градирал, че те на практика не могат нормално да функционират в ежедневието си. <br /> <br /> И затова, обикновено, в началото минаваме период, в който човекът да се поизчисти от медикаментите, за да преценим как стоят нещата в действителност. Но принципно лечението на такъв тип пациенти върви доста, доста трудно, защото те са убедени, че трябва да се направи нещо изключително по отношение на тяхното безсъние, на тяхното здраве и много често неглижират абсолютно елементарни методи. Какъвто е една обикновена хигиена на съня - лягане и ставане по едно и също време, ритуалите, които всеки от нас има преди лягане. Всичко това са дребни зрънца, които в крайна сметка имат значение и променят нашия стереотип.<br /> <br /> <strong>- В терапията използвате и краниална електрическа стимулация. Какво представлява този метод?<br /> </strong>- Това е много модерен метод на терапия. Куриозното е, че той за първи път се изпробва и се експериментира в бившия Съветски съюз в началото до средата на миналия век. След което, поне за мен по неясни причини, тази практика е изоставена и понастоящем се използва много от американски и канадски терапевти, като нещата тръгват с много интензивни изследвания на войниците от Залива. След войната те страдат от разстройство на съня, кошмарни съновидения, страх от заспиване. И се оказало, че тези проблеми се повлияват много добре с краниална електростимулация. Идеята на методиката е чрез синхронизация на електрическите ритми на двете мозъчни полукълба да се повиши дневната бодрост на мозъка, което рефлекторно води до повишаване на нощната сънливост. <br /> <br /> Има разбира се и други начини за повлияване на безсънието - например чрез фармакологични средства. Влияние оказва и светлината като фактор. Просто вече изкуството на медика на съня е ловко да може да използва всички тези компоненти, и то максимално пестеливо при всеки пациент, а в същото време да постигне максимален ефект.<br /> <strong><br /> - Предизвикват ли действително таблетките за сън зависимост?<br /> </strong>- Някои типове - да. По-старите препарати предизвикват зависимост със сигурност и затова трябва да има много бавно отказване от тях - не може изведнъж да ги спрете.<br /> <br /> <strong>- А какво ви е мнението за тези, които са на билкова основа?<br /> </strong>- Билките действат бавно и сигурно и се приемат в много продължителни периоди от време. Това е първият проблем. Вторият проблем е, че активната съставка в тях невинаги е една и съща. Т.е. една година <br /> <br /> <u>съответната билка има доста по-голяма наситеност <br /> </u><br /> на активната субстанция, а през друга - много по-ниска. Има значение и къде е брана билката, в кой регион. Фактически е много трудно с билките да бъде дозирана активната съставка. Но ако е билка, която просто ще окаже успокояващ ефект, когато не целим драстичен ефект при пациента, тогава няма абсолютно никакъв проблем да се ползват. Те се продават в готови комбинации, подготвени от колеги-специалисти. Ако целта е да се подпомогне лечението с едно меко въздействие върху организма, да, там съм &ldquo;за&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Ако човек спи на светло или през цялата вечер на нощна лампа, на включен телевизор, това влияе ли наистина върху образуването на някои хормони, които се отделят само през нощта, и то в пълна тъмнина?<br /> </strong>- Абсолютно, да! Това е част от въпроса за хигиената на съня. Принципно, за да имаме добър сън, така да се каже, в организма ни трябва да се отделя достатъчно количество от хормона мелатонин. Едно от условията той да се произвежда е да бъде тъмно. Дневната светлина е основният фактор, който потиска производството на мелатонина. И това е причината в южните страни, там, където е светло, където има много слънце, хората да усещат по-голяма бодрост. И обратното - в северните страни, особено сега, когато времето е по-мрачно, с по-малко осветеност, депресиите стават повече, защото се понижава нивото на дневната ни бодрост. Старите телевизори, тези, които имат доста активно излъчване в синия спектър, много силно потискат производството на мелатонина. <br /> <br /> Светлината, влизаща през очите (тя минава дори и през затворени клепачи) влияе много силно върху производството на този хормон. Неслучайно обичаме да гледаме синьото небе - тогава ставаме бодри, щастливи, защото е потиснато производството на мелатонина. А вечерта, когато падне мрак, тогава започва производството на мелатонин и нашата задача е просто да следваме естествения ритъм - да го подпомогнем с едни хубави завеси, по-плътни, с по-приглушено осветление. Нека да има такова осветление вкъщи, за този, който не може да спи на тъмно, но да бъде колкото се може по-пестеливо. Това само ще подобри съня - със сигурност.<br /> <strong><br /> - След като това осветление не трябва да е в син, в какъв цвят е по-подходящо да бъде, разбира се, отново приглушен?<br /> </strong>- Човек трябва да се стреми към т.нар. естествено осветление - по-топла светлина. Например, цветът на едно огнище - тази светлина някак си ни успокоява. Тя е повече в червения, жълтия, оранжевия спектър.<br /> <br /> <em><strong><br /> Милена Василева</strong></em>