ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
• Живея заради сина си!
• Всяка седмица му носех по 2 чанти храни от Швейцария

Легендарният национал Георги Димитров - Джеки пише книга за невероятното си житие, пръв научи “ШОУ”.
Георги Димитров е роден 14.01.1959 г. През 1977 г. идва в София - от “ Берое” в ЦСКА. Играе за червените и е капитан рекордьор на националитe - цели 56 пъти. Има син, който живее с него. Наследникът му Мартин е от несполучливия брак на Джеки с певицата Кристина Димитрова.
В момента легендарният футболист е треньор е на “Велбъжд”- Кюстендил

- Имаш син от певицата Кристина Димитрова. При кого живее момчето?
- Казва се Мартин и го изгледа майка ми. За него живея. Като беше малък, всяка седмица съм ходил до Швейцария да му купувам по 2 чанти с храни. Тогава тук нямаше хубави детски храни. За отношенията ми с Кристина се писаха какви ли не глупости в разни жълти вестници като “ШОК”. Добре, че вие не сте като тях. Не ми се говори за Кристина да й правя реклама. Тя сама може да си я прави.
- Имал ли си проблеми с Жоро Илиев, когато беше собственик на твоя отбор ^Велбъжд^?
- С него работих около година и половина. Нямал съм никакви проблеми, въпреки че имаше много интриганти. Знаеш, където играят много пари, винаги има интриганти. Срещал съм се с него само като треньор. Тогава отборът беше “Левски”- Кюстендил.
- Навиквал ли те е при загуби?
- Никой път.
- Според теб Васил Божков защо продаде ЦСКА?
- Защото е умен човек и вижда настроенията. Той си е привърженик на “Левски”. Тези, които се занимават с футбол в България, са на печалба. Не познавам такива, които да правят нещо на загуба. Не ги слушай какво говорят. Сега и Сашо Томов се захвана с футбол. Издоиха до ента степен ЦСКА. Колко му е умственият багаж на Томов да купи автобус на 20 години и да открие една заличка 50 кв метра с някаква трева еднодневка? Инвестиции било. Десет деца от детския клуб не могат да се съберат вътре да играят. И си правят реклама. Някакъв Гарибов, бил левскар. Половината от тези, които останаха в ЦСКА, са левскари. Измислиха даже да не дават интервюта. Всички си правят майтап вече с тях. Вчера слушах и един фен по радиото да им се подиграва. Ръководството на ЦСКА подписвало декларации с феновете. С платените, естествено, които са едни и същи.
- Жоро, да си говорим мъжки! Попречи ли ти пиенето на кариерата?
- Няма проблем. Навремето много хора са ми го задавали този въпрос. На 23 години ми направиха операция на крака. Върнахме се от Испания и там имаха един коняк. Напивал съм се от 50 грама! Носеха се легенди. От 15 години съм бил по лагери 13 г. Как да се напивам? Само един път съм пил една бира преди мач с Югославия. Паднахме 3:2. Стойчо Младенов имаше рожден ден. А иначе ни контролираха. Видят ме в бара и за едно уиски от 50 г и догоре вода в чашата ме изкарат какъв ли не. Или се хвалеха разни самозванци. Уж съм бил с някой, дето ни го знам, ни го познавам, и той на другия ден: “ Така се напихме с Жоро Димитров!” Разправя наляво и надясно. Голяма гордост е било за него. А аз не знам даже!?
- Спасявал ли си Ицо Стоичков, когато е правил гафове?
- Предпазвал съм го, като съм му давал кураж. Един път Стоичков беше избягал от казармата и беше дошъл у нас, в “Дружба”. Казах му да се връща, че ще загази. Изгониха го от футбола заради скандала през юни 1985 г. на мача ЦСКА и “Левски” за Купата на България, който завърши 2:1. Стана голямо меле. Ицо помогна с юмруци на Коце Янчев. Емил Спасов го беше хванал за гушата. ЦК на БКП на другия ден го изхвърли завинаги от футбола. Пострадаха и националите Боби Михайлов и Наско Сираков. За тях се застъпи Иван Вуцов, който беше селекционер на представителния отбор. Двамата му трябваха за Мексико. Ицо още беше непознат и само помогнах с каквото можех. По това време бях капитан и ме слушаха все пак. Иначе го пращаха да рита в Сливен. И през 1986 г. Ицо се върна на терена.
- Сега познават ли те по улиците още?
- Вчера бях в Пазарджик. Спряха ме поне 50 човека. Защитаваш кауза и хората обичат да се говори истината. Не че мога да променя нещо. И като говоря за някой, аз си казвам мнението. Моята истина. Не се обаждам да викам някой да му давам интервю. Обаждат ми се. И това е част от играта.
- Вярно ли е, че си закъсал за пари?
- Не съм толкова глупав. Заплатата ми през 1986 г. беше 25 000 долара. Месечно. Законно. Прави сметка колко съм изкарвал за година. Ако разчитам на пенсия, по-добре да се обеся! като гледам хората как живеят. Но не е виновна само държавата. Ние сме си виновни.
- Дават ли допинг във футбола?
- И да дават, тези, които взимат, си плащат на тези, които ги проверяват. Не може в най-комерсиалния спорт да няма такива истории. Вече не искат да се играе футбол като Платини, Марадона и Кройф. Искат гладиаторски игри. Да се изтрепват. Нормални хора не могат да тичат толкова, каквото виждаме днес по терените. Виж, че навсякъде из световните отбори са вече негри. И у нас става така.
- Чувал съм, че по командировки в чужбина по Татово време кокошкари от БСФС са ви крадели от парите.
- Командировъчните ни бяха по 25 долара. А иначе ни представяха сметки под индиго от барчетата по стаите. Те влизаха в сметките за хотелите и някой милиционер Мики Маус ни караша да си ги плащаме после тия екстри. Така се крадяха пари от командировките.
- Останаха ли ти приятели?
- Както съдбата ме срещна със Стоичков така ме срещна и с още много хора. За жалост се сдобих и с врагове. Построих си вила в село Гълъбовци. Обираха ме не знам колко пъти. Имаше един полицейски шеф Краси Занев, който ме обираше! Човек съм на крайностите. Ненавиждам и обичам. Много малко ненавиждам. Никой не ме е носил на гърба си. Само Съдбата и Господ. Винаги съм вярвал. Преди мач се кръстех винаги. Един ден ме викна Гошо, началникът на ЦСКА. Порица ме. Беше зет на Добри Джуров. Същият военен, който след 1989 г. отиде в църквата ^Св. Александър Невски^ да се кръсти!? Пиша книга сега за тия дивотии.

Интервю на
Жоро ЗАХАРИЕВ
[email protected]