Ченгетата арестували Митьо Бузата, докато продавал на черно 40 уникални жълтици на Любиша Самарджич

<em>Няма човек в Нови пазар, който да не е чувал името на Стоян Николов Стоянов. Легендата сред иманярите обаче е известен най-вече с колоритния си прякор Стоян Ромата. За него навремето униформените твърдяха, че е дясната ръка на друг голям играч в национален мащаб - Димитър Станков - Митьо Бузата. Дори ако попитате в градчето хлапетата от детската градина какво е направил малджията Стоян Стоянов-Ромата, те с гордост ще ви отговорят, че той е откривател на най-голямото съкровище от жълтици по нашите земи. Късметлията от Нови пазар при почти случайно копане край с. Седларово, Сливенско, намира 1042 златни монети &ndash; т. нар. коруби!</em><br /> <br /> <hr /> Щастието кацнало на рамото на Ромата на 15 септември 1986 година. Преди това обаче близо 20 години той набирал опит в занаята. В средата на 60-те Стоян работел като стругар в Нови пазар. В завода си вадел хляба и един възрастен малджия, чието работно място било до това на Ромата. По цял ден старецът все за съкровища разправял, обяснявал къде и под коя чешма трябва да се копае, в кои пещери има скрито имане. Така той запалил и страстта на Стоян Стоянов към иманярството. Младият работник постепенно се свързал и с други стари малджии. Учители в занаята му станали Параскев Гунев от с. Неофит Рилски и Алекси Исаев от Правенци. Дядо Параскев постоянно държал в ръцете си книгата &quot;Хайдушка азбука за Вълчан войвода&quot; и по нея се опитвал да чете между редовете и да разпознава местата, по които е бродил хайдутинът.<br /> <br /> Стоян Ромата обаче бързо се ориентирал в &bdquo;обстановката&ldquo; и разбрал, че малджийството по-скоро е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>стръв за наивници и идеалисти</strong></span><br /> <br /> Искаш ли да погледнеш с окото на &bdquo;професионалист&ldquo;, ще трябва да се насочиш към по-сериозната литература, си мислел той. Така стругарят станал ревностен почитател на специализирани издания и за целта се абонирал за списание &quot;Археология и нумизматика&quot;. В интерес на истината търсачът на съкровища обръщал по-голямо внимание на литературата, цитирана под линиите в научните статии, а тривиалната информация в списанието прочитал &bdquo;по диагонал&ldquo; - отгоре-отгоре. След това, със списък в ръка, той се запътвал към читалнята на Окръжната библиотека в Шумен и започвал да изследва монографиите на водещите български археолози. <br /> <br /> Според старите иманяри от региона бумът в иманярството бил през периода 1984-1986 година, когато у нас се появяват първите самоделни български металотърсачи &ndash; т. нар. гъдулки. По това време Стоян Стоянов имал металотърсач &quot;Coinmaster 6000 Di&quot;, но той нещо се бил повредил и през септември Ромата, придружен от четирима свои приятели, тръгнал да го носи на ремонт при майстор в Пловдив. На връщане минават през Балкана покрай сливенското село Седларово. Стоян си спомнил, че в монографиите бил прочел, че там на високото, в местността Куклата, някога е имало крепост. Компанията пристигнала привечер в подножието на върха. Паркирали ладата в ниското, нарамили одеялата и шубите и тръгнали да се изкачват нагоре. По средата на пътя те спрели за почивка и тогава се случило <br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нещо странно и необяснимо &ndash; </strong></span><br /> <br /> <br /> на ръката на Ромата една след друга започнали да кацат калинки! Струпали се над 40!!! &bdquo;Тука ще става нещо!&ldquo;, казал Стоян на изумените си приятели.<br /> <br /> Решили да останат да пренощуват на мястото, където ги изненадали червено-черните насекоми. Направили си бивак, а рано сутринта на 15 септември хванали машинките. Нямало следи от древни зидове - само шума, но петимата мъже не се отказвали.<br /> <br /> Започнали да проверяват района с два металотърсача. По едно време техниката на Ромата подала сигнал. Реакцията на металотърсача била не като за желязо, а като за цветен метал. Стоян взел в шепата си шума и пръст, поднесъл ги към детектора на металотърсача и разбрал, че стиска в ръката си находка. Пресял я и пред очите му се показала &bdquo;изкорубена&rdquo; златна монета от последните византийски императори. Мъжете разчистили трънките и шумата, и започнали отново да проверяват терена. Намерили 15 монети. Последната била край гърненце, разровено леко от ерозията на почвата. Пълно било с пръст и монети.<br /> <br /> Стоян Стоянов свалил моряшката си фланелка и седнал да брои имането. Приятелите му не можели да си намерят място от радост - скачали, хвърляли се отгоре му, а <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> един дори го ухапал от радост</strong></span><br /> <br /> Те преброили цели 1042 златни коруби, завили ги във фланелката и ги пуснали в една торбичка, с която се прибрали в Нови пазар. <br /> Като ги заловили, хипотезата, която иманярите изтъкнали пред ченгетата, била, че доста са умували какво да правят с намереното имане, но си дали сметка, че 4.7 кг злато е прекалено много и трудно ще може да бъде изтъргувано. Затова решили да предложат находката си на Националния исторически музей за откупуване. Оправдавали се, че са чели статии на Митьо Бузата и знаели, че е сътрудник на известната археоложка и спец по монетите Йорданка Юрукова и затова го потърсили да им посредничи. Заедно с двама приятели Ромата пристигнал в София на 17 септември 1986 година. Оставят имането в дома на Бузата. Той описва монетите, дава им разписка-опис, а като гаранция за съкровището им дава съвременно злато - наполеони и чешки крузери за 100 хиляди тогавашни лева, плюс 20 хиляди лева суха пара на ръка. <br /> <br /> От незапомнени времена обаче се знае, че щом в една афера участват повече хора, обикновено се стига до <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>предателство</strong></span><br /> <br /> А на Калето край Седларово са присъствали не един или двама, а цели петима участници. Като си пийнал, идин от иманярите се разприказвал пред свой приятел, офицер от ДС. Казал му за съкровището, а ченгето побързало да се обади в София. Спипали Митьо Бузата при пласиране на 40 от монетите на черно. Купувач бил популярният сръбски актьор Любиша Самарджич, изиграл главната роля на другаря Шурдилович в югосериала &quot;Горещ вятър&quot;. Милицията конфискувала монетите от Самарджич, а след обиск в дома на Бузата била намерена и останалата част от съкровището. Станков си признал откъде го има. Последвали обиски и в Новопазарско. В часовник-кукувичка в дома на Ромата открили и собственоръчния опис-разписка на Бузата, както и оставеното в залог злато и 20-те хиляди лева. Милицията прибира всичко. През 1989 започва процес. Петимата от Нови пазар обаче няма за какво да бъдат съдени, тъй като междувременно е отпаднал чл. 250 от НК за валутни престъпления, под който е можело да бъдат подведени малджиите за съвременното злато в домовете им. Въпреки че присъда няма, не им връщат нито златото, нито парите. Не получават награда и за съкровището, което минава за най-голямото, намирано от някога от bg-иманяри.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Златото на Вълчан войвода </strong></span><br /> <br /> открай време мъти главите на малджии от всякакъв &bdquo;ранг и калибър&ldquo;. Иманяри вярват в безброй легенди по темата. Според една от тях хайдутинът отишъл в Русия да търси подкрепа от императора за освобождението на България. Казал, че има много злато, ограбено от турците, с което можел да плати за свободата на българите. За да се увери, императорът проводил пратеници. Вълчан ги завел в тайна пещера, която била пълна със златни съкровища.<br /> <br /> Според друга версия, разпространена в Новопазарско, в началото на 19-и век 12 италиански свещеници дошли да вземат златото, останало от времето на Римската империя, което било скрито в тайни пещери. Вълчан войвода разбрал за мисията им, издебнал ги и ги пленил. Започнал да ги разпитва и понеже те не казвали нищо, той ги обезглавил през един. Останали последните трима. Двамата се разделили с живота си, без да продумат нещо, но последният не издържал и отвел войводата при имането.<br /> <br /> Преди години легендата за Вълчан войвода е напълнила джобовете и на измамници от Габрово. Те обикаляли селата в Шуменско и Варненско, разпитвали кои са по-богатите селяни и отивали пред домовете им. &quot;Чорбаджи, отдалече сме, закъсахме за пари, но имаме една карта!&quot; - и вадели нарисувана на овча кожа или пергамент карта със причудливи знаци, която била уж карта на този район. Недоверчивият богаташ гледал подозрително, но отивал край селската чешма или старо дърво, откъдето &quot;по картата&quot; габровци изкарвали предварително заровени медни парички. Убеден в автентичността на документа, богаташът сам поисквал да го купи за много пари. <br /> <br /> Нови пазар е единственият град в България, който е наричан<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Мека на иманярството&ldquo;</strong></span><br /> <br /> и &bdquo;Клондайк за търсачите на съкровища&ldquo;. Местните твърдят, че легендите за града са силно преувеличени. Бум на иманярската страст имало на два пъти - в средата на 80-те години и в началото на 90-те. И сега рано сутрин мъже и жени продължават да палят моторетки, лади или раздрънкани опели и тръгват с &quot;гъдулки&quot; и по-скъпи фабрични машинки да пресяват нивите в областта. &bdquo;Вече няма сметка, с полученото от продажбата на паричките, които са намерили, не могат да платят горивото, защото не се и търсят, няма пазар&rdquo;, разказват запознати с тънкия &bdquo;занаят&ldquo;. Според тях трябва да има законодателни промени, които да либерализират отношението към търсачите на съкровища. &bdquo;За археологически резервати като Плиска, Мадара, Преслав, за крепости може да има пълна забрана, но трябва да разрешат търсенето в обработваеми селскостопански площи със съгласието на собствениците им&rdquo;, смятат те. Обратната тенденция - тотални забрани на иманярството, няма да имат резултат, твърдят новопазарчани. <br /> <br /> <hr /> <strong>Досие:<br /> </strong><br /> - В малджийската гилдия настоятелно се коментира, че най-голямото имане е открито от двама силистренци, които удрят 1000 златни статера (основна древногръцка монета), както и 750 тетри, а в Румъния са вадени и 3000 статера.<br /> <br /> - Други иманяри обаче смятат, че най-голямата находка е намерена преди 5-6 години, когато няколко турчета точно на Седларевското кале (Шейтан кале), изкарали &bdquo;на табан&ldquo; над 4000 жълти коруби. А има и такива, които допълват, че източно от това място те знаят за още едно нещо, но се страхуват, че ако го съобщят, &bdquo;ще им се разсърди един човек&rdquo;...<br /> <br /> <strong>Нови пазар,&nbsp;Марина ШИВАРОВА</strong><br />