Д-р Хрисант Хрисантов: Възстановихме изпотрошения Тодор, скочил от 8-ия етаж!

<em>&nbsp;Осемгодишната Кристина от Сливен не можа да изсвири с цигулката си &ldquo;Кукувицата&rdquo; на коледния концерт в сливенската зала &ldquo;Зора&rdquo; - детето пролежа празника с оперирано дясно рамо в местната болница &ldquo;Д-р Иван Селимински&rdquo;.</em><br /> <br /> Тя е момиченцето, което заедно с братчетата си Самуил, на 7 г., и 5-годишния Данаил се изгуби в планината под местността Карандила и прекара една нощ в гората. След като бяха издирвани от полиция, алпинисти, горски работници, спасители, кучета и хеликоптер на &ldquo;Гранична полиция&rdquo; с термокамера, децата бяха намерени от случаен турист край града.<br /> <br /> &ldquo;Четири дни след намирането им изписахме Самуил, макар че по лицето му да личаха белези от приключението. Данаил, който изгубил ботушите си, докато преминавали през придошлата река, и прекарал нощта по чорапи, има измръзване втора степен на лявото краче и трябваше да остане под лекарско наблюдение. Няма опасност от ампутация нито на пръстите, нито на ходилото&rdquo;, сподели специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; зам.-директорът по медицинските дейности на сливенската болница д-р Хрисант Хрисантов, който получи отличието &ldquo;Лекар на годината&rdquo; за Сливенска област за 2014 г. заради добрата си работа.<br /> <br /> <strong>- Д-р Хрисантов, болничното заведение пое разноските по операцията на Кристина. Трудно ли се взима такова решение в днешно време, когато всеки документ се гледа под лупа от Здравната каса?</strong><br /> - Кристина постъпи в болницата със счупена раменна и лъчева кост на дясната ръка след падането й в планината. Състоянието на малката пациентка преди операцията беше нестабилно. Операцията е безплатна, но имплантите струват 800 лв., а семейството е с пет деца - откъде да имат толкова пари?! Затова обсъдихме и решихме да помогнем на семейството. Беше по Коледа, те нямаха никаква финансова възможност да заплатят импланта - болницата пое цената. Колегите го приеха като нещо нормално, оправихме нещата - това е по-важно.<br /> <br /> <strong>- Операцията?</strong><br /> - Сполучлива е, въпреки че счупването беше открито, т.е. имаше голяма опасност от инфекция. В края на януари ще махнем и стабилизатора, лонгета, който придържа ръката й. Иначе оперативната рана зарасна, конците са свалени.<br /> <br /> <strong>- Какво видяхте в очите на детето, на родителите му?</strong><br /> - В началото Криси беше много уплашена, не говореше, стискаше очички, но след това станахме приятели. Даже ми донесе и подари картина, рисувана от нея. Видях и благодарност - много се зарадвах...<br /> <br /> <strong>- Какво се случи с малкото й братче, с измръзналото му пръстче?</strong><br /> - Четири дни след намирането им изписахме по-големия, Самуил, макар по лицето му да личаха белези от приключението. Данаил, който изгубил ботушите си, докато преминавали през придошлата река, и прекарал нощта по чорапи, имаше измръзване втора степен на лявото краче и трябваше да остане под лекарско наблюдение. Няма опасност от ампутация нито на пръстите, нито на ходилото. Вече си е у дома и се възстановява нормално. Зарасна кожата по пръстите, повърхностно беше измръзването, добре е детето.<br /> <strong><br /> - Екипът на &ldquo;Доктор&rdquo; ви честити наградата &ldquo;Лекар на годината&rdquo; за Сливенска област. Заслужавате си я, д-р Хрисантов...</strong><br /> - Благодаря ви, радвам се на отличието, все пак е признание, и то не само за мен, а за цялата ни болница. 40 години се занимавам с медицина, щастлив човек съм, защото работя това, което винаги съм искал.<br /> <br /> <u>Работя с любов </u><br /> <br /> иначе нищо не се получава.<br /> <br /> <strong>- Какво не искате да виждате в очите на пациентите си?</strong><br /> - Тъга не искам да виждам, както и болка. Искам да са щастливи, дори при травмите, които са получили, независимо, че временно се налага да ги лекуваме, че имат нужда от нас. Не искам да виждам безнадеждност, безверие, умора, недоверие към нас, лекарите.<br /> <strong><br /> - Имате ли &ldquo;притеснителен&rdquo; случай в реанимацията ви?</strong><br /> - Днес беше поредната операция на скочилия 32-годишен Тодор от 8-ия етаж. Колкото и невероятно да ви звучи, но е почти възстановен! Бяха изпотрошени двата му крайника, счупен таз, раменната кост - и други увредени органи имаше. Не знам какво го е накарало да скочи, различни версии се носят, лично на мен ми е неудобно да питам.<br /> <br /> <strong>- А какво виждате в неговите очи?</strong><br /> - Ами безкрайност в желанието му да седне на леглото, да отпусне краката си, нежност, благодарност - все човешки, прекрасни чувства. Дори изпитва комфорт - справихме се, доволен съм от работата ни.<br /> <br /> <strong>- Здравната каса всичко ли ще ви заплати за този случай?</strong><br /> - О, съвсем не! Направихме няколко операции, още докато беше в реанимацията, но ще заплатят само последната. Ако не ги бяхме направили навреме, веднага, тези операции,<br /> <br /> <u>той беше обречен</u><br /> <br /> Така че и те остават за сметка на болницата - такава е процедурата...<br /> <br /> <strong>- За кого още се грижите в реанимация?</strong><br /> - Там са двете момчета от катастрофата на 29 ноември, продължаваме да се борим за живота им. Все още са в кома, не смея да прогнозирам какво ще се случи с тях. Жалко за младостта им... Искам да кажа на тези млади момчета да карат внимателно, разумно, да не се правят на големи пилоти, защото в крайна сметка пътят им свършва в реанимацията. Нека спазват правилата, а възрастните, в тази поледица, да си стоят вкъщи, а не сами зорлем да си трошат кокалите.<br /> <br /> <strong>- В травматологията има ли свободно легло?</strong><br /> - Не, препълнена е, не можем и минута да останем със свободно легло. За пет дни, от събота, когато пак се заледи, сме направили над 20 тежки операции на изпочупени от поледицата пациенти. Над 40 души преминаха през кабинета, 22-23-ма бяха със сериозни счупвания.<br /> <br /> <strong>- Поздравления и за д-р Иванов, координатора ви по трансплантология...</strong><br /> - Уникален човек е нашият доктор, благодаря ви. На първите места сме, не знам как застава очи в очи с близките и обяснява, че ние се грижим, правим всичко да върнем към живота близкия им, но трябва да са готови на всичко. Много е трудно, повярвайте ми. Аз самият съм присъствал, когато близките искат да се убедят, да влязат, да видят дали пациентът наистина няма шанс. Трудна работа върши д-р Иванов! Като влязат и кажат: Ами той си отвори окото! Върви ги убеждавай после...<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА<br /> <br /> <br /> <a href="https://myclinic.bg/" target="_blank"><img src="/documents/newsimages/editor/201501/Sneja/_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" alt="_32043A0C13E8A84829232871FB630EC454CC6FAF5D4BFFEF54_pimgpsh_fullsize_distr.jpg" align="baseline" width="520" height="100" /></a><br type="_moz" /> </strong><br />