Петко Симеонов: Сами създадохме паразитите, които ни ограбиха

<em>Петко Симеонов е от водещите лица на СДС през 1989-1991 г. Заместник-председател на синята коалиция, директор на в. &quot;Демокрация&quot;, председател на Федерацията на клубовете за демокрация. Той е ръководител и на предизборната кампания на СДС при първите свободни избори - за VII Велико народно събрание.</em><br /> <br /> Социолог и писател. Автор е на изследвания, романи, новели. Създател е на сайта omda.bg. В момента е пенсионер.<br /> <strong><br /> - Господин Симеонов, може ли да съществува такова понятие като пенсиониран демократ? И ако има такова понятие - как живеят &quot;пенсионираните демократи&quot; днес?</strong><br /> - Всеки човек остарява. Като придавам конкретност на въпроса ви - почти всички, които са още живи от &quot;първото СДС&quot;, водят скромния живот на редовия българин. Пенсията, сметките, времето, докторите... И аз съм така. Но продължаваме да се вълнуваме от политическите събития и често се ангажираме. И все пак - всяко нещо с времето си. Сега наред са новите генерации.<br /> <br /> <strong>- Вие лично изпитвате ли някаква носталгия към социализма в българските му измерения? Нали там уж всичко беше уредено?</strong><br /> - По-голямата част от живота ми е минала по времето на социализма, така че, добър или лош, аз тогава съм живял, създал съм дом, отгледал съм си децата, издал съм първите си книги - монографията &quot;Индивидуалната дейност&quot; и романа &quot;Две стъпала до покрива&quot;. Имах признание и в литературата, и в науката, защитавал съм по националните медии разбиранията си... В събитията на Голямата промяна съм влязъл като човек с име. <br /> <br /> &quot;Носталгия&quot; в смисъл да жаля за обществените порядки по онова време, не! Уважение към труда и живота на народа, който с лишения създаде в онези години значими материални и духовни ценности, определено - да. Тоталитаризмът трябваше да си отиде. Той беше зло. Но, за съжаление, демокрацията, която сътворихме, съвсем не оправда нашите надежди. <br /> <br /> <strong>- Ако се върнем в онези години - 1989-1991, къде беше грешката, когато милиони искаха промяна, а накрая не получиха нищо?</strong><br /> - Не бяхме подготвени! А нямаше и откъде да се види как се преминава от тоталитарен комунизъм към либерална демокрация. Нямаше такъв исторически опит. Има поговорка - една бука - за поука, две - за вретено. Така стана - от двете буки на тоталитаризма направихме едно вретено. Длъжен съм да обясня обаче, че онази система беше рухнала икономически. Всички сметки бяха на червено. Живков падна и след няколко месеца Луканов обяви фалита на държавата...<br /> <br /> За грешките. Първо - трябваше ясно, определено, без замазки да се обяснява на народа какво предстои: капитализъм, пазар, конкуренция, антагонизъм, егоизъм, свобода, демокрация. Трябваше да се подчертава смисълът на общото благо, на солидарността, на отговорността, на народното единство, на националните цели. <br /> <br /> Втората грешка беше, че акцентът на политическата дейност беше върху &quot;разграждането на системата&quot;, &quot;смяна на системата&quot;, а &quot;градежът на либералната демокрация&quot; беше на втори план. И всичко това - без да се извърши лустрация, без да се потърси съдебна и политическа отговорност за престъпления, извършени по време на тоталитаризма. <br /> <br /> И покрай тези две грешки се извършиха маса други. Резултатът е ясен - драматична социална диференциация; основното богатство на страната е в ръцете на 300 семейства; създаде се прослойка от паразити, заграбили народното богатство, които дори не живеят в България. Милиони хора са в потискаща бедност; обезлюдиха се цели региони; изтичането на работна ръка и умове от страната доби характер на паническо бягство; демографски срив; настъпваща циганизация, а не интеграция на етническите съставки на нацията...<br /> <br /> <strong>- Мислите ли и вие, че Иван Костов е виновен за това, което се случи и което попари надеждите на хората и превърна 2 млн. българи в емигранти?</strong><br /> - Не. Представете си, че границите бяха отворени през декември 1989 г. Спомнете си опашките пред посолствата през 90-те години. Ние живеехме болни от обсаден синдром. Мечтата и желанието за измъкване от обсадената крепост бяха масови. Иван Костов няма отношение към този проблем. <br /> <br /> <strong>- Кое беше вашето най-голямо лично разочарование, докато участвахте активно в политиката?</strong><br /> - Нахлуването на политическите простаци, както ги нарича Яковлев. Индивиди, които са способни на всичко, за да постигнат някаква задоволяваща егото им цел. С мотивация за суперреализация и значимост. Но кухи. Неспособни за никакво съзидателно дело. <br /> Такива излязоха начело. Празни найлонови торбички, носени от вятъра по прашни улици. <br /> <br /> <strong>- Докога ще издържи търпението на българския народ, който е, от една страна, капсулиран, но от друга, все по-опасно разединен?</strong><br /> - По една от телевизиите наскоро повториха един филм-утопия &quot;Децата на хората&quot;. Разказва как от двадесетина години човеците не могат да зачеват и раждат. Светът и обществата се разпадат. Разбойници, грабежи, сражения между неясни противници и пр. Цари пълно безредие. В разгара на една битка с тежко оръжие между някакви банди се ражда дете. Бебето проплаква и оръжията едно по едно замлъкват. Станала е магията.<br /> <br /> Това е истината! Цялата обществена пирамида, смисълът на живота на възрастните, друг е въпросът дали го съзнават, се крепи върху децата. Заради тях е държавата, общественият порядък, законите, полицията, армията. Няма ли деца, всичко се разпада. А освен това медицински е доказано - досадният бебешки плач и детският смях укрепват имунната система на възрастните, удължават живота, помагат в лечението на редица заболявания. <br /> <strong><br /> </strong>Младите да раждат! <br /> <br /> Ще дам измислен пример. Представете си нещо невъзможно - всички жени във фертилна възраст раждат. Пред всяко семейство се отварят нови хоризонти. Държавата ще бъде разтърсена, но в нея ще се влее новата енергия и отговорности на милиони възрастни - бащи, майки, баби, дядовци. Всички сегашни проблеми ще бъдат решени за година-две. <br /> <br /> С примера искам да подчертая важността на демографския проблем. Демографската структура на населението определя динамиката на развитието на обществото. От възрастни хора не е редно да се очакват реформаторски подвизи и предприемачески размах. <br /> <br /> Да, младите да раждат! Трудно е, но многодетната репродуктивна норма е по възможностите на всяко българско семейство. Един от мотивите би могъл да бъде - при пенсионната реформа да се обвърже размерът на пенсията от НОИ с броя на отгледаните деца. <br /> <br /> <strong>- Кой е най-големият ни страх като нация, но и къде е най-голямата ни надежда?</strong><br /> - Най-големият ни страх е да отговаряме за себе си, най-голямата надежда - да преодолеем този страх.<br /> <strong><br /> - В личен план - с какво се занимавате днес и как оцелявате?</strong><br /> - Чета, пиша. Пенсионер съм. Живея там, където съм си живял преди 1989 г., издържам се с пенсията. Ако се наложи, помагат децата.<br /> <br /> <strong>- Сега ще се върна на първия въпрос - ако демократите се пенсионират, какво става с демокрацията?</strong><br /> - Демокрацията е право на всекидневна борба отново за демокрация. Нещо като хляба. Трябва да го осигуряваш всеки ден. Няма как с едно ядене и край, повече грижи за храната да нямаш. Човек трябва да е наясно с правата си и всеки ден да ги отстоява в съдружие с другите граждани. Нищо даром няма на този свят.<br /> <br /> <br /> <strong>Димитър ГЕНЧЕВ</strong><br />