Авторът на сценария на “Оркестър без име” имал страх от самолетите
<strong>Станислав Стратиев искаше, но не успя да напише нещо в стил швейцарска реалност: зелени поля, шоколад и крави. Не му се отдаде. И въпреки това приживе бе обявен за класик. Когато първата му драматургична творба &bdquo;Римска баня&rdquo;, под режисурата на Нейчо Попов, се появи в &bdquo;Сатиричния...&rdquo; в деня в който пускаха билетите, опашката се проточваше от касата до площад &bdquo;Славейков&rdquo;. Това продължи с години, а бе само началото. Защото после дойдоха &bdquo;Сако от велур&rdquo; , &bdquo;Рейс&rdquo; и още двадесетина пиеси, които се играят и до днес по родните и световните театри.</strong><br /> <br /> Стратиев е роден на 9 септември 1941 година, отиде си от този свят като праведник в съня си, пак през септември 59 години по-късно. Неговият съученик актьорът Николай Николаев разказва: Станко като по-висок стоеше на последния чин, а аз пред него. На мен българския никак не ми вървеше. Веднъж той ми подсказа и му писаха три, а аз бях оценен с шест. Истински парадокс. Бъдещият голям писател &ndash; с три по литература. Всъщност той си пишеше от ученик. Беше талантлив.<br /> <br /> В началото на деветдесетте години Станислав Стратиев имаше постоянна колона в току-що създадения вестник &bdquo;Стандарт&rdquo;. Идваше всеки понеделник. Гледахме го с възхищение. Та нали беше най-големият съвременен български драматург. Той пък с типичната си ирония ни разказваше това онова. Като например как Тодор Живков дошъл в Сатиричния театър или как той самият не отишъл в Австралия, където се играела някаква негова пиеса, защото се страхувал да лети със самолет. Въобще това със самолетите си му беше наистина драма. Вместо да обикаля света и да обира лаврите, той ходеше най-много до Виена, и то с автобус. Може би пък благодарение на това бял свят видя една от най-хубавите му пиеси &bdquo;Рейс&rdquo;, която се играе и днес. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/21-Orkestar-bez-ime-3-645x457.jpg" width="520" height="368" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>1982 г. Весел кадър от филма &bdquo;Оркестър без име&rdquo; &ndash; от ляво на дясно: Катерина Евро, Жоро Мамалев, Павел Поппандов и Филип Трифонов</em></span><br /> <br /> По него време, най-мизерното в началото на прехода, режисьорът Петър Попзлатев снимаше филма &bdquo;И Господ слезе да ни види&rdquo; . Станко беше съсценарист и чакаше с нетърпение премиерата. Казваше, че е хванал дамара, което ще рече разбрал формулата, на тогавашното европейско кино. Вече го търсели от чужбина. Пишеше всеки ден. И пиеше водка. Поне така казваше. Дългунест с поизтърканите дънки и бели маратонки той приличаше повече на треньор по баскетбол, отколкото на значим интелектуалец . Носеше винаги два листа, написани на машина. Неговите разкази. За политика отбягваше да говори, въпреки че доста партии искаха да го приютят под крилото си. Интересуваше се само от писането си.<br /> &bdquo;Оркестър без име&rdquo; безспорно бе неговият шедьовър. Казваше, че е написал сценария набързо, между другото. Защото преди това спрели два други филма, общо дело с режисьора Людмил Кирков. За да не стане грешка и някой да поиска да направи промени в актьорския състав, нарекъл главните герои с имената на артистите, за които написал ролите: Велко /Кънев/, Жоро /Мамалев/, Павката /Поппандов/ и Филип /Трифонов/.<br /> <br /> Разказваше, че веднага след промените, когато България тръгна да се пръска по света, написал и продължение на култовия филм. Главните герои - живи, здрави и остарели с по петнадесетина години - вече са в чужбина. Тогава Людмил Кирков вече бил болен. А и актьорите нещо не се разбрали. В крайна сметка проектът пропаднал. Авторът не криеше, че страшно съжалява, но вече бе преживял факта, че нов &bdquo;Оркестър &rdquo; няма да има. <br /> <br /> Години след това други хора, по друг сценарий, искаха да продължат историята на музикантите, но и това не стана. Дни преди да си отиде от този свят Велко Кънев помолил Катето Евро да не се съгласява да правят нов филм за &bdquo;Оркестъра&rdquo;, след като Людмил Кирков и Станислав Стратиев вече ги няма на този свят.<br /> <em><strong><br /> Исак ГОЗЕС </strong></em><br type="_moz" />