Преди години всяка болка, която възникваше в ставите, мускулите или сухожилията, лекарите диагностицираха като ревматизъм, което в превод от гръцки означава “разтичане, разпръскване”.
Ревматизъм се нарича автоимунното възпалително заболяване на съединителната тъкан с увреждане предимно на сърцето и съдовете, което често се развива като следствие на остра стрептококова инфекция, например ангина и най-често у деца в училищна възраст. А ревматоидният артрит е съвсем друга болест. В процеса на изучаване се изяснило, че това не е една болест, а става въпрос за различни заболявания. Сред тях ревматоидният артрит заема особено място...


За разлика от ревматизма, етиологията (съвкупността от причини и фактори) на ревматоидния артрит е неизвестна. Често болестта се проявява след ОРЗ или грип, преохлаждане или стрес, които отключват механизма на патологичните реакции в организма. До това заболяване могат да доведат също рязката смяна на климата, прекаленото слънчево облъчване, ендокринни нарушения. Установена е и наследствената предразположеност на някои хора към заболяването.
Специалистите причисляват ревматоидния артрит към автоимунните заболявания, при които имунната система на организма атакува собствените си тъкани. Той най-често засяга съединителната тъкан, която се съдържа в различните структури на нашето тяло - съдове, мускули, кости. Но най-голямото количество съединителна тъкан се намира в ставите, хрущялите и сухожилията, където се “загнездва” ревматоидният артрит.
При това заболяване първоначално се възпалява синовиалната обвивка, покриваща вътрешната повърхност на съдовете. Клетките є започват усилено да се размножават и прорастват в близколежащите костна и хрущялна тъкан, което води до разрушения и деформации на ставите. Организмът започва да възприема синовиалната обвивка като чужд агент (антиген) и отделя срещу нея антитела. Тоест, става

АТАКА НА ОРГАНИЗМА СРЕЩУ СОБСТВЕНИТЕ МУ ТЪКАНИ
В този случай под обстрел на имунната система попадат ставите. Това заболяване се различава от обикновените артрити, възникващи с възрастта. При възрастните хора възпалението и разрушението на хрущялната тъкан възниква вследствие на нарушената в нея обмяна (по-точно - недостиг на глюкозамин и хидроитин - веществата, които са строителен материал за ставите). А при ревматоидния артрит - обратно - обменните нарушения възникват в резултат на автоимунно възпаление.
Ако този вид артрит не се лекува, могат да се развият остеопороза и ерозивни увреждания на ставите с тежки деформации. Впрочем, не е възможно да не се лекува ревматоидният артрит - в по-голяма част от случаите той предизвиква много силна болка, и то не само в ставите. Това заболяване често води до патологични изменения във вътрешните органи - бели дробове, сърце, бъбреци, съдове, а също и до сериозни общи нарушения.

БОЛЕСТТА НА МЛАДИТЕ
От ревматоиден артрит боледуват основно млади хора, по-често жените (2-3 пъти повече), отколкото мъжете. А след 50-годишна възраст половите различия се уравновесяват. Това провокира някои изследователи при търсене на причините на заболяването да разглеждат и хормоналния фактор.
Понякога болестта започва остро, с треска и увреждане на вътрешните органи, но по-често процесът протича вълнообразно и постепенно. За ранния стадий на болестта е характерно засягането на малките стави на китките и стъпалата, макар че има случаи, когато отначало се възпалява коляното или раменната става, а малките стави - по-късно. Освен болка, пациентите усещат сутрешна скованост в ставите, които често отичат, кожата над тях почервенява. Много важен показател е симетричността на увреждането на ставите. След възникване на болка например, в лявата китка, скоро задължително ще се появи болка в дясната. В това време болката в лявата може също така внезапно да изчезне, както се е появила, но след известно време се връща. Характерни са субфебрилната температура (не повече от 37,5 градуса), слабост, загуба на тегло, раздразнителност.
Друг признак са малки, до 15 мм, уплътнения (подкожни ревматоидни възелчета), предимно в областта на лакътните стави, анемия, обменни нарушения. В хода на развитието на болестта се проявяват характерните деформации на ставите: удебеляват се костите на пръстите на ръцете, китката се отклонява настрани, изкривява се като “лебедова шия”. С други думи, ревматоидният артрит е толкова многолик, че при всеки случай се открива нещо ново.

БАЗИСНАТА ТЕРАПИЯ Е НАЙ-ЕФИКАСНА
Ревматоидният артрит е тежка болест, която, обикновено води до инвалидност на пациентите през първите 5-10 години от началото на заболяването. Но навреме започналото лечение значително намалява риска от развитието на инвалидност.
Преди няколко десетилетия на болните от ревматоиден артрит бяха назначавани същите противовъзпалителни препарати, като на всички пациенти с артрит. Този подход обаче не донесе очакваните резултати и затова беше изработена друга тактика за лечение. Въпреки че противовъзпалителните препарати - диклофенак, целебрекс, найз, мовалис не се изключват като средство за премахване на болката, при ревматоиден артрит още през първите месеци активно се прилагат базисните антиревматични средства, които влияят върху самата природа на заболяването.
Това са например соли на златото, които спират механизма на развитие на възпалението на нивото на биохимичните процеси и се използват за лечение на болни в активната форма на процеса.
По-нататък лечението продължава с метотрексат, който е един от основните бързодействащи базисни препарати. Той се използва широко при ревматоидния артрит като силно противовъзпалително средство.
Друг ред средства за базисна терапия са хормоналните препарати, преди всичко глюкокортикостероидите. Те се въвеждат инжекционно в болните стави.

Лечението е комбинирано и дълго

За лечението на ревматоидния артрит се използват различни лекарства, затова на пациентите се налага от време на време да ги сменят. За постигане на лечебен ефект базисните препарати трябва да се натрупат и да останат продължително време в организма, а за това е необходимо продължителното им приемане в течение на няколко години. За съжаление, по тази причина се появяват страничните действия на лекарствата. Освен това у болните се развива привикване към препарата. Затова се налага те постоянно да се сменят и да варират, в зависимост от състоянието на пациента. По тази причина болният трябва да се намира под лекарско наблюдение, редовно да му се правят изследвания. Налага се да се вземат предвид и материалните възможности на пациентите. Наскоро се появи мощният препарат ремикейд, произведен по най-новите молекулярно-биологични технологии, но той е доста скъп.
Пациентите често се интересуват може ли да се избегне приемът на препаратите, които имат негативни странични действия, като се приложи друго лечение - например, да се използват фитотерапия, масаж, компреси, разтривки, гимнастика. Или такива нови биологични методи като хемопунктура и клетъчна хемосорбция, които вече се прилагат в някои клиники за лечение на ревматоиден артрит.
Засега няма статистически потвърдени клинични данни за ефикасността на новите безлекарствени методи, а традиционните, за съжаление, не дават ефект при тази сериозна болест. Макар че всички те, включително и новите методи, могат да се използват като допълнителни средства в терапията. Особено препоръчителни са физиотерапията, лечебната гимнастика (с изключение на статичните упражнения), масажът - всички те обикновено се прилагат при курсовото лечение на заболяването за поддържане на подвижността на ставите. Но основното лечение си остава приемането на медикаменти, без които болният не може. Единственото, което лекарят може да позволи в периода на многогодишна ремисия, е намаляване на дозата на лекарствата до поддържаща.
Що се отнася до храненето, не се налага спазването на някакви специални диети при ревматоидния артрит, достатъчно е болният да се грижи за насищането на организма с витамини и белтъчини. Много важно е да се приемат калциеви препарати.
Препоръчително е да се избягва рязката смяна на температурата, включително водните процедури и сауната, тъй като при ревматоиден артрит страдат малките съдове, капилярите. Но ако човек отдавна и редовно ходи на сауна, такава забрана ще доведе до стрес и затова по-скоро ще нанесе вреда на организма.

Кога се налага хирургична намеса?

Терапевтите са насочили всичките си усилия, за да не допуснат развитието на болестта и да запазят увредените стави на пациента подвижни. Но при тежките и усложнени случаи, когато консервативното лечение не може да помогне, болният се насочва към хирург.
В арсенала на хирурзите има широк спектър от операции на ставите, костите, мускулите, сухожилията. Те помагат на много пациенти с ревматоиден артрит да възстановят двигателната си способност, да работят, с една дума - да живеят пълноценно.
Например на болния може да бъде отстранена синовиалната обвивка, като по този начин се ликвидира огнището на възпалението. Операцията на сухожилията на китката позволява да се възстанови нормалното положение на деформираната китка. А протезирането на ставите, започвайки от най-малките (на пръстите) и завършвайки с големите (тазобедрени, коленни, раменни), при които разрушената става се заменя с изкуствена, все едно, че раждат човек отново. Има пациенти, които не са се движили дълги години, а след ендопротезирането започват да се движат нормално.


Забавянето на лечението е опасно

Независимо от впечатляващите успехи на хирургията, по-добре е да не стигаме до операция, а да започваме лечението без отлагане. Затова лекарите съветват да не се бавим с прегледа, ако болките в ставите са започнали. Болката може да не бъде следствие от възрастови изменения в хрущялната тъкан, а сигнал за началото на ревматоиден артрит.
Да напомним типичните прояви, които могат да бъдат признаци на заболяването:
обща отпадналост, постоянно незначително повишение на температурата (както общата, така и местната, тоест кожата над възпалената става);
болка както в малките стави на китките и стъпалата (от тях обикновено започва РА), така и в големите - рамене, колене;
симетрични болкови усещания - в двете ръце или в двата крака;
подпухване и оточност на ставите;
усещане за скованост сутрин, предизвикващо желание за разтриване на ставите.
При появата на такъв комплекс от симптоми трябва да се направят изследвания.
Не се опитвайте да премахвате дискомфорта и да заглушавате болестта с обичайните обезболяващи средства: при ревматоидния артрит те са безполезни. И не се обнадеждавайте, ако болката премине така внезапно, както се е появила. Вълнообразното протичане на ревматоидния артрит не означава, че болестта може да изчезне от само себе си.

Гимнастика при ревматоиден артрит

Комплекс от специални упражнения може да помогне да се преодолее сковаността на ставите и да се поддържа подвижността им. Те трябва да се изпълняват в добре проветрено помещение (без течение) до 3 пъти дневно, първия път - веднага след сън. Всяко упражнение се изпълнява бавно, по 3-5 пъти. Натоварването трябва да се увеличава постепенно, без да се допуска болка. Разликата в пулсовата честота преди и след заниманията не трябва да бъде повече от 16-20 удара в минута и да се възстановява за 10-15 минути.

ИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ - ЛЕГНАЛИ ПО ГРЪБ

1. Без да отлепвате главата от възглавницата, завъртете я наляво, после надясно, усещайки напрежение в областта на шията.
2. При вдишване вдигнете ръцете нагоре зад главата, при издишване - бавно ги отпуснете.
3. Свийте и отпуснете няколко пъти китките на ръцете, усещайки леко напрежение. Направете същото с пръстите на краката.
4. Подред свивайте и разгъвайте краката в коленните стави, плъзгайки петите по леглото.
5. Накланяйте сгънатите в коленете крака наляво и надясно, доколкото е възможно без болка. Стъпалата и таза не отлепяйте от леглото.
6. Повдигайте подред десния и левия крак. Изходно положение - легнали настрани.
7. Лежейки на дясната страна, повдигайте левия крак нагоре, след това се обърнете на лявата страна и повдигайте десния крак.

ИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ - СЕДЕШКОМ
8. Сгънете ръцете в лактите, пръстите се опират в раменете. Направете кръгови движения в раменните стави по часовниковата, след това обратно. Старайте се да описвате колкото е възможно по-широки дъги, но не допускайте болка.