ХЕРПЕС ЗОСТЕР СЕ ЛЕКУВА КОМПЛЕКСНО
Лечението на Херпес зостер е комплексно. То включва предприемане на карантинни мерки, облекчаване на симптомите на заболяването и атакуване на самия вирус, причиняващ заболяването.
Карантинни мерки - страдащите от Херпес зостер трябва да избягват контакт с деца, неболедували от варицела, и лица с отслабена имунна система (раково болни, трансплантирани болни, болни на лечение с потискащи имунитета лекарства и т.н.), докато мехурчетата на обрива се покрият с коричка.
За облекчаване на болката могат да се прилагат лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (най-често съдържащи парацетамол или ибупрофен, избягва се аспирин, поради риск от развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей), а при много силно изразени болка и оток за кратко време може да се приложи лечение с кортикостероиди (мощни лекарства, потискащи възпалението, но имащи и сериозни странични ефекти при дълготрайно приложение).
За облекчаване на сърбежа могат да се прилагат специални лосиони или пудри, както и антихистаминови лекарства. Частта от кожата, засегната от обрива, трябва да се поддържа чиста (миене с хладка вода и сапун) и покрита (прилагат се подсушаващи компреси, докато мехурчетата засъхнат). При много силна болка могат да се прилагат локални (местни) форми на обезболяващи лекарства (напр. лидокаин-гел). Трябва да се избягва разчесването на обрива поради риска от бактериално инфектиране на мехурчетата.
Постхерпесната невралгия (продължаващата болка след отшумяването на обрива) се лекува с нестероидни болкоуспокояващи, както и местни обезболяващи (гелове или лепенки); понякога се прилагат и лекарства, които по принцип се използват за лечение на епилепсия и депресия (карбамазепин, трициклични антидепресанти и др.) - в този случай до настъпване на лечебен ефект могат да минат няколко седмици.
Етиологично лечение (лечение насочено срещу причинителя на заболяването) - то се извършва с противовирусни лекарства, действащи на варицела-зостер вируса - прилагат се лекарствата Ацикловир, Фамцикловир и Валацикловир - за постигане на желания ефект приемът на всяко от тези лекарства (лекуващият ви лекар ще прецени кое е най-подходящо за вас) трябва да започне не по-късно от 2-3 дни след появата на обрива.
В голяма част от леко протичащите случаи това лечение не се прилага рутинно. В случаите, когато Херпес зостер възниква при болни с отслабена имунна система, противовирусното лечение е задължително за избягване на разпространяване на заболяването. В повечето случаи херпес зостер се излекува за 2-3 седмици със или без лечение. В някои случаи обаче обривът и по-често болката могат да останат по-дълго време. Това се наблюдава по-често при по-възрастни хора (особено над 50-годишна възраст), както и при такива със сериозни придружаващи заболявания или състояния, изискващи имунопотискащо лечение.
Най-честото усложнение на херпес зостер е постхерпестната невралгия. Така се нарича болката, която продължава след отшумяването на обрива. Тя се усеща на мястото, където се е разполагал обривът й, обикновено продължава повече от месец след появата на обрива (възможно е да продължи до 1 година).
Отговорите подготвиха консултантите на “Доктор”
Последвайте ни
2 Коментара: