​​​​​​​Коя е династията Ротшилд и защо повече от два века светът трепери от нея?

Хм... не знам, във всеки случай нямам нищо за продан. Така през 2010 г. барон Бенджамин дьо Ротшилд - седмо поколение потомък на основателя на легендарната династията, един от най-богатите членове на могъщото семейство, отговаря на въпроса какво е богатството му.

В този момент то официално се оценява на над 6 милиарда долара, а общите активи на групата - на повече от 160 милиарда евро.

Но Бенджамин така й не изпада в подробности. Само казва: "Не гледам по този начин на бизнеса, който управлявам".

Преди броени дни 57-годишният Бенджамин дьо Ротшилд напусна този свят, покосен от инфаркт, оставяйки след себе си легенди и за богатството си и за личния си живот.

Роден е през 1963 г. в Ньой сюр Сен, Франция, в семейството на Едмонд дьо Ротшилд - член на френското ядро на династията. Ръководи швейцарския клон на семейството, след като наследява от баща си банката Edmond de Rothschild Group. Заставайки начело на групата, създадена от баща му от 1997 г., той я развива по изключителен начин.

Наричат Бенджамин визионер-предприемач с дръзки и смели решения, които многократно увеличават състоянието и политическото влияние на фамилията. Групировката се занимава с корпоративни финанси, частен капитал и собственост. В нея работят 2600 души, позиционирани в 32 представителства по света.

В последните години обаче начело на империята е съпругата на Бенджамин - красивата и енергична Ариан дьо Ротшилд, абсолютен спец по международни финанси. Докато тя здраво държи юздите, Бенджамин се посвещава на мечтата си: ветроходството, като инвестира огромни средства в иновации за развитието му. Хобито му са бързите коли и перфектното вино.

Бенджамин де Ротшилд е и активен филантроп, участвал в развитието на иновациите в болница "Адолф де Ротшилд". До последния си ден прави щедрите си дарения на Израел, включително $ 22 милиона за борба с пандемията от COVID-19.

Ариан, макар и да не е еврейка, също подкрепя страната, развивайки програми за оказване на помощ за наука на жените в Израел и работейки за изграждането на връзки между мюсюлмански и еврейски предприемачи.

"Със своя уникален характер Бенджамин де Ротшилд не спираше да трансформира и модернизира своето наследство в съответствие със семейните ценности", написаха от едноименната му фондация в сайта си.



Новината за кончината на барон Бенджамин дьо Ротшилд отново привлече погледите върху фамилията и изтупа от праха конспиративните теории за богатството на един от най-старите европейски родове.

Коя е династията Ротшилд и защо повече от два века светът трепери от нея?

За родоначалник на фамилията се приема роденият през 1744 г. във Франкфурт на Майн Майер Амшел Ротшилд. Баща му, Амшел Мозес Бауер притежавал  бижутерска работилница, над входа на която бил окачен червен щит с нарисуван златен римски орел. По негово време Германия била разделена на безброй малки държавици, като почти всички сечели собствени монети. Затова бизнесът с обмяна на валути вървял доста добре и освен с бижутерия Амшел се занимавал и със сарафство.

Синът му Майер приема фамилията Ротшилд и по-късно на семейният герб се появяват пет стрели символизиращи петимата сина на Майер, а в долната част на герба е изписано на латински Concordia, Integritas, Industria (Съгласие, Честност, Трудолюбие). Майер рано останал сирак, но търговският му нюх му позволил да основе банка, а впоследствие и да изгради мощна финансова империя. Спечелил доверието на принца на Хесен - Касел Фридрих Вилхелм IХ. 

През 1785 г. бащата на принца умира като му оставя огромно наследство от финансови средства и титли. Не след дълго Майер материализира близостта си с монарха и става негов доверен банкер. Ротшилд добре изучил и обучил петимата сина - Амшел, Соломон, Натан, Калман и Якоб. Освен доходоносния бизнес Майер им оставил в наследство и своите завети, които се спазват в семейството и до днес.

Първият бил, че родът се управлява от най-възрастния мъж във фамилията, като това не изключвало и възможността да бъде друг член на фамилията, избран с пълно мнозинство. Вторият съвет бил с цел запазване на богатството вътре в семейството да се поощряват бракове между братовчеди. А третият завет гласял всички наследници да се придържат към еврейската вяра.

Успехът на фамилията се дължи на уникалния бизнес подход на Майер. За да увеличи влиянието си, той изпратил синовете си да основат клонове в различни европейски държави. Като първороден син Амшел останал във Франкфурт да ръководи цялата фамилия. Соломон бил изпратен във Виена.

Натан заминал за Лондон и по мнението на съвременниците бил най-талантлив във финансово отношение. Благодарение на окупацията на Неапол от австрийците Калман основал клон в града, а най-малкият син Якоб се установил в Париж. В навечерието на Наполеоновите войни семейното богатство и влияние вече били огромни.

В ръцете на могъщата фамилия била голяма част от търговията със златни кюлчета в Европа. Братята координирали дейността си чрез мрежа от търговски агенти, куриери и доставчици. Те били едни от първите, които оценили силата на информацията и развили система от пощенски гълъби и коне за своевременното й пренасяне.

Като емблематичен пример е останал случаят с битката при Ватерло. Базираният в Лондон Натан получил информация, че силите, предвождани от херцог Уелингтън, взимат надмощие на Наполеоновите воини и започнал незабавно да продава на борсата британски държавни книжа.

Това не убягнало от погледа на другите борсови играчи и за тях това било знак бързо и те да се отърват от тези книжа. Цените за броени минути се сринали и в този момент чрез подставени лица, Натан започнал обратното изкупуване на ценните книжа. Така за кратко време семейството натрупало печалба от над 40 млн. фунта стерлинги.

През цялото това време Натан наблюдавал случващото се на борсата лично, подпирайки се на една странична колона, която днес носи неговото име.

След ходатайства от страна на различни влиятелни личности през 1816 г. фамилията получила благородническата титла барон. Така вече някои от членовете й ползвали фамилните представки "дьо" или "фон". През 1855 г. внукът на Натаниел, Натаниел II станал първият евреин лорд, член на Камарата на лордовете в Лондон.

Семейното банково предприемачество на фамилията е основоположник на най-големите финансови операции в периода на индустриализацията на Европа. С техни пари се финансирало строителството на железопътната мрежа във Франция, Белгия и Австрия.

Семейните пари дали своя принос и за финасирането на такива мащабни международни проекти като строителството на Суецкия канал основаването на най-голямата корпорация за добив, преработка и търговия с диаманти "Де Беерс", а също така и за експедицията на Сесил Роудс и създаването на колонията Родезия.

Семейството започнало да влага средства в недвижима собственост и тяхно притежание станали над 40 замъка и дворци, някои от които били закупени, а други били новопостроени.

В началото на ХХ век Натан Ротшилд II бил по думите на британския премиер Лойд Джордж "най-могъщият човек на света". През 1901 г. франкфуртският клон затворил врати поради липса на мъжки наследник. Чак през 1989 г. семейството се завърнало в града, от който произлезли като във Франкфурт открили представителство -  консорциум, съставен от британски и швейцарски наследници.

Във Франция фамилията инвестирала в миннодобивни предприятия, а след края на Френско-Пруската война през 1871 г. станали и поръчители на петте милиарда франка репарации, които Франция трябвало да изплати. Наследниците на прочутия род инвестирали във винопроизводство закупувайки едни от най-реномираните френски винарски изби - "Шато Лафит", "Шато Бран Мутон" и новосъздаденото "Шато Мутон Ротшилд".

Австрийският клон на рода учредил през 1820 г. банка "Кредитанщалт", която за кратко време се превърнала в най-голямата финансова институция в Австрия. Предусещайки наближаващия "аншлус" през 30-те години на миналия век семейството напуска Виена и емигрира в Щатите. Имуществото им е конфискувано от нацистите и чак през 1999 г. правителството на Австрия се съгласи да им върне част от ограбеното.

Неаполския клон на фамилията кредитирал кралете на Неапол, херцозите на Парма и Тоскана, но с настъпването на италианското Рисорджименто и последвалия упадък на аристокрацията Ротшилд взели решението да закрият неаполската кантора с оглед лошите финансови прогнози и настъпилите загуби. Интересен е фактът, че разполагайки с клонове в различни държави, а нерядко и с различни названия, семейството се случвало за финансира противопоставящи се сили.

В началото на ХХ век лондонският клон отказал заем на Руската империя като така изразил несъгласието си с провежданата антиеврейска политика. Това не попречило обаче на парижкия клон да кредитира правителството на Николай II. Малко по-късно лондонската кантора пък финансирала Япония във войната й с Русия.

В своята книга "История на евреите" британският историк Пол Джонсън пише: "Ротшилд са неуловими. Няма нито една книга написана за тях, която едновременно да разкрива факти и те да са точни." И до днес най-влиятелната банкерска фамилия е обгърната в тайни. Митологията стига до там, че на династията Ротшилд се приписва всичко - от създаването Международния валутен фонд до идеята за нов световен ред.