Има-няма и темата за връщането на задължителната казарма излезе в общественото пространство. Тогава всички, включително и ние, журналистите, почваме да лапаме мухите и да разсъждаваме. Така започва анализ на в. "Монитор".

Едните припомнят колко хубаво е било, когато имахме наборна армия, а други пък обясняват каква отживелица е това. Малцина са тези, които говорят с гласа на разума, а именно, че към днешна дата това просто няма как да се случи.

И въпреки това преди броени дни стана ясно, че някои депутати и представители на бизнеса обмислят връщането на Строителни войски. Не на цялата наборна армия с всичките й там родове войски, ами само на т.нар. трудоваци.


Това стана ясно след среща на Камарата на строителите и председателя на парламентарната комисия по регионална политика Искрен Веселинов. След срещата Веселинов припомни идеята за „обучение на хора от маргинализираните общности в бившите подразделения на строителни войски“.

Така, видите ли, младежите от гетата щели да получат занаят. До 1989 г. в Строителните войски служеха наборници предимно от етнически малцинства, а също и български младежи, но, да речем, с изключително ниско образование или пък с криминални прояви.

Аз няма да започвам темата за етническото разнообразие на либералния Холивуд, но това си е зле завоалирано расистко мнение в стил „да изкараме циганите да работят по строежите“. При това ангария, щото така наречените строителни войски предполагат ред, армейска дисциплина, задължителен срок на служба и микроскопично заплащане.

Лично аз съм гордо отбил армейската си служба мъж, офицер от резерва (фазан), танкист. Така че определено симпатизирам на наборната армия, която според мен възпитава разглезените младежи (особено днешните са много разглезени). Също така мога да дам пример с много „бели“ и цивилизовани държави, които поддържат наборна армия – като Швейцария например.

Но в този си вид „да върнем строителните войски и да направим циганите трудоваци“ идеята е незряла, инфантилна и неизпълнима. И имам няколко довода, с които ще защитя тезата си.

Първо. Защо да връщаме задължителните строителни войски, а не да речем сухопътните, авиацията, морските? Това е не само половинчато, ами съвсем безхаберно. Освен това много младежи от малцинствата, а и не само, и сега работят в строителството.

Вижте какви работници се трудят по строежите. Циганета, но добри, трудолюбиви момчета. А ако вменим в строителния сектор един вид „ангария“, няма ли предприемачите да предпочетат по-евтиния труд и десетки хиляди мъже, които сега са заети в строителството на пазарен принцип, да останат на улицата?

Второ, след като изтървахме питомното, сега е късно да гоним дивото. Как ще се върне задължителната казарма? Къде ще спят тези „войници“, въоръжени не с автомати, ами с кирки и лопати.

Кой ще ги храни? Държавния бюджет ли? Как ще вземеш таблета от ръцете на един съвременен младеж и насила ще го вкараш в казармата, където се живее малко на принципа като в затворническо общежитие на лек режим? На какъв принцип ще се избират младежите, които да служат в тези войски?

Трето, как ще реагират партньорите ни от ЕС и НАТО? Ами не много добре. Това си е въвеждане на трудова повинност, уж под някаква армейска шапка.

И четвърто, как ще се осъществи изобщо подобно нещо на практика? Ама без празни приказки в стил кръчмарска пресконференция. Конкретни планове, разчети, бюджети, проблемни точки за тази идея има ли? Няма, тя е просто „да разлаем кучетата“.

За съжаление, някои политици у нас наистина са на ниво „трудовак“ и говорят врели-некипели. Те така и не разбраха, че да те покажат по новините с поръчковия ти костюм и италианска вратовръзка, не те прави държавник. Хубавото е, че истината винаги излиза наяве, а лошото е, че понякога я научаваме чак когато спре водата.

За финал една прогноза. България няма да върне нито задължителната казарма, нито трудовата повинност. Ха на бас. Ако изгубя, готов съм да отбия една година служба на някой строеж. Като бригадир, разбира се. Все пак съм офицер.

ПОСЛЕПИС: Между другото, трудоваците като второстепенен род войска, бяха въоръжени със самозарядни карабини „Симонов“. Това са екзотичните пушкала, с които гвардейците и до днес изпълняват красивите си ритуали и силно впечатляват чуждестранните туристи. Тогава „симоновките“ се водеха нещо като допотопно полуоръжие в сравнение с легендарния „Калашников“. Но днес са колекционерска рядкост и дори гвардейската ни част трудно си ги осигурява.