Използвайки инструмент, прикрепен към космическия апарат Lunar Reconnaissance Orbiter на NASA (НАСА), учени от американската космическа агенция успяха да засекат движението на водни молекули около видимата страна на Луната.

До преди няколко години се смяташе, че на земния спътник няма никаква вода, но в последно време учените намират все повече доказателства, които оборват тези вярвания.

Количеството и местоположението на тези блуждаещи водни молекули варира през различните часове на деня. Все пак те се забелязват най-често в близост до полюсите и се образуват, когато повърхността започне да се загрява.

„Това откритие е от голяма важност, тъй като наскоро подновихме американската космическа програма за изследвания на Луната”, казва д-р Кърт Ръдърфорд от Изследователския институт в Сан Антонио, Тексас.

Водните молекули се намират в слоя реголит (рехав хетерогенен материал, покриващ твърди скали), наличен на лунната повърхност, докато тя не се загрее достатъчно.

След това молекулите се отделят от повърхността и се преместват на на някое място, чиято температура е подходяща, докато не се върнат обратно в слоя реголит.

„Измерването на влажността на Луната е много специфично, тъй като светлината се отразява от лунната повърхност”, казва д-р Майкъл Постън. „Развълнуван съм от най-скорошните открития, тъй като точността в измерванията ни е забележителна”.

Някои учени са поддръжници на хипотезата, че водородните йони от слънчевия вятър биха могли да бъдат главният източник на лунните водни молекули.

Това откритие би могло да доведе до много по-интересни изводи и заключения около историята на земния спътник.

НАСА възражда своята лунна космическа програма и в бъдеще ще има все повече инициативи и изследователски проекти, свързани с изучаването на естествения ни спътник, уточняваvesti.bg.