Светът на природата е изпълнен с различни багри. Зелени поля, слънчевожълти цветя, червени птици, блестящи синьо-зелени бръмбари, оранжеви пеперуди – всеки път, когато излезем навън, виждаме цяла палитра от цветове.

Но забелязвали ли сте понякога, че някои цветове са по-често срещани в природата от други?

Така например зеленото и кафявото са навсякъде, но синьото (ако не броим небето и водата) е истинска рядкост. Учените считат, че синьото е най-редкият цвят в природата. Нещо повече, окото ни често се заблуждава: това, което виждаме като „синьо“, може да е просто игра на светлината, пише Калдата.

Как всъщност възприемаме цветовете?

Светлината, която възприемаме като бяла, всъщност е съставена от всички видими цветове. Но не всички видове светлина са достъпни за нашето око. Така например инфрачервената светлина има твърде голяма дължина на вълната, а ултравиолетовата светлина – твърде малка дължина на вълната. Видимият спектър се намира точно по средата.

Когато светлината попадне върху даден обект, той поглъща по-голямата част от вълните и отразява част от тях. Именно тези отразени вълни виждаме като цвят. Така например синьото одеяло на леглото ви отразява само сините вълни и поглъща всички останали. Сините светлинни вълни се отразяват и попадат в очите ни.

В окото светлината попада върху специални клетки, наречени колбички, които се намират в ретината. Когато светлината от одеялото попадне върху колбичките в очите ви, вие възприемате одеялото като синьо.

Само около 2% от колбичките са чувствителни към синята светлина, докато 64% реагират на червената, а 32% – на зелената. Именно затова синьото ни се струва толкова рядък и необичаен цвят.

Защо синьото е редкият цвят в природата?

Повечето цветове се срещат доста често в природата. Но синьото е изключение. За да изглежда едно растение или животно синьо, то трябва да поглъща другите дължини на вълните на светлината.

Колкото повече се доближаваме до инфрачервената светлина, толкова по-ниска е нейната енергия. Колкото повече се приближавате до ултравиолетовата светлина, нейната енергия значително се увеличава.

За да изглежда даден обект син, той трябва да съдържа молекула, която поглъща само малко количество енергия. Тези молекули обикновено са големи, много сложни и много трудни за създаване, така че не се срещат често в природата.

Синьото в животинския свят

Известни ли са ви сини животни? На ум ни идва може би единствено синята птица и пеперудата морфо.

Но в действителност повечето сини животни нямат син пигмент, техният цвят е просто оптическа илюзия. Само около 1% от животните всъщност са сини.

Синята пеперуда и синята отровна жаба са сред малкото животни, които действително произвеждат син пигмент.

Ще се изненадате, но няма истински сини птици. При повечето от тези животни (птици, пеперуди и др.) синьото е т.нар. структурен цвят. Това означава, че подредбата на кератиновите молекули в техните пера и люспи отразява светлината по определен начин. Дължините на вълните на тази отразена светлина изглеждат сини за нашите очи. Това е илюзия.

Кога една синя птица не е синя? Отговорът на този въпрос е винаги. Всъщност няма такова нещо като синя птица. За да разберем защо, изданието Smithsonian попита Скот Силет, биолог в Центъра за мигриращи птици на Смитсониън.

„Червените и жълтите пера получават цвета си от действителни пигменти, които се наричат каротеноиди и се съдържат в храната, която птиците консумират“, обяснява Скот Силет, биолог в Центъра за мигриращи птици на Смитсониън.

„Синьото е различно – нито един вид птици не може да произвежда синьо от пигментите. Синият цвят, който виждаме при птиците, се създава от начина, по който светлинните вълни взаимодействат с перата и тяхната подредба на протеинови молекули, наречени кератин.

С други думи, синьото е структурен цвят. Различните кератинови структури отразяват светлината по различни начини, за да се получат различни нюанси на това, което очите ни възприемат като син цвят. Едно синьо перо под ултравиолетова светлина може да изглежда равномерно сиво за човешките очи.“

Ако разрушите структурата на перото или люспите (например смачкате перото на една синя сойка), те веднага престават да отразяват само сините дължини на вълните. Без тази структура синьото изчезва и най-вероятно ще остане само сиво или кафяво.

Синьото в растителния свят

При растенията синият цвят се създава от пигменти, наречени антоцианини. Тези молекули обаче са много нестабилни: в зависимост от киселинността на почвата те могат да станат червени, лилави, сини и дори черни. Цветовете на хортензията например променят цвета си в зависимост от рН на почвата: в кисела среда те са по-сини, а в алкална – розови.

Истински сините растения се срещат изключително рядко. В света има около 280 000 вида цъфтящи растения, а по-малко от 10% от тях цъфтят със сини цветове.

Учените смятат, че сините цветове може да са особено привлекателни за пчелите и други опрашители.

Синьото в света на минералите

Сред минералите синият цвят също се среща твърде рядко. Лазуритът е един от тези редки камъни, които се срещат в природата. От векове той се използва за производството на сини бои и пигменти. Това е така, защото лазуритът съдържа ултрамарин – рядък естествен син пигмент.

Цветът му се дължи на наличието на трисулфидни йони, които отразяват синята светлина.

Други сини минерали, като азурит или тюркоаз, дължат цвета си на медта или на сярата. Но и тези камъни също са рядкост.