Гергана Червенкова: В ареста беше ужас, сега ходя на психиатър!

<br /> <em>Близо два месеца софиянката лежа в следствения арест в очакване българският съд да се произнесе по искането за екстрадация. В момента тя е под домашен арест в очакване на последната дума на българския съд. 35-годишната майка на две деца даде изповедно интервю пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo;, който пръв описа нейния случай. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Гергана, колко време изкарахте общо в следствения арест?</strong><br /> - 56 дена &ndash; това е времето, което изкарах там след последното задържане. <br /> <br /> <strong>- Какви мисли ви минаваха през главата, докато лежахте там, затворена?</strong><br /> - Нищо. Общо взето, всичко се въртеше около това &ndash; какво се случва, защо се случва, защо още няма някакво развитие в Америка по този случай, и то при положение, че са внесени всичките доказателства. Четеш книги, говориш с другите арестанти...<br /> <br /> <strong>- Сама ли бяхте в килия или и с други хора?</strong><br /> - Сам не можеш да бъдеш там. Вътре има пет легла и до пет човека. Те във времето се сменяха, лежаха там за различни неща &ndash; кражба, измама... <br /> <br /> <strong>- Съпругът ви ми каза, че имало хлебарки в килиите?</strong><br /> - Абсолютно е вярно &ndash; хлебарките пълзяха навсякъде около нас. Бяха ужасно много и пълзяха навсякъде!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В леглата ни дори имаше хлебарки! </strong></span><br /> <br /> Имаше и доста комари. <br /> <br /> <strong>- Какви бяха битовите условия в килиите?</strong><br /> - Аз по принцип не знам в ареста какви трябва да бъдат условията като цяло, но имаше пет легла. Тоалетната бе до едно от леглата в стаята, имаше и мивка. Абе, беше много неприятно преживяване, защото е открито всичко и няма врати. Няма голямо пространство да се разхождаш. Между леглата има едно малко коридорче само. Персоналът си върши добре работата. Аз не съм получила една лоша приказка от когото и да било. Отношението към нас е било напълно човешко. Ако помолиш доктор да те види, те веднага предават. На мен ми се наложи да отида на зъболекар, защото от стреса вероятно ми падна една пломба. Наду ми се бузата на следващия ден и помолих и докторката да ме види, та се наложи да пия антибиотик.<br /> <br /> <strong>- Как минаваше един ваш ден в следствието?</strong><br /> - Ставаме сутрин рано, аз, понеже пия лекарства за успокоение, взимам си хапчетата, след това минава проверка. Чаках с нетърпение да дойде съпругът ми, после пак с нетърпение чаках да дойде време за &bdquo;каре&ldquo;, за да се чуя с децата ми. Вечерно време заспивахме рано, защото и ставахме много рано &ndash; към 5 часа още. Слушаме радио малко, през останалото време говорим с жените в килията. <br /> <br /> <strong>- Децата идваха ли в ареста, за да ви видят?</strong><br /> - Не, не, категорично не! Решихме, че ще е по-добре така, защото там свижданията се провеждат през разделително стъкло и не можете да се докосвате, не можете да се гушкате, да се целувате. Решихме, че за тях ще бъде голям стрес да виждат майка си през едно стъкло и да не могат да я докоснат, да я целунат, което ще искат, естествено &ndash; и те, и аз. Решихме, че не можем да ги подлагаме на такова изпитание. Още повече, че като свърши свиждането, те трябва да си тръгнат, пък аз да остана. Как да им обясним, че не мога да тръгна с тях? И затова решихме да поддържаме тезата, че съм в командировка и само ще им се обаждам по телефона. <br /> <br /> <strong>- Имахте ли право да говорите с тях по телефона и колко дълго?</strong><br /> - От понеделник до петък само, защото тогава бе разходката ни, която се казва &bdquo;каре&ldquo; - на въздух горе на покрива прекарвахме един час, там има и телефон. В този един час и нещо, в който сме на разходка, имаш право и да се обаждаш по телефона. <br /> <br /> <strong>- Какво казвахте вие на децата си, а те на вас?</strong><br /> - Те ме питаха: Мамо, кога ще ти свърши командировката, защо толкова много време те няма... Последните седмици вече настояваха, че трябва да се прибирам, защото много време мина. Опитвах се да подготвя дъщеря ми, която е по-голяма, че има възможност да не се върна много дълго, защото нямах никаква представа кога ще свърши всичко това. Ако постановят екстрадиция и ме пратят в Америка, има вариант дълго време да ме няма, и затова се опитвахме да обясним, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> командировката може да продължи много, много дълго...</strong></span><br /> <br /> И тя не можеше да приеме &ndash; ама как така, защо, кой не ти позволява да си дойдеш?...<br /> <br /> <strong>- Наистина ли по-голямото дете &ndash; момиченцето, се усеща, че ситуацията, както я обяснявате, не е точно такава?</strong><br /> - Даже ме попита: &ldquo;Мамо, нали на 19-и съдът ще реши дали да те прати пак в командировка?&rdquo;... На тази дата е рожденият й ден и тя пита: &ldquo;Ще можеш ли да дойдеш на рождения ми ден?&rdquo;. Аз й казах: &ldquo;Това е вярно, но ти откъде знаеш за съда?&rdquo;. И тя ми каза: &ldquo;Ами аз имам ушички и чувам&rdquo;... Разбира за какво става въпрос и е доста логична в мисълта си и ги навързва нещата по един детски начин. <br /> <br /> <strong>- Вярвате ли, че няма да бъдете екстрадирана в САЩ?</strong><br /> - Трябва да вярвам. Това е нашата надежда, това ни крепи в крайна сметка. Много, много, много се молим така да бъде. <br /> <br /> <strong>- След толкова дни на преосмисляне на ситуацията, отговорихте ли си на въпроса: защо аз?</strong><br /> - Не, и до днес нямам отговор на този въпрос. Абсолютно нямаме идея, правим си наши теории, хора около нас просто предполагат... Но нямаме конкретен отговор защо това се случва на нас. Всичко това е грешка според мен, която трябва да се коригира. Откъде е тръгнала тази информация, че аз съм намесена &ndash; от тук или от САЩ, нямам представа. За мене е грешка, една голяма грешка. Просто трябва да се коригира тази грешка. Няма как да съм извършила тези престъпления, в които ме обвиняват! И освен, че не съм ги извършила, то не мога и да ги извърша реално.<br /> <br /> <strong>- Опитахте ли да се свържете със съдията по делото в САЩ, да си изясните лично какви са обвиненията и да се защитите?</strong><br /> - То е разследване все още, не се е стигнало до съд, доколкото знам. А прокурорът, който отговаря за самото екстрадиране, не поиска да говори с управителя на фирмата. Той искаше да даде свидетелски показания, да обясни, че съм високопоставен служител, но нямам права и не мога да нося отговорност за всичките неща, в които ме обвиняват. И че ако имат някакви въпроси, те трябва да бъдат отправени към него, а не към мен. Аз съм се занимавала с вътрешно-финансова статистика, нищо повече. Обяснено му е какво работя точно във фирмата. Единственият отговор от прокурора е, че чака моята екстрадиция и не желае да приеме нищо като доказателство. Успял управителят на фирмата все пак да внесе една клетвена декларация, в която е изброил моите задължения във фирмата, но все още те не се взимат под внимание. <br /> <br /> <strong>- Имате ли лична банкова сметка и колко пари имате в нея?</strong><br /> - В банковите ми сметки от няколко месеца няма нищо, няма един лев. Имаме кредит, който съпругът ми погасява веднъж месечно. Аз спестявания нямам, не съм имала никога. Ние имаме кредити, овърдрафти, тъй като ние сме младо семейство и не можем да разчитаме на никого около нас &ndash; нашите родители не могат да ни помагат. И, общо взето, сме теглили във времето кредит да си направим ремонт вкъщи, да си направим някакво обзавеждане и т.н. От 10 години насам ние сме само в кредити. Искрено се надявам да свършат скоро и да не теглим нови, защото ето сега останах аз без работа. И за един човек е изключително трудно да се покриват всички разходи. Само съпругът ми работи.<br /> <br /> <strong>- Не ви ли водят в момента в отпуска? Да не би да ви уволняват от работа?</strong><br /> - В момента аз все още не съм съкратена, просто не съм си подписала документите още. Водят ме в неплатен отпуск, аз заплата оттам не получавам. Дори, честно казано, не знам точно как ме водят в момента. Но не получавам заплата. Просто затварят фирмата, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>бизнесът е съсипан</strong></span><br /> <br /> Те просто взеха всички компютри на всички служители, другите служители вече са съкратени. Отделно банковите сметки на фирмата са блокирани. Самата фирма няма дейност, защото няма просто как да я поддържат. И собствениците, и управляващият директор са взели решение, че тези фирми трябва да се закрият. Те няма да работят, не могат да оцелеят. <br /> <br /> <strong>- Познавате ли някой от останалите деветима обвинени в Съединените щати?</strong><br /> - Категорично не познавам никой от тези хора! Даже, когато прочетох обвинителния акт и видях деветимата обвинени, си казах: тука има някаква грешка, тук са се объркали по някакъв начин, няма начин и мен да ме слагат в тази група. <br /> <br /> <strong>- В обвинението е описано, че таен агент на ДЕА е поръчал непозволените за свободна продажба лекарства от вас. Да не би вие лично да сте комплектувала и изпратила пратката?</strong><br /> - Не, категорично не! Пак казвам &ndash; аз се занимавам само с вътрешно-финансова статистика. Не е моя работа да обработвам поръчки, да ги пращам на когото и да било, да се занимавам със самите лекарства. Аз не съм фармацевт по образование. Като прочетох обвинителния акт за лекарството, което ме обвиняват, че съм продала на въпросния агент на ДЕА, с мъжа ми седнахме да четем в интернет какво е и за какво се използва. Аз нямам длъжност, как да му продам, той казва, че го е купил от мен!... Как така ще казва такова нещо? Няма как да го е купил от мен, защото аз <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм продала през живота си едно хапченце </strong></span><br /> <br /> пък камо ли на него! <br /> <br /> <strong>- Съпругът ви изказа предположение, че са стигнали до името ви, тъй като сте водили кореспонденция чрез личния си имейл?</strong><br /> - Аз съм пращала седмичен отчет за продажбите в аптеките от моя и от служебния имейл адрес. След одобрение на директора на фирмата, мое задължение е било да пратя седмичен отчет за продажбите до една жена, чието име обаче липсва в обвинителния акт. В този документ аз съм си писала имената, телефона, отдела... Легитимирала съм се там по най-нормален начин, както обикновено се случва в една служебна кореспонденция. <br /> <br /> <strong>- Как минава денят ви в момента? Предполагам сте под голям стрес...</strong><br /> - Минава предимно в срещи с адвокатите. Опитвам се да обърнем малко повече внимание на дечицата, тъй като не ни остава много време, за съжаление. <br /> <br /> <strong>- Все пак минава ли ви през ума да вземете да се укриете за всеки случай на 19 юли, когато се очаква окончателно да се реши съдбата ви? 68 години са прекалено много!...</strong><br /> - О, категорично не! Ако се укрия, това би означавало да призная вина, която аз никога не съм имала. Знаете ли &ndash; първата реакция на една от арестантките, когато стана на въпрос за какво съм, и като чу 68 години и че са постановили екстрадиция, първата й приказка бе: ама ти защо не избяга? Аз й обяснявам: ама, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>как да бягам, къде да бягам, аз съм невинна?!? </strong></span><br /> <br /> Казах &ndash; има правосъдие и никога няма да се стигне до осъдителна присъда. Да, трябва да изтърпя всичките тези проблеми в момента, но аз искрено вярвам и даже съм сигурна, че никога не може да се стигне до осъдителна присъда като цяло. Аз не съм извършила нищо и не ми минава през акъла изобщо такова нещо &ndash; да бягам... Аз не съм престъпник, че да бягам! Къде ще бягам!? <br /> <br /> <strong>- Когато прочетохте обвиненията за пръв път, какво си помислихте?</strong><br /> - Ужас! Изпитах един голям ужас! Никога не съм сънувала, че някога ще прочета такива обвинения. И такава присъда!? Аз съм влизала в полиция само да си вадя паспорт. Никога не съм се сблъсквала с нещо такова, никога не съм нарушавала законите на която и да било държава. Стресът е много голям! <br /> <br /> <strong>- Били ли сте в Съединените американски щати?</strong><br /> - Беше доста отдавна. Бях на световно първенство и то беше преди двайсет и няколко години. Нямам спомен на 13 г. ли бях или на 14. <br /> <br /> <strong>- При оправдателна присъда, готови ли сте да се обърнете към Европейския съд за правата на човека?</strong><br /> - Честно казано, всички се интересуват от този въпрос. Но това не ни е приоритет в момента. За нас основен приоритет е моето оневиняване. Пък после да видим дали изобщо ще имаме сили да съдим. Така че за момента не го обмисляме. Първия път, когато излезнах навън, първата ми реакция бе: искам да осъдя целия свят! Реших, че това не може да се случва на един обикновен човек. Това ми беше първата реакция. Но най-важно в момента ни е приключването на целия този кошмар. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>7 месеца кошмар и още продължава!...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Наистина ли смятате да емигрирате цялото семейство след края на тази драма?</strong><br /> - По принцип мислим и в двете насоки. Още не сме взели конкретно решение. Ако съдът тук покаже, че ние сме правова държава и може да има справедливост, че може да има бъдеще за децата ни в България, това също е много важно, ще останем... Дано България докаже, че се грижи за своите граждани и няма да позволи просто ей така те да се подмятат извън страната. <br /> <br /> <strong>- Ако все пак се случи най-лошият вариант и ви екстрадират в САЩ?</strong><br /> - Нямам какво да си представям. Екстрадират ли ме, борбата ще продължи оттам. <br /> <br /> <strong>- Ако това все пак се случи, готови ли ще сте на споразумение с прокуратурата?</strong><br /> - Разбрах, че там наистина е такава практиката. За мен едно споразумение означава признаване на вина. Въпреки че 68 години звучат ужасяващо, то и един ден не трябва да съм в ареста, в затвор или където и да било. Не мисля, че е удачно да се подписват или разглеждат каквито и да било споразумения. Не знам, ако се случи, трябва да се видят там как стоят нещата. Те са ни пратили извадка от техния закон за конспирацията. Там пише, че конспирацията може да не бъде писмена или устна, за да съществува. Ами как така &ndash; ние по телепатичен път ли сме се уговаряли тогава?!... Ами то всеки може да бъде осъден за конспирация само по подозрение! Нали се сещате, че това е някакъв кошмар?<br /> <br /> <strong>- Сънувате ли нощем кошмари?</strong><br /> - Кошмари имам, но в будно състояние - аз почти не спя. Общо взето, имам постоянни страхове. Сънят ми е доста разбит от седем месеца насам. Ходих и на психиатър, за да се опитам да се отърся от това, което се случва. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пия едни успокоителни, поне да не рева постоянно</strong></span><br /> <br /> <strong>- Чух, че се изморявате доста бързо, откакто сте излезнали от следствения арест?</strong><br /> - Това е следствие на обездвижването в ареста - там нямаш никакво физическо натоварване и ти се отразява доста зле. Просто лежиш на едно легло или седиш и четеш. Имаш само един час разходка, само че говориш в това време по телефона... Не си натоварен физически и като излезнах от ареста, стоенето се оказа невероятно физическо натоварване на организма ми. След края на първия ден имах чувството, че няма да мога да стигна до вкъщи. Просто седнах на един стол и стоях един час и нещо, защото нямах сили да ходя от умора. Не бях подготвена за такава реакция на организма ми. Но пък то е логично &ndash; два месеца да лежиш и изведнъж да хукнеш навън. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА</strong><br /> <br />