Опасна, вероятно и необратима динамика започва да се наблюдава в отношенията между Русия и Запада. От всеки ъгъл на украинската криза, ескалацията е на дневен ред. Точно там, където нови сраженията избухнаха в региона на Донбас. В небето над Европа, където британски изтребители прихващат руски бомбардировачи. Във Вашингтон, където амбициозни политически съветници с поглед към предстоящите президентски избори през 2016 година натискат Белия дом да окаже смъртоносна помощ на Киев. В Москва, където малкото останали гласове за компромис се считат за слабост и предателство. Дори в света на глобалните финанси, където изгонването на Русия от платежната система СУИФТ сега сериозно се преосмисля.
Това пише колумнистът на &bdquo;Ройтерс&ldquo; Надер Мусавизадех. Той е експерт по макроикономически и геополитически въпроси, съавтор е заедно с Кофи Анан на книгата &bdquo;Интервенции: Живот във война и мир&ldquo;.<br /> <br /> При това положение някой наистина ще бъде наранен много скоро. Това няма да облекчи по никакъв начин страданията, причинени вече от конфликта в Източна Украйна, където половин милион души са прокудени, хиляди са убити и ранени при боевете. Това само ще покаже нуждата от перспектива на фона на все по-неуравновесените приказки за война с Русия.<br /> <br /> Паметта е къса. Провалите от войните след 11 септември в Афганистан, Ирак, Либия, а сега и Сирия само са изчерпали западното стратегическо мислене. Но Студената война свърши едва преди 25 години, а специфичното стратегическо значение, което има Украйна за Русия, идва само за напомни, че сравнението с Кубинската ядрена криза е напълно остаряло.<br /> <br /> Русия все още притежава ядрен арсенал от 8000 хиляди бойни глави. Тя държи конвенционална армия от над 1 млн. въоръжени мъже и в епохата на кибервойните има възможност да причини катастрофални поражения върху важни инфраструктурни обекти на Запада. <br /> <br /> Трябва да се признае, че президентът Барак Обама и германският канцлер Ангела Меркел опитаха да задържат Запада на пътя на трезвото мислене, коментирайки анексирането на Крим от Русия с езика на твърдата дипломация в опит да се намери мирно решение. Въпреки че този конфликт показа бързината, с която Вашингтон наложи санкции на Русия, чийто последствия се понасят главно от европейците, Меркел продължава да вижда трансатлантическите и европейските отношения като пътеводна звезда за своята политика. <br /> <br /> В настоящата ситуация, обаче, има риск това единствено да бъде разрушено. Дори тогава, когато опасността от нов конфликт нараства. Има нужда спешно от нов подход. <br /> <br /> Първо трябва да се направи реалистична оценка на природата на противника и липсата на резултат от сегашния ход на събитията. Характеристиките на режима на президента Владимир Путин, които неговите критици много обичат да повтарят &ndash; клептокрация, репресия, шовинизъм, реваншизъм, ревизионизъм, параноя, са точно тези особености, които го карат докрай да отказва да капитулира под натиск, независимо дали е военен или финансов.<br /> <br /> Колкото повече Западът набляга на военния ход на събитията, толкова повече народната подкрепа на Путин ще се увеличава до размери, за които западните лидери могат само да си мечтаят &ndash; над 80%.<br /> <br /> Западът все повече си има работа с правителство в Москва, чийто най-либерални и плуралистични елементи виждат като реалност икономическата война със Запада, а бъдещето &ndash; като безкрайни санкции.<br /> <br /> Москва ще разглежда решението за изгонването на Русия от СУИФТ не просто като икономическа мярка, но и като стратегическа. На нея ще бъде отговорено с всички възможности на Русия &ndash; технологиите, енергията, финансите, неправителствените организации в съседните държави, всичко може да бъде използвано като оръжие в отговор на санкциите. И това без да се вземе предвид риска от едно грешно изчисление или неправилна реакция на един пилот, капитан на ядрена подводница или член на милиция с ракета, която може да изстрелва сам.<br /> <br /> В атмосфера на нулево доверие, всичко е възможно.<br /> <br /> Ако дипломатическо решение се намери преди, а не след една ужасен конфликт, в който са въвлечени двете световни ядрени сили, нова германско-американска инициатива трябва да бъде предприета по отношение на Москва. <br /> <br /> Москва ще трябва да приеме, че народът на Украйна сам избира лидерите си и може да избере членство в ЕС. Западът ще трябва да приеме, че правата на малцинствата, за които тръби толкова навсякъде, ще трябва да бъдат приложени и спрямо рускоговорящите в Източна Украйна. И че членството на Украйна в НАТО ще направи Украйна и самия Алианс по-малко сигурни. <br /> <br /> Когато тази възможност бъде допусната, Кремъл ще трябва да се откаже от най-екстремната си и амбициозна идея &ndash; за Новорусия. Западът ще трябва да се откаже от безумието си да остави народа на Украйна под риска да зависи икономически и военно от Европа в един евентуален конфликт с Русия, при положение, че това не се подкрепя от народите на европейските страни. <br /> <br /> Границите на приемливото между двете страни отдавна са ясни. Като се имат предвид апокалиптичните последици от въоръжен конфликт с Русия, пълна мистерия е защо Западът не обединява спешно всичките си сили.<br /> <br />