Инженер Емил Георгиев е изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България. Преди това е бил депутат. Ръководил е и Центъра по метрология и стандартизация в Хасково. Председател е на партия "Екогласност". Потърсихме мнението му, след обвинението, което прокуратурата повдигна на Иво Прокопиев, с когото той води дългогодишна обществена битка.
- Г-н Георгиев, преди 6 години пръв изнесохте в публичното пространство потресаваща информация, свързана с един от най-скандалните бизнесмени на прехода Иво Прокопиев. Тогава мнозина не ви повярваха, дори ви анатемосаха. Сега Прокопиев е обвиняем. Чуствате ли се удовлетворен?
- Откровено казано, не съм удовлетворен напълно и искам правилно да бъда разбран.

В личен план нямам нищо против лицето Иво Георгиев Прокопиев. От друга страна, като човек, посветил се на каузата по опазване на природата, здравето и живота на хората не мога да остана безразличен към безобразията на  тази скандален олигарх.

- Каква е причината да сте толкова яростен към него?
- Не мога да остана безразличен, защото съм изстрадал кауза в личен план. Това, което съм преживял не бих пожелал и на най-големия мръсник. От друга страна моите родители, светла им памет, ме научиха да не си затварям очите пред истината.
 
Инж. Емил Георгиев не се притеснява публично да заявява позицията си

- Каква е истината, която остава скрита от обществото за действията на Прокопиев?
- Истината е, че  Прокопиев и неговата клика извършиха огромни безобразия, граничещи с престъпления срещу околната среда и хората. Върхът на безобразията  е това, което те  сътвориха в района на градчето Меричлери. Там много честни и достойни хора загубиха собственост. В продължение на четири години същите тези хора  се снабдяваха с питейна вода от водоноски като по време на чума, защото локалния водоизточник беше замърсен с канцерогенния елемент арсен, който е сериозен фактор за заболяване с левкемия.

За съжаление, въпреки, че е разполагало с информация, ръководството на  РЗИ Хасково съзнателно не е алармирало населението за опасността близо 6 месеца. И трагедията се случи. Десетки меричлерци починаха, заболявайки от левкемия. От същата болест почина и моя голям приятел Танко Русев. На неговия гроб се заклех, че ще водя битката с розовобузестия, докато не получи възмездие за мъката, която причини на стотици хора.
Чак тогава ще бъда напълно удовлетворен. Що се отнася до анатемосването, то е факт и сега.

- Да, но Прокопиев ви заведе дело за клевета. Как се почувствахте?
- Прокопиевци не могат да ми простят. Те наблюдават под лупа всяко мое действие и насъскват своите клакьори,  които избиват комплексите си с най-цинични коментари по мой адрес.

Само, че аз съм свикнал да се изправям фронтално срещу своите опоненти и въобще не се влияя от тяхното мнение.

- Не се ли опасявате , че заради квалификацията “олигарх”, Прокопиев отново ще ви изправи пред Темида?
- А как да го наричам? Ще съм пълен идиот, ако го нарека проспериращ предприемач, защото това ще бъде гавра с  достойните  български предприемачи, които са забогатели по честен път. Прокопиев не е такъв. Той е христоматиен пример за олигарх, забогатял от връзките си с властта при бандитската приватизация по времето на Иван Костов. Тогава тази дребна душица получи на безценица държавната фирма за добив на каолин и кварцов пясък “Каолин”. Това е фирма в отлично финансово състояние и много добри пазарни переспективи и в която белгийската фирма “Сибелко” беше готова да инвестира над 20 мил.долара.

За да се подари на Прокопиев,  “Каолин” беше “обезкостена” по матрицата на бандитската РМД приватизация и придобита за жълти стотинки.

Възходът на Прокопиев продължи и при управлението на НДСВ под попечителството на министрите Шулева и Арсенова.                         

Прокопиев се чустваше като “свещенна крава” и по времето на първото правителство на ГЕРБ. Не случайно, защото имаше четирима свои министри в лицето на Плевненлиев, Дянков, Трайков и Караджова. С тяхната протекция се извършиха безобразията  в Меричлери. Сега прокопиевци  се спотайват, а баш соросоидът,  почувствал, че прокуратурата  затяга примката, непрекъснато плещи глупости и гарнира медийните си манипулации с откровени лъжи  и интриги.

- Какво ви костваше в личен план битката с Прокопиев?
- Твърде много  нерви и напрежение. Факт е, че за дълъг  период тази персона се ползваше с огромна политическа протекция. Медийните му бухалки “Капитал” и “Дневник” нанасяха тежки удари върху неговите опоненти. Клакьорите му се бяха развихрили като за лов за “вещици”. Дейсташе се по схемата морков и тояга. Аз също бях удостоен с такава чест.

- Какво ви се случи?
- Най-напред ми подадоха “моркова”. Преди първата ми среща в края на април 2010 година с инициативния комитет на меричлирци, възроптали срещу вандализма на прокопиевци, бях посетен в офиса в Хасково от виден хасковски бизнесмен. Същия ми предложи от името на  лидера на ГЕРБ в Димитровград Антон Вълков да не се срещам с представителите на инициативния комитет.

Беше ми направен явен намек за финансово облагодетелстване. Отказах предложението и още същата вечер посетих Меричлери. През цялото време размишлявах по какъв начин прокопиевци са разбрали за срещата за която знаехме само аз, председателя на инициативния комитет Танко Русев и един софиянец Жоро. В последствие се оказа, че точно това жалко човече Жоро е бил Троянския кон, който е информирал непрекъснато хората на Прокопиев.

- Кога ви удариха бухалките "Капитал" и "Дневник"?
- След моркова  прокопиевци пуснаха в действие бухалките. Набързо ми спретнаха дело за клевета в Районен съд Димитровград и тамошния съдия Петър Петров ме „закова” да заплатя 20 хил.лв.

В последствие Окръжен съд Хасково отмени тази присъда. За да ми бъде затворена устата,  в действие влезе и тежката артилерия на Прокопиев. Почти по едно и също време през лятото на 2012 година срещу мен бяха заведени три идентични дела пак по сценария за клевета. Първото дело беше заведено от една мижитурка - изпълнителния директор във фирма „Каолин”, но на делото не се даде ход.

Не се даде ход и на делото, заведено от брата Александър Прокопиев. Накрая в надпреварата кой по-напред ще ме осъди се включи и самия „бащица”  Иво Прокопиев,  който предяви иск в размер на 600 хил.лв., защото съм го нарекъл олигарх, а той миличкият много страдал. Съдът отхвърли всичките му претенции , но  ми наложи административна глоба за това, че някъде съм казал, че розовобузкото е екологичен престъпник с колосана якичка.

- Съжалявате ли за обидите, които ненесохте на Прокопиев?
- Нямам спомен да съм го нарекъл по този начин, но дори да съм,  не съжалявам. Във връзка с последното дело се сещам за една трагикомична случка по време на едно от съдебните заседания. В качеството на свидетел се яви и  съпругата на Прокопиев. С насълзени очи тя заяви, че съпругът и много страдал, защото когато отивал на пазара да купува зеленчуци, продавачките го наричали, че е убиец. И въобще, представяте ли си Прокопиев на женския пазар да купува краставици…

- Това ми прилича на твърдението на Елена Костова, която се оплака, че са запорирали пенсията й в момент, в който си купувала хляб и мляко в кварталната бакалница...
- От такава картинка човек може да се разплаче от умиление. Мъка, както се казва. Голяма мъка.

- Какво очаквате от разследването срещу Прокопиев?
- Сега  на ход е прокуратурата, а аз се надявам, че истината ще възтържествува и  възмездието ще настигне Прокопиев.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ