Анализ: Трябва ли да ни лепят екостикер?
Издават го също на мотори, на мотоциклети, каравани и ремаркета, а на пунктовете за ГТП се чудят къде да им го лепнат
От юли тази година на пунктове за ГТП се издава само екостикер, който се залепва на предното стъкло. Какво показва обаче практиката, Това обяснява адв. Петър Славов в свой анализ за "Труд":
1. Тъй като „екостикерът“ вече е общ с този за ГТП, то превозни средства, които въобще нямат отделяне на изгорели газове (т. е. постоянно ще са в най-високата екокатегория), са принудени всяка година ненужно да закупуват никому ненужния „чип“ в екостикера, в който се съхранява информация за изгорелите газове от МПС (каквито в случая няма). Това са всички електромобили, чиито собственици всяка година ще са принудени да си купуват нещо, което въобще не им е нужно!
2. Проблем има и при новите превозни средства, които традиционно са от най-високата екологична категория (веднага след електромобилите и хибридите). Както знаем, ГПТ при тях се извършва чак след 3-та година от първата регистрация, но същевременно те са длъжни да се снабдят с „екостикер“ (т. е. - да минат „доброволно“ и срещу заплащане от 55-60 лв. на напълно излишен ГТП?!), за да могат да влизат в централните части на градовете при ограничения заради замърсен въздух. Защото без екостикер те просто няма да бъдат пуснати, или водачите им - глобени!
3. Самият „екостикер“ е с такива размер, че залепен в средата на челното стъкло на автомобила, създава пречки пред видимостта (особено при по-новите автомобили, когато там са разположени всякакъв вид сензори). Разговорно много хора наричат въпросния екостикер „тапет“ или „екотапет“.
4. Не на последно място, проблем има и при мотоциклетите и мотопедите, които нямат челно стъкло и ще възникне проблем с разчитането на чиповете в екостикерите. Въпреки че по наредбата екостикерът е само за леки и лекотоварни автомобили с тегло до 3,5 тона, в момента няма друг образец и той се издава както на двуколесни превозни средства, преминаващи на ГТП, така и на каравани, ремаркета и т. н. Това го научих от собствен опит, след като минах с моя мотоциклет на преглед и на пункта дълго се чудеха къде на мотора да сложат екостикера с чипа и накрая го лепнаха в хартиените документи за ГТП.
5. И накрая - разходите за изграждане на една цяла нова инфраструктура за разчитане на чиповете в екостикерите ще са колосални. А можеше да се използват съществуващите камери в градовете, които да бъдат свързани с базата данни на МТИТС (където са данните за екокатегорията) и целият процес да се електронизира, като камерите разчитат регистрационния номер на автомобила, сравняват данните с тези от МТИТС и ако МПС с неправилна категория е навлязло в централната градска част в ден с ограничения, следва (автоматично) и санкция, под формата на електронен фиш!
Водени от всички тези съображения, с Мартин Димитров зададохме въпроси в 45-ия и 46-ия парламент към ресорния министър, след което подготвихме предложения за промени в Наредба Н-32, които да премахнат този квази данък за българските автомобилисти и ги предоставихме на нарочна среща с министъра на транспорта!
Очевидно е, че модерното решение за 21-та година на 21 век е именно т. 5 по-горе - а именно, да се свържат информационните системи и камерите на министерство на транспорта, КАТ и общините и така автоматично да се извършва проверката и да се налага санкция при нарушение!
Въпросният „екостикер“ не е регламентиран в закона, а е въведен само и единствено с Наредба Н-32 на транспортното министерство, което логично поставя и въпроса дали въвеждането му е законосъобразно. И ако не последва адекватна реакция от МТИТС, то логично ще можем да отнесем въпроса както до Върховния административен съд, а така също ще го поставим и пред 47-то Народно събрание, което със съответна законодателна инициатива ще може да премахне този абсурд!
*Авторът е адвокат с юридическо и икономическо образование, народен представител в 43-то НС 2014-2017 г. с редица законодателни инициативи по ЗДвП и пътната безопасност
Последвайте ни
5 Коментара: