Бюджетът трябва да стимулира производството в България. Това обясни пред БНР доц. Григор Сарийски от БАН.

Той допълни, че в момента страната ни навлиза в един много неблагоприятен етап от икономическия цикъл - с по-малко оборот, по-малък бизнес и по-неблагоприятни условия на пазара на труда,

„Ще трябва да се търсят стимули и ще се стигне до задълбаване на дефицита“.

Доц. Сарийски отбеляза, че „второто издание на стария финансов министър е с малко необясним подход към вкарването на дефицита в рамките на трите процента“.

„Когато беше публикуван проектобюджета, той излезе с изказване, че лесно може да бъде докаран до 3%, ако първо признаем приходите от ПВУ – около 3 милиарда. Как обаче може да заложите като очакван приход, който реално не очаквате? В момента България е в процедура по предоговаряне на ПВУ“

То посочи, че се бавим с изпълнението заради неприемането на бюджета  и невъзможността да се извършват предварителните етапи.

„Другото му предложение беше да се вземе 100% от дивидента на държавните дружества, което означава съвсем близък край на тези предприятия“

Доц. Сарийски обясни, че ще бъде фатално да имаме дефицит над 3%, само при положение, че България продължава да се бори за влизане в еврозоната.

„Това е дневен ред, който ни беше спуснат отгоре. Това е причината да започваме втора поредна година без бюджет. Изтеглянето на проектобюджета доведе до формалната възможност на България да кандидатства за еврозоната и до потъването на страната ни в един финансово-икономически хаос. Изглежда, че по едно и също време ще гледаме бюджета както за 2023 г, така и за 2024 година“.

Той отбеляза, че съществува практиката през първите месеци да не се споменават никакви разходи и накрая да остават формални излишъци,“които се преразпределят по лично усмотрение на премиера“.

„Затова е необходима процедура за по-равномерно разпределение на инвестиционните разходи. Това беше поставено като акцент от заместник-министъра на финансите Клисурски. Но не съм сигурен до каква степен обещанието ще се покрие с реалните действия“.

Григор Сарийски обясни също защо се отклонява от икономическата сфера и участва в организацията на Походите за мир и суверенитет. Такъв ще има отново в неделя.

„Притесних се, че ако нещата се случат по начина, по който се  формират в момента, т.е. вкарването на България като активен участник в конфликта в Украйна, икономиката ще бъде най-малкият ни проблем. Тогава ще има структуриране на разходите по съвсем друг начин и действие на съвсем различни закони. Основополагащото са някакви човешки права и свободи, и представителството на интересите на по-голяма част от българското общество, но най-вече опазването на мира на тази територия“.

Той напомни за времето, в което се отричаше, че въобще предоставяме военна помощ на Украйна.

„То не беше толкова отдавна. Официалната власт е склонна да отрича дори нещата, които прави. От тази гледна точка, да вярвате, че ще спази някакво обещание за бъдещето, не е най-доброто решение“.

Сарийски посочи, че се цели събирането на  достатъчен брой подписи, „за да бъде накаран българският парламент да приеме законодателни промени, така че да опази България извън този конфликт“.

„Това ни дава възможност и да се преброим, и да покажем на властта какво е отношението на българите към конфликта. Такива социологии сега не се правят. Такива допитвания няма, защото резултатът е очевиден“.

Опасявам се, че в момента изживяваме последното време, в което човек може свободно да изразява мнението си, заяви Григор Сарийски.

„Заклеймяването като путинофили и работещи за интересите на Кремъл на хора, които искат едно-единствено нещо – опазването на мира и бъдеще за децата си, означава налагане на една изкривена реалност. Това ще бъде свързано и със санкции- парични и непарични“.

Той отбеляза, че за участие в Похода за мир са регистрирани над 40 града у нас. Началният час за София е 18 часа, а сборният пункт е пред НДК.

„Независимо какво е времето, ние ще бъдем там“.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук