Настоящото силно ускоряване на инфлацията в Еврозоната се дължи до голяма степен на нарастващите петролни цени и с оглед на това е временно явление, което не оказва влияние върху перспективите за ценовата стабилност, обяви Европейската централна банка в свой доклад.
Както се очакваше, водещата инфлация напоследък се увеличи до голяма степен в резултат на базови ефекти от нарастващите цени на енергията, но основният инфлационен натиск остава слаб, се посочва в първия за годината икономически бюлетин на ЕЦБ. Банката представя подобен доклад осем пъти в годината, или две седмици след всяко нейно редовно заседание.
 
Управителният съвет ще продължава да преценява дали промените в хармонизирана инфлация са временни и дали те ще имат последствия за средносрочните прогнози за ценовата стабилност, отбеляза ЕЦБ.
 
Трябва да се има предвид, че през януари инфлацията в Еврозоната се ускори до близо четиригодишен връх от 1,8% спрямо 1,1% месец по-рано, но благодарение на солиден скок на цените на енергията. Основната инфлация (изключвайки цените на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия) обаче нарасна през януари с едва 0,9% на годишна база - без промяна спрямо декември.
 
Въпреки че продължава умереният отскок на глобалните икономически показатели, рисковете пред перспективите за бизнес активността остават в низходяща посока (за по-слаб от очакваното икономически растеж), като тези рискове са свързани по-специално с политическата несигурност и финансовите дисбаланси, посочва централната банка.
 
Тя очаква задвижваната от вътрешното търсене икономическа експанзия в Еврозоната да се засили допълнително в бъдеще. Банката обаче очаква растежът в Еврозоната да бъде отслабен от бавното темпо на прилаганите структурни реформи и от продължаващите балансови корекции в редица сектори на икономиката.
 
Рисковете пред перспективите на икономическия растеж в Еврозоната остават по-скоро неблагоприятни и се дължат до голяма степен на глобални фактори, посочва ЕЦБ.
 
По отношение на инфлацията, банката отново подчерта, че все още няма признаци за убедителна възходяща тенденция на основната инфлация, като по този начин тя поддържа позицията си по отношение на паричната и лихвена политика на първото за годината заседание, проведено през януари.
 
Централната банка също така потвърди, че е готова да използва всички налични финансови инструменти, ако има влошаване на икономическите перспективи. Ако перспективите станат по-малко благоприятни, или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшния напредък за устойчиво повишение на инфлацията, Управителният съвет е готов да увеличи програмата за закупуване на активи (т.нар. "количествени улеснения") по отношение на нейния размер и/или продължителност, показва последният доклад на ЕЦБ.
 
Банката отбелязва, че силното нарастване на петролните и енергийни цени от декември насам ще окаже възходящо влияние върху хармонизираната инфлация в началото на 2017 година.
 
Според нея настоящият икономически растеж в Еврозоната има по-широка основа, отколкото възстановяването през 2009-а и 2010 година, което беше факт непосредствено след глобалната финансова и икономическа криза.