Миналата сряда посланиците в Брюксел на 27-те страни от ЕС трябваше да преговарят за намаляване на вноса на втечнен газ от Русия, но темата не развълнува медиите в Западна Европа и те малко или много я пренебрегнаха.

Всъщност тя не предизвика интерес, тъй като бе претупана за сметка на точка втора от дневния ред на форума, върху която дипломатите съсредоточиха вниманието си и съответно решението им стана една от водещите външнополитически новини в Берлин, Париж, Рим и т.н..  Защото за пръв път държавите от ЕС се произнесоха дружно, разбирай единодушно, по въпроса за използването на „замразените“ из териториите им към 260 милиарда евро руски пари за подпомагане на Киев във войната му срещу Москва.

За разлика от САЩ, които от край време настояват за пълна конфискация на активите на Русия и предаването им на Украйна, Европа посегна на „паркираните“ из нея огромни средства предпазливо, с боязън. Така френският всекидневник „Льо Монд“ и италианският „Република“ определиха взетото от посланиците решение да бъдат „отчислени“ и предадени на Украйна натрупаните от използването на капиталите лихви, а не самата горница.

За римския всекидневник обаче не става дума дори за лихвите, а по-скоро за получената според законодателствата в Западна Европа сума от облагането с данък около 15 на сто на въпросната чиста банкова печалба, тоест на лихвите. И грубата сметка на вестника показва, че през следващите месеци чрез тази схема могат да бъдат предадени на Киев за закупуване на оръжия и за стопанска помощ между 2 и 3 млрд. евро, получени от облагането с данък на около 18.20 милиарда евро банкови приходи от лихви.

Икономическият колумнист на „Льо Монд“ Филип Есканде обаче твърди, че парите за Украйна от приблизително 260-те млрд. евро руски активи, „замразени“ в Европа (в САЩ Москва би трябвало да има още към 40 млрд. долара), ще дойдат само от лихвите, като процесът е доста улеснен от факта, че към 190 млрд. се съхраняват на едно място – белгийската финансова компания „Euroclear”.  Това е клирингова къща за международни транзакции и като такава тя инвестира и превежда пари към централни банки из цял свят. Така че замразените активи носят лихва, а тъй като заради наложените санкции на Москва “Euroclear” вече не плаща нищо на руснаците и печалбата остава съвсем законно в Белгия, тя може да бъде предадена на Украйна. Към края на февруари 2024 г. натрупаните там и в някои други страни от ЕС лихви за миналата година са около 3 милиарда евро. И в сряда посланиците на 27-те решиха в Брюксел именно тези пари да бъдат дадени на Киев безвъзмездно, като с 90% от тях бъдат купени оръжия и боеприпаси, а останалите да бъдат инвестирани в икономиката.

Интересен е отговорът на въпроса защо Европа подхожда боязливо към руските пари, докато САЩ даже приеха нарочен закон за пълна конфискация, който е част от гласувания в края на април „помощен пакет“ за Украйна? „Международното право е като парите - основава се на доверие и никой не иска да се гмурне в джунглата на беззаконието дори по време на война“ – това е според Филип Есканде принципът, към който са се придържали посланиците на 27-те страни от Европейския съюз по време на преговорите на 8 май. За разлика от американците, европейците не поставят въпроса за пълна конфискация на руските архиви, тъй като подобна стъпка би била равна на потъпкване на международното право, особено що се отнася до финансови въпроси и в това са убедени Централните банки, свикнали да обменят непрекъснато валута.

„Такава конфискация би била срив в международния финансов ред във време, когато Европа би искала и Русия да го уважава“ – цитира „Льо Монд“ изказването миналата сряда в Брюксел на шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Както банкерка №1 на Европа, така и президентите на централните банки и на най-големите кредитни институции в Западна Европа се опасяват конкретно от загубата на доверието към тях от трети страни при условие, че гушнат „горницата“ на руските авоари.

Това е посланието, което Индонезия и Саудитска Арабия изпратиха неотдавна до групата на развитите страни „Г-20“, в която мнозинството държави са членки на ЕС. Но според редица влиятелни на Стария континент икономически всекидневници начело с германския „Ханделсблат“, европейците посягат предпазливо на руските пари, тъй като се страхуват от ответни мерки срещу стотиците милиарди евро активи на техни компании, замразени сега в Русия като отговор. В същото време американците притежават не само доста по- малко руски активи, но изправените пред рискове техни компании в евроазиатския гигант са малко – ето защо САЩ пледират за конфискация на парите на Москва отвъд Океана.

Италианският „Кориере дела сера“ намекна също така, че причина за „боязливия подход“ на Европа към авоарите на Кремъл е също така уважението на Кристин Лагард към шефката на руската централна банка Елвира Набиулина. Тя се била отнасяла винаги с разбиране към монетарните проблеми на ЕС и неслучайно е санкционирана от Вашингтон и Лондон, но не и от Брюксел. Освен това според италианския всекидневник Набиулина била единствената личност в Москва, която си позволявала да опонира на президента Владимир Путин и той винаги се вслушвал в съветите й не само по финансови въпроси.

Източник: Труд бг