На фона на антиправителствените протести правителството продължава да анонсира и мерките, които взима за подкрепа и помощ за справяне с икономическата криза.

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика обясни, че има известни буфери в бюджета най-вече по отношение на вътрешните инвестиции. През последните години се бавят проекти и когато останат пари в края на годината, те се пренасочват към проекти в напреднала фаза. Вижда се, че разходите не растат драматично, даже в някои пера са свити, уточнява БНТ.

Като друг много голям ресурс Богданов посочи оперативните програми.

Взето е общоевропейско решение, според което всички страни могат да харчат от тях за спешни текущи проекти. И третият резерв, който все още не е докоснат, е увеличението на средствата за кохезионната политика, което е постигнато. Става въпрос за около 650 милиона евро, които теоретично могат да бъдат харчени до края на тази година. Извън това имаме и фискален резерв - "бели пари за черни дни", на които не е посегнато и резервът стои непроменен.

Фискалните данни, които сме видели досега, са малко измамни, смята Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика. Според него много от плащанията особено по програмата 60/40 са тръгнали бавно. Той очаква през второто полугодие разходите да растат доста по-съществено, поради което не трябва да разчитаме много на фискалния излишък.

Според Вулджев приходите ще продължат да падат поради слабия туристически сезон. През летните месеци от тази година приходите от ДДС, акцизи и подобни със сигурност ще са по-ниски, прогнозира той.

Разходите ще продължават да растат нагоре, а приходите ще продължат да се свиват. По негово мнение разумният подход е да се приоритизира начинът, по който се разпределят средствата.

Голямата глътка въздух за бизнеса и за домакинствата беше в банковата система. Мораториумът и възможността да се отложат падежи и плащания беше може би най-голямата, важната, всеобхватната мярка за българската икономика, смята Лъчезар Богданов. Според него трябва да се спре дебатът за мерки за спасяване и оцеляване.

Оттук насетне трябва да има мерки за растеж и възстановяване, единодушни бяха икономистите. Като грешка на правителството Вулджев определи това, че вместо да помислят за по-дългосрочни мерки, се е продължило с мерки от типа 60/40.