От една страна САЩ налагат санкции срещу Русия и се молят за „зелена“ енергия, а с друга изкупуват все повече руски традиционни въглеводороди. Доскоро САЩ внасяха от Русия основно тежък нефт и мазут, а сега се засилва интересът и към дизеловото гориво. Какво обяснява този неочакван обрат?

Четири руски танкера с два милиона барела дизелово гориво, произведено от природен газ, са заминали за Съединените щати. Този обем на доставка ще бъде максималният от 2018 г. Това съобщава “Блумбърг”.

Руски танкери с дизелово гориво се насочват към източното крайбрежие на Съединените щати и трябва да пристигнат в Ню Йорк и Ню Хейвън следващата седмица. Руският дизел ще помогне за намаляване на цените на горивата на източното крайбрежие, които са достигнали най-високите си стойности за последните седем години, съобщи агенцията.

Подобни големи доставки на дизелово гориво за САЩ от Русия са доста редки, отбелязват анализатори. Какво се случи в САЩ, че с една ръка налагат санкции срещу Русия, а с другата купуват все повече петрол и петролни продукти от нея?

От няколко години САЩ увеличават доставките на петрол и петролни продукти от Русия. Просто по-рано най-често не ставаше дума за дизелово гориво, а за мазут, който САЩ изкупуват от Русия в големи количества, смесват се с лек нефта и получават смес за преработка, казва Александър Фролов, заместник-директор на руския Институт по национална енергетика.

Освен това САЩ се влюбиха в руския тежък петрол, след като се лишиха от венецуелския . От второто тримесечие на 2019 г. САЩ наложиха санкции срещу Венецуела на фона на несъгласието на президента на страната Николас Мадуро да признае американското протеже за държавен глава.

Венецуела осигурява на американските рафинерии тежък вискозен нефт. В исторически план те са технически насочени към това. Самите щати увеличават производството главно поради лекия петрол, който не отговаря на местните рафинерии. По-изгодно е да са продава по-скъпо американски лек петрол за износ и да се доставя на собствените рафинерии тежък и по-евтин петрол, по-специално венецуелски.

„САЩ загубиха около 20 милиона барела петрол на месец, които бяха доставяни от Венецуела. Този обем трябваше да бъде компенсиран от други източници.

И един от тези източници беше Русия. Сега се нарежда на второ или трето място, в зависимост от месеца, в доставките на петрол и петролни продукти за Съединените щати “, казва Александър Фролов. На първо място е Канада (осигурява половината от вноса за САЩ), а за второто и третото място преди това се борят Мексико и Венецуела, а сега - Мексико и Русия.

Въпреки че Съединените щати са най-големият производител на петрол в света, те все пак произвеждат по-малко петрол, отколкото консумират: 11,4 милиона барела на ден срещу около 20 милиона барела на ден, отбелязва Фролов. В същото време САЩ също изнасят част от петрола. Поради това САЩ изпитват недостиг на петрол и петролни продукти.

Всъщност Канада е и традиционният доставчик на дизел за Съединените щати. Канадската петролна рафинерия “Ървин” обаче е в планова поддръжка от септември и тъкмо възобновява производството.

Докато търсенето на дизелово гориво в Съединените щати се оказва високо: според експерти, то може да се върне на максимума от 2018 г. още през 2022 г. Цените на бензина и дизела в САЩ са се повишили значително.
„Литър бензин в Щатите вече е един долар, литър дизел - приблизително същото. Това е много и с 30-35 цента по-скъпо от дизеловото гориво в началото на годината “, посочва Фролов.

Дефицитът и покачването на цените принудиха американците да търсят гориво от алтернативни доставчици.

Анализаторите на “Вортекса” отбелязват също, че привлекателността на руския дизел за американците се крие в достъпа на Русия до евтин газ, плюс факта, че е по-добре позиционирана за доставка на дизелово гориво от европейските рафинерии.

Европа едва ли би могла да помогне на САЩ с дизелово гориво. Първо, самата Европа е по-дизелов регион, за разлика от САЩ, които са по-бензиновата страна. Второ, Европа няма достатъчно собствено производство на дизел и го внася, включително от Русия, отбелязва експертът.

„В САЩ обемът на местната преработка е изключително голям, но сега тази преработка може да пострада поради комбинация от високи цени както на петрола, така и на редица други компоненти, необходими за производството. Ситуацията в Европа в това отношение може да бъде още по-лоша, защото има по-малко собствени суровини “, казва Фролов.

Докато Русия наистина има какво да предложи - и не само на Европа, но, както изглежда, и на Съединените щати.

„Русия произвежда повече от два пъти повече дизелово гориво, отколкото консумира: около 78 милиона тона срещу 35 милиона тона. Приблизително 40 милиона тона трябва да бъдат изнесени.

По принцип руското дизелово гориво се транспортира до Европа, но защо САЩ, където вътрешният пазар става първокласен, да не купуват определени обеми от Русия, която предлага дизелово гориво, което на конкурентни цена и качество“, казва Фролов.

Що се отнася до достъпа на Русия до евтин газ, това, разбира се, е неоспорим факт. Метанът може да се използва индиректно в производството на дизел. „Има редица процеси в рафинирането, които използват водород, като хидротретиране и хидрокрекинг.

Значителна част от водорода се получава в хода на процесите, протичащи в самата рафинерия в резултат на преработка на петролна суровина, а част от водорода може да се получи чрез парен реформинг на метан.

Нашият газ е по-евтин, отколкото в Европа. Това е нашето предимство, което ни позволява да намалим разходите за производство на метан и водород за промишлени нужди, по-специално за рафинериите“, обяснява Александър Фролов.

Като се има предвид обемът на вноса на дизелово гориво от Русия, доставките за Съединените щати като цяло изглеждат малки: 2 милиона барела дизел, които се превозват с танкери, изчислени в тонове, са само 275 хиляди тона.

Тази история обаче отново показва на Джо Байдън, който също е "обсебен" от зелената програма и "дърпа" собствената си петролна индустрия надолу, че е рано САЩ да отписват традиционните въглеводороди.

„Всичко това предполага, че не се бърза със заравянето на традиционното моторно гориво или да се говори, че инвестициите в модернизацията на руските петролни рафинерии никога няма да се изплатят. Съединените американски щати опровергават тези „прекрасни“ истории със собствения си пример“, заключава Александър Фролов.

Олга Самофалова