На фона на обявения в четвъртък бойкот на търговските вериги у нас трябва ли държавата да се намеси и да въведе таван на цените на храните?  

Темата в ефира на NOVA News коментираха финансистът Левон Хампарцумян и икономистът проф. Румен Гечев.

"Аз ще напазарувам много сериозно, защото предполагам, че ще има и хубави отстъпки. Няма как търговците да не се възползват. И може би няма да има чак толкова много хора. Но просто не вярвам, че централно може да се администрират цени", заяви Хампарцумян. 

И даде пример: "По комунистическо време хлябът беше тежко субсидиран и струваше 20-30 стотинки. Хората го купуваха, за да си хранят свинете вкъщи, защото пък нямаше достатъчно свинско. Затова хранеха животните с хляб, защото беше евтин.

По-евтин от всичко, което можеш да си представиш. Така че тръгнеш ли да администрираш - толкова е сложно и толкова са много променливите, че вероятността да успееш е минимална, да не кажа нулева", подчерта той. 

"Ако приемем, че Китай е най-голямата и най-успешна комунистическа икономика -там няма такива работи като свободен пазар на цените и няма субсидия. Дори те са осъзнали, че няма как да се случи", каза още Хампарцумян. 

От своя страна професор Гечев застана на обратната позиция.

"Първо, моето семейство няма да пазарува, тъй като смятам, че това е един добър сигнал на обществото. Същевременно имам  ясното разбиране, че с бойкоти няма как цените да се управляват дългосрочно. Това е политически сигнал. А това, че държавите по света регулират цените, това е абсолютен факт", заяви той. 

Държавата да поеме отговорност

И от своя страна даде пример. 

"Европейският съюз субсидира селското стопанство с 40 милиарда евро годишно, а САЩ - със 100 милиарда долара годишно. Те субсидират производството на мляко, на жито, на царевица, за да бъде конкурентоспособно. И това разбира се влияе на цените.

Да, при бившата система на социализма имаше заковани цени. Но при капитализма държавата носи отговорност. Под държавата разбирам, че в основния закон на Централната банка пише, че носи отговорност за инфлацията с паричната политика, а държавата носи отговорност за цените.

За кои цени? Само за определени стоки. Защото, ако държавата навсякъде по света се намесва в ценообразуването - трябва да бъде по изключителни причини, за ограничен брой стоки и за определено време. И то по цялата верига", обясни той.  

И допълни: "При промяната на ценообразуването, примерно само на търговската надценка, възниква въпросът, какво става с ценовата верига от производителя през посредниците до крайния продавач. И затова другите страни контролират и регулират целия процес - там, където налагат такива ограничения по изключение".