Повече от десетилитее след "раждането" на биткойна правителствата и регулаторите по света все още не са сигурни как да третират криптовалутите. Великобритания забрани криптоборсата Binance, а Европейският съюз настоява блокчейн трансакциите да бъдат по-лесно проследими, пише Профит бг.

На 3 август директорът на Американската комисия по борсите и ценните книжа Гари Генслър заяви, че пазарите на криптовалути са "пълни с измами и злоупотреби". Той призова Конгреса да гласува нови правомощия на комисията, които да ѝ позволят да осъществява контрол над криптоборсите.

В същото време цената на самите криптовалути се влияе силно от всяка дума на регулаторите. 

Правителствата се чувстват задължени да противодействат на измамите, избягването на данъци и прането на пари, които се случват в света на дигиталните валути.

Големият въпрос обаче е дали криптовалутите могат да се превърнат в заплаха и за самата финансова система.

Ако цената на биткойна се срине, виртуалният "стрес тест" показва, че инвеститорите ще загубят стотици милиарди долари, но все пак загубите ще бъдат ограничени само на един конкретен пазар и няма да доведат до глобални турбуленции.

Не така стоят нещата с т.нар. "стабилни валути" (от англ. "stablecoin") - специален клас дигитални парични единици, чиято стойност е привързана към тази на конвенционални валути. Те могат да се окажат сериозна заплаха за банковия сектор въпреки своето наименование.

Най-търгувания stablecoin Tether. Тя е обвързана с курса на щатския долар и има в обращение токени на обща стойност 62 милиарда долара.

Само 5% от тях обаче са обезпечени с американски държавни облигации. Зад останалата част стоят доста по-рискови активи, като половината от тях са краткосрочни корпоративни дългови ценни книжа. 

Общата стойност на всички stablecoin-и нараства от 14 милиарда долара през август 2020 година до над 100 милиарда долара към днешна дата. Това увеличава и тяхното влияние върху финансовата система.

Tether, например, притежава като обезпечение корпоративни облигации на стойност над 30 милиарда долара. Това го прави един от най-големите притежатели на този тип активи, заедно с големите инвестиционни фондове като Vanguard и BlackRock.

Проблемът е, че при обезпечение на токените в обращение от 383 към 1, Tehter няма да може да конвертира всичките си токени в долари дори при минимален спад на цената от 0.26 на сто. Подобен крехък "буфер" никога не би бил допуснат от регулаторите в една банкова институция.

А издателите на подобни "стабилни валути" рядко публикуват подробни данни за своите финансови баланси. Дори и отчетите на Tether са много по-оскъдни от тези на една конвенционална финансова институция.

Това е и една от основните причини, поради които шефът на Комисията по борсите и ценните книжа в САЩ нарича пазара на криптовалутите "Дивия Запад".

Някои негови колеги сравняват ситуацията с епохата на "свободните банки" от 19-и век, когато всеки трезор е печатал собствена валута без никаква яснота за обезпечението зад нея. 

Може би по-подходящото сравнение е с паричните инвестиционни фондове, създадени през 70-те години на миналия век, пише още изданието. Целта им е да заобиколят регулациите, които ограничават размера на лихвите по депозитите.

Паричните фондове обещават на вложителите, че цената на един дял не може да падне под 1 долар, но по време на финансовата криза от 2008 година много от тях фалират.

Налага се правителството да се намеси със средства на данъкоплатците, за да предотврати тоталния срив на пазара на корпоративни ценни книжа, от който зависи цялата икономика.

А ако влиянието на stablecoin-ите продължи да нараства, правителствата няма да имат много време за ограничаване на рисковете.

Едно от "изкушенията" за държавните институции е просто да забранят този тип криптовалути. 

В случая обаче поддържането на частна, но регулирана система от криптовалути с фиксиран курс може да донесе и ползи - да направи трансграничните разплащания по-лесни, да облекчи сключването на т. нар. "умни договори" и т.н.