Лоши изчисления на риска докараха кризата

Лошата оценка на риска от играчи и посредници стана причина за бедите, които сполетяха финансовия свят, посочи пред участниците във форума за развитието на финансовите услуги в Югоизточна Европа Апостол Апостолов, председател на Комисията за финансов надзор. Дори професионалисти инвестираха в сложни инструменти, чиито качества не познаваха, посочи той.

Пред регулаторните органи се отваря широко поле за работа, за да не се повторят събитията от последната година. Няма смисъл да се лекуват последствията от кризата, по-важно е да се открие същността на проблемите, каза Апостолов.
Известно повишаване на дела на лошите кредити прогнозира Кристоф Бурместер от австрийската консултантска компания “Roland Berger”. Това е защото се намираме във фаза след силен период и цикличното развитие на пазарите предполага отслабване и влошаване на портфейлите.
Подход, отчитан сега като погрешен, е стратегиите да се основават изцяло на статистиката, посочи Бурместер. Според него една от поуките е в бъдеще статистиката да се комбинира с предприемачески нагласи, когато се планират решения за движението на капитали към снови бизнеси и региони.
Кризата вероятно ще продължи поне още две години, смята Хендрик Бремер от “ Roland Berger”. По думите му сегашната криза има поне три лица – финансово, икономическо и регулаторно. Основният аспект на финансовата е кризата на доверието, която може да продължи повече от прогнозираното, може би ще мине поне още половин година, преди банките отново да започнат активно да се финансират помежду си.
В реалната икономика със сигурност ще има забавяне на растежа и повишаване на риска от фалити. А регулаторната криза съществува, защото правителствата и централните банки все още не са добре ориентирани в новата си роля. Очакванията са регулациите да се умножат, друг е въпросът дали ще се запази необходимата прозрачност на пазарите, каза Бремер.
Прогнозите за страните от Централна и Източна Европа като цяло е за забавяне на растежа до 2,5% средно за региона за 2009 г. Според официалната икономическа терминология това не е рецесия, тъй като такова е нивото на растежа за западните страни, но за държави като България, Полша и Румъния този значителен спад е равносилен на рецесия, отбеляза експертът. Бремер цитира анкета сред корпоративни мениджъри, която отчита, че по-голямата част от тях очакват най-лошото да се случи през 2009, а през 2010 вече да започне просветление.
Повечето мениджъри ще разчитат на програми за съкращаване на разходите (планирани от над 60% от мениджърите в ЦИЕ). Други мерки са ревизирането на бюджетит, затягане на управлението на паричните средства, спиране на наемането на нови служители, замразяване на инвестициите и др.
Европейската комисия препоръчва да се намали на три дни периодът, в който банките да се разплащат с вложителите си в случай на фалит, каза Лена Русенова, главен икономист и програмен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). У нас този срок сега е три месеца и няма изгледи за промяна. В движение е само законопроектът за премахване на наказателните такси при предсрочно погасяване на заемите.
Банковата система в страната е стабилна и не се налагат спешни действи, но рискове съществуват, каза Русенова. В страната трябва да бъде изготвен подробен план за реагиране в случай на лош сценарий, така че бързо да се идентифицират кризите с ликвидността или с доверието.
Към министъра на финансите от КРИБ отправят препоръка чрез депозити да подпомага тези банки, които кредитират редовно реалния сектор, защото влиянието на глобалната криза вече отчетливо проличава у нас чрез свиването на производството и спада на продажбите в редица индустрии - текстилната, минната, химическата и в металургията. /БЛИЦ