Докладът изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2018 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план. Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е анализиран пазара на труда. Разгледани са въпросите на финансовата децентрализация и на структурните промени, настъпили в икономиката през последните години. Тази година фокусът е поставен върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката, информира БГНЕС.

Темпът на икономически растеж на БВП намалява от 3.6% през 2017 г. на 3.1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът остава над средния за страните от ЕС, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето.

ЗАПЛАТИ

Увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху частното потребление – потреблението на домакинствата се увеличава с 6.3%, подкрепено от продължаващо нарастване на доходите, увеличение на заетостта и повишение на доверието на потребителите.

Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен, отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка.

ИНВЕСТИЦИИ

Инвестициите плавно се възстановяват – след спада от 6.6% през 2016 г., през 2017 г. брутообразуването в основен капитал нараства с 3.2%, а през 2018 г. се ускорява до 6.5%. Нетният износ, който допреди няколко години е основен двигател на растежа, вече е с отрицателен принос към общия растеж. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, така и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху обемите на вноса, в т.ч. и на потребителски стоки.

Затвърждава се тенденцията от последните години на заличаване на разрива между фактическия и потенциалния БВП. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият растеж все още не може да се определи като приобщаващ и няма осезаемо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства. Равнищата на бедност и неравенство на доходите са най-високите в ЕС.

ДАНЪЦИ

Данъчната система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се.

ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Най-важните предизвикателства могат да се обобщят както следва: • По отношение на приходната част: ниска степен на преразпределение на БВП от държавата; запазване на неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци; отказ от въвеждане (или поне сериозна дискусия) на прогресивно данъчно облагане; запазване на единни и ниски данъчни размери за водещите данъчни приходи; трудна събираемост на приходите.

По отношение на разходната част: публичните разходи имат устойчива тенденция към нарастване без ясна връзка с икономическата и/или социална ефективност; несъответствие между годишните промени в разходите и приходите на държавата; разходната част на бюджета (особено що се отнася до бюджета на общините) продължава да бъде заложник на конюнктурни политически интереси.

ПРЕПОРЪКИ

Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, но в същото време трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура.

Друга важна насока на реформи за осигуряване на устойчивото развитие на националната икономика ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Тези важни и структуроопределящи реформи трябва да се извършат след внимателна „оценка на въздействието“, тъй като е невъзможно да се очаква както положителен фискален ефект, така и дългосрочен макроикономически ефект. В някои случаи може да се наложи да се избира между временен по-висок дефицит и дългосрочни ефекти.

Във връзка с това е наложително оценката на очакваните действителни последици (разходи, ползи и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира по подобаващ начин. /БГНЕС