През изминалите дни бяха одобрени от Съвета на Европейския съюз (България впрочем дори не се престраши да гласува против, въздържа се за разлика от Полша и Унгария) поредните нормативни актове, част от пакета “Готови за 55”.

Реформите са основно в три насоки - премахване на безплатните квоти за емисии СО2 за индустрията в рамките на съществуващата схема за търговия с емисии, въвеждане на нова за транспорта и сградите от 2027 г. и създаване на някакъв тип мито за чужди стоки с висок въглероден отпечатък. Това пише в свой анализ главен юрист на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев, цитиран от "Труд".

Особено интригуващи са първите две решения, които ще доведат до повишаване на цените на индустриалното производството в множество сектори - цимент, торове, рафиниране на петролни продукти, стомана и други метали, също така ще увеличи разходите за авиационен и корабен транспорт и, както съм писал, ще се отрази драстично на стойностите на горивата, а оттам и на повечето стоки.

За да може хапката да е още по-добре посолена, в Брюксел тече и усърдна работа за нов нормативен акт, който да забрани и двигателя с вътрешно горене по отношение на тежкотоварния транспорт от 2040 г.

Впрочем, когато човек се зачете в предварителната оценка на въздействието на споменатия проект, бързо го обзема чувството, че тя е писана от млади, не особено образовани комсомолци, за които фактите нямат особено значение за сметка на идеологическата победа над врага. Но това е тема може би за цял научен труд.

Притеснително е, че със сигурни крачки ЕС върви към неясно бъдеще на стабилно високи цени на производството и транспорта си. И докато някои държави се опитват поне да закрепят положението, планирайки и защитавайки собствените си интереси, България се носи по течението и чака националната лодка просто да потъне.

Засега тя е сериозно пробита, а имам чувството, че политиците ги интересува единствено да не потъне в техния мандат. Ако ножът опре до кокала, както с въглищните централи, започва безсмислена и закъсняла активност, съпроводена с тежки обвинения един към друг.

От три години индустрията настоява за диалог с държавата с цел да се планира развитието на сектор „Транспорт“ през следващите поне 15 години. За съжаление, нито изпълнителната, нито законодателната власт, доколкото втората въобще я има, през последните години оценяват този проблем според важността му. А има множество въпроси, които остават без отговор. Например:

1. Колко ще струва въвеждането на пакета “Готови за 55” за страната? 

Въвеждането на нови технологии има своята цена, както за гражданите, така и за индустрията - каква е тя, някой не е остойностил. Например, замяната на дизеловите двигатели в тежкотоварния транспорт е изключително скъпо струващо удоволствие.

Цените на електрическите влекачи  надхвърлят  три пъти тази на конвенционалните, сериозни разлики има и при леките автомобили - само бизнесът и потребителите ли ще поемат тази тежест? Почти навсякъде в ЕС например има субсидии за по-чисти превозни средства.

Има ли алтернатива на превоза на стоки по пътищата  - железопътната ни инфраструктура става ли за нещо, ще я развиваме ли? Как? Колко ще струва в аспекта на новите изисквания? Отделно, така широко рекламираната електромобилност изисква инвестиции в електропреносна мрежа, производствени мощности за електричество или внос на такова, развитие на мрежата за зареждане. Колко инвестиции са това?

В тези трудни бюджетни времена можем ли да поемем гигантските разходи за “зеления преход”?  Той дали ще е за сметка на разходите за образование, лечение и инфраструктура? И тук говоря само за транспорта, а по-скъпият цимент например как ще се отрази в строителството? Или новите жилища така и така са евтини.  

А енергийната ефективност - само ще санираме или ще правим жилища с нулеви емисии? С какви ресурси разполагаме?

Или съвсем генерално какви са разходите за всеки и за държавата и как ще ги покриваме. Отговор няма. План също. Освен автоматично транспониране на европейски норми. Без въпроси.

2.Каква ще е социалната цена на зеления преход в транспорта?

Административното покачване на цената на горивата след въвеждането на схема за търговия с емисии може да оскъпи дизела и бензина с 0.50 лв. до 1 лв. на литър.

Ако приемем оптимистичния вариант от 0.50 ст., това прави към днешните цени увеличение от 20%. Което веднага ще бъде отразено на колонката, а оттам и в стойността на транспорта на всяка стока, както и на всички тези, за чиято обработка (жито, плодове, зеленчуци) са необходими горива. Струва ми се, че само до преди няколко седмици наблюдавахме точно тази тенденция и инфлационните резултати са очевидни.

Само че този път ще си го причиним административно и нарочно. Готови ли сме за това? Държавата има ли решение на този проблем, който ще застигне гражданите?

Планът за възстановяване и устойчивост изисква от България въвеждане на принципа “замърсителят плаща”. Как ще се отрази това на всеки притежаващ автомобил с двигател с вътрешно горене? Ще има ли така необходимите финансови стимули за обикновените граждани, за да преминат на по-чисти транспортни горива.

И не, това няма да стане като поставим няколко филтъра на комините. Или ще стане, както подменихме отоплението на въглища в някои домакинства  - с пелети, които поскъпнаха тройно поради завишеното търсене и увеличени разходи по производството.

И кои са тези по-чисти горива? За мен това трябва да са втечнения нефтен газ и метана. Защото хората могат да си ги позволят, особено пропан-бутана, а те имат много по-нисък въглероден отпечатък. Но така ли мисли държавата?

Голяма част от мерките в пакета ще доведат до ограничаване на мобилността на най-уязвимите групи от населението. Тези, които ще карат стари коли и никога няма да могат да притежават електромобили - те ще останат извън системата ли? Или ще разчитат на непрекъснато ограничаващия покритието си, поради високите разходи, обществен пътен и железопътен транспорт?

3. На каква енергия ще разчита страната ни за да задоволи нужди се от транспортни горива до 2035, а и след това?

Очевидно е, че по начина, по който работи ЕС, до две-три години конвенционалните горива ще поскъпнат и ще започнат да стават все по-недостъпни, което ще ограничи мобилността на гражданите. Ясно е, че преходът ще струва скъпо за всеки един от нас.

Но ако България няма план как да действа и се лута дълго време между различни варианти за действие, то закъснялото преминаване към по-устойчива енергия ще бъде много по-болезнено. Към настоящия момент държавата, освен няколко общи приказки, няма никаква идея какъв транспорт ще развиваме и как? Кое ще бъде преходното гориво? А след него? 

Ако страната ни заложи само на електромобилност например, то разходите ще бъдат умопомрачаващи. След затварянето на въглищните ни централи и преминаването на около половината от транспорта на електричество, ще трябва мощност колкото още два ядрени реактора в Козлодуй. И то разпределени, така че да поемат неравномерната консумация при зареждането на батериите. И вече трябваше да се строят.

Ако ще залагаме на биогорива и синтетични такива, то трябваше сериозно да вземем участие в дискусията, която доскоро се водеше в Брюксел относно бъдещето на двигателя с вътрешно горене. И да започнем да градим индустрия, която да ни осигури в бъдещето, да обучаваме специалисти в университетите ни, които да ни дадат преимущество в региона.

България има потенциал и във водорода, но дори и тук отново на фокус е по-скоро индустриалната консумация, а не тази в транспорта. А тя също изисква множество инвестиции.

4. Кога най-сетне ще има План за устойчиво развитие на сектор “Транспорт”?

Голяма част от въпросите, споменати по-горе, могат да намерят своите отговори в един План за устойчивото развитие на транспорта. А могат и  да не намерят, защото проблемите са изключително сложни и тежки, и скъпи. Но е хубаво да се изговорят и да се потърсят различните варианти. С участието на властта, индустрията и обществото. Засега няма подобна дейност.

Служебното правителство набързо прие единствено някакъв План за развитието на електроенергийната сфера. Но както винаги набързо и отчасти, а и поради политически причини. Както опитът показва, досега това е водело единствено до провали и висока цена. Въпросът е докога ще го караме така?

Авторът е главен юрист на Българската петролна и газова асоциация.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук