Въпреки по-ниското ДДС от 9% ресторантьори продължават да крият данъци от държавата със стари, но и нови хватки. Сигнал показа за пореден път масовата практика сред търговците да избягват по всякакъв начин облагането, като не издават касови бележки на клиентите си, а се скриват зад вратички в разпоредбите или директно ги фалшифицират, пише "Монитор".

Бележка от известен ресторант в столичния квартал „Люлин“, наречена „приключен бон“, на която е записано, че „сметката ще бъде фискализирана след плащането й“. Въпреки че е изчакал като е платил консумираното, сервитьорът не му носи фискален бон. Практиката е добре позната от години както на бранша, така и на разработващите софтуер за търговците, и контролните органи.

„При такива случаи клиентът трябва да поиска и получи фискален бон с QR код. Ако не е издаден се подава сигнал на телефон 0700 18 700“, коментира случая говорителят на Националната приходна агенция (НАП) Росен Бъчваров.

Интересен момент е, че клиентът също може да бъде глобен, защото е напуснал заведението без фискален бон, а с т. нар. информационен“.

„Сивият сектор може да се ограничи само със сигнали до НАП, това е подигравка с нашите усилия да преговаряме с държавата и компромисите, които получихме. И е чиста нелоялна конкуренция“, смята председателят на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов. „Но отговорност носи търговецът, а не разработчикът на софтуера за касовите апарати, защото не е негова работа да следи фискализацията на продажбите“, допълни Алибегов.

Ситуацията може да се промени с бъдещата Наредба Н-18, върху която тепърва бизнесът ще работи с държавата.

Припомняме, че след 2 години обсъждания, няколко крайни срока за влизане в сила и огромна съпротива от страна на бизнеса, финансовото министерство се отказа да въвежда новите изисквания за касовите апарати, но те все пак важат от 31 юли. Според асоциацията за развитие на бизнес софтуер от НАП обаче запазват мълчание по темата.

„Едно от добрите неща на промените в наредбата е да се води регистър на започналите продажби преди да бъдат приключени, но нещата не се случиха“, казва Ясен Танев, председател на асоциацията.

Друга масова практика е търговците директно да фалшифицират фискалните бонове. Ползват софтуер да им „рисува“ едни и същи QR кодовете. Те се ползват от потребителите за проверка през мобилно приложение на НАП дали издаданите касови бележки са истински или фалшиви. Но масово се издават и само хвърчащи бележки. Вина да не може да се хващат подобни измами има и приходната агенция, тъй като през приложението не може да се докладва невалиден документ за плащане, твърди още Танев.

Все пак от сигналите до НАП има смисъл.