Обявеното в края на август от премиера Борисов намерение Военнопромишленият комплекс да работи без частни посредници при оръжейните сделки, вече дава резултат, като досегашното източване на държавните предприятия, чрез стоящи на входа и на изхода фирми-фактуристи, без персонал и без производствен капацитет, но с „правилни“ контакти, позволяващи им източване на милиони от ресурса на държавата, е на път да бъде прекратено, коментира "Труд".

По информации от сръбските медии, във вторник в Белград са били проведени ползотворни срещи на икономическия министър Емил Караниколов с министри от кабинета на сръбския премиер Ана Бърнабич, включително и с министъра на отбраната Александър Вулин.

На срещите е било договорено развитие на двустранните отношения в областта на военно-икономическото сътрудничество, включително са били създадени предпоставки за директен контакт и бъдещи търговски връзки между най-големия български производител на военна продукция – ВМЗ-Сопот, със сръбското предприятие производител на барути „Милан Благоевич“ в град Лучани.

Новината е от особено значение за ВМЗ-Сопот, тъй като към настоящия момент на входа на военния завод е застанала фирмата „Емко“ на скандалния оръжеен търговец Емилиян Гебрев, която е основен доставчик на барут. По този начин една частна фирма на практика е в състояние да контролира както производството на военна продукция, така и самото предприятие, тъй като по сведения от работещи във ВМЗ, Гебрев на няколко пъти вече е преустановявал доставките, което, разбира се, неминуемо води и до затрудняване на производствения процес.

Сега тази схема, работила с години в сопотското дружество в ущърб на държавата, най-после е на път да бъде преустановена, като ВМЗ ще може да договаря директно със сръбския производител доставка на барут, при това на значително по-изгодни цени.

Постигнатото от министър Караниколов очевидно се приема за успех и от работниците във ВМЗ, защото в нарочно разпространено обръщение синдикалните лидери на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в предприятието, приветстваха усилията на правителството да се справи с проблема „посредници“.

Според профсъюзните лидери това ще доведе до повишаване нивото на печалба в дружеството, която впоследствие ще се реинвестира с цел постигане на по-добри, здравословни и безопасни условия на труд, усвояване на нови продукти с по-висока добавена стойност, по-силна социална политика и отговорност към целия персонал на предприятието.

Участието на „Емко“ на входа и на изхода на държавни оръжейни дружества обаче не се изчерпва само с ВМЗ-Сопот. Така например, благодарение на връзките си с бившите директори на „Кинтекс“ Досков и Салджийски Гебрев си е осигурявал най-добрите оръжейни поръчки и сделки, включително и сделка чрез „Кинтекс“ с правителството на Индия за доставка на ракетни снаряди и други боеприпаси за колосалната сума от 250 млн. долара.

По този начин, въпреки че държавата може сама да произвежда тази продукция чрез ВМЗ-Сопот, „Емко“ е било единственото дружество, на което е предложено да се включи в договора и да осигури доставката на боеприпасите, като ВМЗ-Сопот дори не е било поканено да предостави офертата си. Което, разбира се, директно е ощетило бюджета с десетки милиони долари, за сметка на обогатяването на една частна фирма.

И всичко това е извършено въпреки публично коментирания факт, че „Емко“ реално не може да произведе тези боеприпаси, а единствено изкупува стари такива, включително от чужбина, които рециклира в халетата си и представя за нови. По информация на „Труд“ поради неизпълнение и на тези доставки от страна на „Емко“, което сериозно е застрашило целия договор с Индия, „Кинтекс“ вече е развалило договорните си отношения с Гебрев и е сключило ново споразумение, този път с ВМЗ-Сопот, което ще позволи, както приходите да останат изцяло в държавата, така и да се премахне зависимостта от частни интереси при оръжейните доставки за Индия.

Припомняме, че Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките отне лиценза на „Емко“ за търговия с военна продукция, поради допуснати груби нарушения на правилата за съхранение на продукцията, което е предпоставка за инциденти, каквито имаше вече неколкократно в подобни частни фирми, за съжаление и с многобройни човешки жертви.

Несъмнено премахването на по-голямата част от посредниците при държавните сделки с оръжие, ще има благоприятен ефект, доколкото досега държавата неоснователно се е лишавала от стотици милиони долари за сметка на реципрочното забогатяване на хора като Емилиян Гебрев, което е ощетявало както бюджета, така и самите работници в държавния Военнопромишлен комплекс.

От друга страна, осигуряването от правителството на директни контакти между държавните предприятия и потребителите в чужбина на българска военна продукция – за които марките „Кинтекс“ и „ВМЗ“ са наложени от десетилетия и означават доверие и качество, със сигурност ще доведе и до ръст на този сектор от икономиката. Разбира се, и това действие на правителството неминуемо ще срещне съответния отпор в медиите на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев, за които каузите на правителството в защита на обществения интерес, са само повод за нова атака с цел легитимиране на действията на хора като Цветан Василев и Емилиян Гебрев - понастоящем и двамата обвиняеми от прокуратурата за извършени престъпления.

Припомняме, че действията на Гебрев, които породиха съответното разследване от страна на правораздавателните органи, бяха свързани с опита на оръжейния посредник да придобие контрола върху друго важно предприятие от ВПК – „Дунарит“, чрез незаконно прехвърляне на запорираните от КОНПИ и НАП акции от капитала му в полза на „Емко“, а усилията на държавата да разреши възникналата криза, които продължават и досега, бяха обект на откровено манипулативно и пристрастно отразяване в медиите на Прокопиев и Донев.

За които очевидно престъпното придобиване на предприятие, не е нещо незаконно. Така или иначе, ако кабинетът "Борисов" и министърът на икономиката Караниколов успеят действително в намеренията си да изчистят този сектор на икономиката от забогатели на ръба на закона, или отвъд него, „фактуристи“, обществото няма как да не оцени тези усилия.

А времето е показало, че „необходимостта“ да има частни посредници в държавния интерес, които да са на входа и на изхода на държавните предприятия и да повишават по този начин цената на стоките и услугите, за сметка на собственото си несметно забогатяване, е нещо, което трудно би се обяснило на обикновения данъкоплатец. Който е принуден всекидневно да заплаща от джоба си, както повишената цена на газта и електроенергията, така и стойността на всеки друг продукт от бита, в който е калкулирано това „посредничество“. Докато комисионери като Сашо Дончев или Емилиян Гебрев осребряват в своя полза, и то без никакви усилия, полагащите се иначе на държавния бюджет приходи.