Новините, свързани със световната хранителна промишленост, са тревожни и причината за това се крие главно в правителствата, производителите на храни и агробизнеса.

Една трета от цялата храна се изхвърля и въпреки това участващите в хранителната индустрия не са в състояние да подобрят положението на 820-те милиона души, гладуващи по света. Неефективността на индустрията в глобален мащаб води и до факта, че 680 милиона души са затлъстели, при което разходите за лечение на правителствата и гражданите се увеличават все повече, пише научното списание Nature, цитирано от money.bg.

Когато стопанствата черпят големи количества вода за напояване на културите, данъкоплатците са тези, които поемат сметката за нейния недостиг, която може да последва. Същото е и при агрохимикалите и тяхното въздействие върху здравето на хората и цените, които се плащат за последствията от тях.

Всички тези скрити разходи, включително и за неконсумираната храна, и следващото от тях се равняват на $12 трилиона годишно, сочат данните от доклад, публикуван миналия месец. Прогнозата е те да нараснат до $16 трилиона до 2050 г. Това е потресаваща цифра, еквивалентна на брутния вътрешен продукт на Китай. Част от тези загуби са свързани със системите за използване на земи и съответно храни.

В доклада те са дефинирани по следния начин: "земята се използва, храната се произвежда, съхранява, опакова, обработва, търгува, разпространява, предлага на пазара, консумира и унищожава". Те се посочват като водещите източници на емисии на парникови газове, движещи климатичните промени и водещи до множество допълнителни разходи.

Също толкова тревожно е, че те не се отчитат редовно и хранителната и селскостопанската промишленост, изглежда, предполагат, че накрая сметката просто ще бъде платена. Това обаче не може да продължава и нуждата от определени промени става все по-спешна.

Докладът, които е разработен от Коалицията за използването на храните и земята (Food and Land Use Coalition), включваща бизнес групи и изследователски институции, както и Организацията на обединените нации, също изчислява разходите, които правителствата и предприятията ще трябва да платят, за да преминат към по-устойчива хранителна система. Оценката е в рамките между $300 и $350 милиарда годишно.

Освен това - и след като се вземат предвид скритите разходи - една по-устойчива хранителна система би могла да доведе до нови икономически възможности за 5,7 трилиона долара годишно до 2030 г., компенсирайки тези $350 милиарда многократно.

Например преминаването към храна на растителна основа, съдържаща по-малко сол, захар и преработени съставки, се очаква, че може да спести до $30 милиарда. Но очакваните икономически ползи могат да бъдат около $1,28 трилиона.

Разходите за редуцирането на разхищението на храна са изчислени на около $30 милиарда, но от друга страна, ако компаниите предприемат необходимите мерки, могат да получат ползи в размер на $455 милиарда.

С оглед на тези възможности, въпросът е какво задържа компаниите и защо не предприемат необходимите мерки. Някои го правят, но от друга страна повечето могат и да бъдат убедени или принудени да действат.

Правителствата могат да предприемат определени мерки, когато става въпрос за това да накарат компаниите да променят поведението си. Единият е данъчното облагане. Другият е регулирането, въпреки че през последните години тенденцията сред някои правителства, поне в развитите страни, е това да се избягва и да се използват по-меки методи за промяна.

Друга възможност са финансовите стимули - като насърчаването на идеята, че компаниите могат да печелят от устойчивост. Така, което и от трите да се използва, като вероятно най-ефективна ще е комбинацията от всички, трябва да има редовно отчитане и публикуване на тези т.нар. скрити разходи.

Това би могло да бъде задача към министерствата на финансите или националните статистически служби, които да работят в тясно сътрудничество с научните изследователи.