В Германия работят милиони мигранти. Много от тях са доволни от работодателите си. Други обаче нямат късмет. А най-лошото е, че някои биват експлоатирани от "сънародници", пише DW.
 
Имад* е един от стотиците хиляди сирийски бежанци, намерили убежище в Германия. Година и половина след бягството си, той започнал работа в една фирма за почистване. Собственичката на фирмата също произхожда от арабско семейство. 30-годишният Имад установил контакт с нея по препоръка на един приятел, който също работел във фирмата. От гледна точка на езиковата и културна близост "арабските сънародници" бързо се споразумяват. Договарят се Имад да работи половината време официално, а другата половина на черно. По този начин собственичката на фирмата си спестява голяма част от социалните осигуровки.
 
"Във фирмата работят общо 200 души. Повечето са сирийски бежанци. Всеки един от нас трябва да чисти по 20 стаи на смяна. Преди да сме изпълнили нормата, нямаме право да си тръгваме - независимо колко е късно. Работата е тежка. Ние нямаме здравни застраховки и почти никакви трудови права", казва Имад в разговор с ДВ. Който не иска да работи при тези условия, бива уволнен. Имад помолил шефката си за нормален трудов договор, в който да се отчитат всичките му работни часове, но тя отказала. Тъй като не искал повече да работи на черно, не му останало нищо друго, освен да зареже работата след три месеца изморителен труд.
 
Преди всичко хората с нисък образователен ценз се натъкват на трудности на германския пазар на труда. Попаднали веднъж в сивия сектор, те се намират в тежка ситуация, както показва годишният доклад на Германския институт за човешки права. "Както и преди трудовите мигранти са подложени на тежка експлоатация, особено в строителния бранш, в месопреработвателната индустрия или селското стопанство. В крайна сметка те работят за по 2 до 3 евро на час, без социално осигуряване и полагат много извънредни часове", четем в доклада. По принцип засегнатите от експлоатация мигранти могат да се съпротивляват. На практика обаче това не е толкова лесно. "Експлоатационните форми на трудова заетост могат да имат тежки последици за работодателите. Но на практика рядко се стига до съдебни процеси", четем още в доклада на института.
 
Не всички "сънародници" са експлоататори
 
Според експертите, интеграцията на бежанците на германския трудов пазар до голяма степен е успешна. Федералната агенция по труда обяви, че през януари 2019 година в страната са регистрирани 455 000 търсещи работа мигранти. 187 000 от тях са били регистрирани като безработни. Към тези, които не са успели да си намерят добра работа при първия опит, спада и признатата за бежанец сирийка Замах*. Тя също е започнала работа първо при работодател от арабски произход. Културната близост с "арабския сънародник" помогнала и в този случай. Но само в началото.
 
После нещата се развили по неблагоприятен за Замах начин. "Той ме караше да работя до изнемога и често ме обиждаше грубо. Работех при нечовешки условия, които просто не мога да опиша", казва тя в разговор с ДВ. Днес Замах работи при друг работодател, който също е от арабски произход. Но този път културната близост оказва положителен ефект. "Той се отнася към мен с уважение и благоприличие. Осигурява ни и безплатен обед", споделя тя.
 
Правозащитниците твърдят, че най-раними на трудовия пазар са бежанците. А особена пречка за тях се оказват недостатъчните езикови познания. Често те просто не могат да се оплачат, когато са подложени на експлоатация. "Финансовите последици са от съществено значение за засегнатите. Неизплатените възнаграждения и често непоносимите условия на живот ги осъждат на бедност и нерядко на бездомничество", пишат експертите от Германския институт за човешките права в годишния си доклад.
 
*Имената са променени от съображения за сигурност.