Какво е общото между Красен Станчев, дългогодишен председател на неправителствената организация „Институт за пазарна икономика“ и Иво Прокопиев, главата на олигархичния октопод „Капитал“? Много просто, и двамата са захранвани с щедри грантове от фондация „Америка за България“. Прокопиев чрез дружеството „Икономедиа“, издаващо „Капитал“ и „Дневник“, а Станчев – чрез управляваното от него НПО.

Става дума за милиони левове – в последните години „Икономедиа“ е получило над 8.3 млн. лв., а „Институт за пазарна икономика“ – поне 2.3 млн. лв. „Америка за България“ пък е проект на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие и до момента е дарила над 260 млн. долара в България, основно за развитие на гражданското общество.

Оказва се обаче, че независимо от биенето в гърдите колко са „евроатлантици“ и „демократи“ и независимо от получените пари от американската фондация (особено в контекста на руската инвазия в Украйна), Иво Прокопиев и Красен Станчев напоследък неприкрито защитават….руските интереси и по-специално тези на „Лукойл“.

Така, само в последните 10 дни Станчев, представяйки се за „икономист“, даде интервю първо пред БНТ, а после написа и дълга статия в „Свободна Европа“ по темата за „Лукойл“. Но ако си мислите, че там е изказал мнение против заиграването с нефтената компания и е подкрепил американската и европейската позиция относно санкциите спрямо вноса и износа на петрол от Русия, дълбоко грешите.

На 21 ноември Станчев бодро заяви по БНТ, че това, което прави сегашното правителството по отношение на „Лукойл“ било смислено, тъй като имало възможност за износ на петролни продукти, произведени в България и ако не сме се били възползвали, това щели да го направят руски компании (!?). В статията му от вчера в „Свободна Европа“ пък се твърди, че регламентът на ЕС, който забранява закупуването, вносът или трансферът, пряко или непряко, на суров нефт или на нефтопродукти, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия бил двусмислен (!) и трябвало да се тълкува в посока, че забраната се отнасяла само до внесени от Русия петрол и продукти. Същевременно „икономистът“ посочва, че разясненията на говорителя на Европейската комисия и насоките на Комисията за прилагането на ембаргото също били двусмислени и според него нямало забрана за износ на горива, произведени в рафинерията в България от руски нефт.

Само по себе си изключително скандално, това негово „мнение“ - което е в интерес изцяло на руската компания и оттам на правителството на Русия (което използва зависимостта от руските горива като коз за изнудване на Европа и България), оказва се съвсем не е случайно, защото веднага е мултиплицирано в „Дневник“ на Иво Прокопиев.

Тандемът Станчев/Прокопиев обаче стига и по-далече. Според Красен Станчев работата на рафинерията на „Лукойл“ на „ишлеме“ и съответно пестенето на данък печалба било напълно законно и доста разпространено (?!) (явно избягването на данъци от руската компания в България, чрез използването на швейцарското й подразделение „Литаско“, Прокопиев и Станчев намират за напълно нормално…) и отгоре на всичко този данък „изобщо не е толкова важен, колкото изглежда в очите на широката публика“.

Черешката на тортата обаче е изводът им, че „приносът на българското подразделение на „Лукойл“ към тази война (в Украйна – б.ред.) не надвишава 302 милиона (долара) при сегашния данък или около 7% от оборота на компанията“ и поради това един вид е съвсем незначителен. Става дума за данъка при износа на петрол от Русия, който Кремъл събира от „Лукойл“ и с който пряко финансира военните си действия.

Знаят ли Станчев и Прокопиев колко танкове, снаряди, ракети, автомати и дронове могат да се закупят или произведат с 302 милиона долара?! Колко украински градове ще останат на тъмно и студено тази зима благодарение на ракетите, произведени с „незначителния“ принос на „Лукойл“ за военните действия? Колко украинци ще бъдат убити и осакатени?

Очевидно е, че знаят, но освен липсата на морал, със сигурност и нещо друго ги кара да защитават бясно интересите на „Лукойл“ и на Русия. Дали не е назряващият скандал около публичните обвинения към кабинета на Кирил Петков и Асен Василев, за това, че е уредил комисионни от газовите посредници, между другото, оказва се, също свързани с Кремъл? Или е с оглед на позицията на Асен Василев от месец май тази година, че „без дерогация за руския петрол България няма да подкрепи санкциите“, която позиция позволи на „Лукойл“ да работи безпрепятствено и до момента и да налее в руската хазна „незначителните“ 302 млн. долара? Едва ли ще стане ясно.

Ясно е обаче едно - ако за последните години „Икономедиа“ и „Института за пазарна икономика“ са взели от „Америка за България“ общо над 10 млн. лв. за да изграждат и защитават общоевропейските и евроатлантически ценности, очевидно е, че американските пари не само са отишли нахалост, но в момента (каква ирония!) пряко подклаждат проруската пропаганда в България.  

И ако оттук нататък изданията на Прокопиев и политическите му пионки от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ публично лицемерничат и обвиняват други в „руски връзки“, нека никога не забравят кой защитава „Лукойл“ и печалбите му, за сметка на българските интереси и жертвите в Украйна.