Понятието "справедлива цена" няма едно универсално определение, защото се разглежда различно от потребителите, производителите, търговците и европейското законодателство. Именно затова около него често възникват спорове – къде свършва пазарната логика и къде започва спекулата.
За повечето хора "справедлива цена" означава цена, която е достъпна спрямо доходите, не изглежда изкуствено завишена, отговаря на качеството на продукта и не включва прекомерни надценки.
Например, ако черешите струват 28-30 лева за килограм, много потребители възприемат това като "несправедливо", дори да има обективни причини – слаба реколта, скъп транспорт или високи разходи за труд.
При производителите обаче понятието е различно. За тях "справедлива цена" е такава, която покрива разходите за производство, гарантира печалба, позволява инвестиции и устойчивост и не ги поставя под натиск от евтин внос.
Земеделците често твърдят, че проблемът не е само в крайната цена, а в това, че между производителя и магазина се натрупват прекалено много посредници и надценки.
Търговците гледат на цената през призмата на свободния пазар, конкуренцията, търсенето и предлагането и логистичните и оперативните разходи.
Затова част от бизнеса смята, че терминът "справедлива цена" е твърде субективен и трудно измерим. Според тях реално съществува само "пазарна цена".
Какво казва Европейският съюз?
В европейското законодателство няма официална дефиниция за "справедлива цена" в смисъл на фиксирана или административно определяна стойност. ЕС защитава свободната конкуренция, свободното движение на стоки и ограничената държавна намеса на пазара.
Затова всяка държава, която иска да въведе механизъм за наблюдение или контрол върху цените, трябва да внимава той да не нарушава конкуренцията, да не дискриминира чужди производители и да не създава прекомерна бюрокрация.
Именно за това предупреждава и доц. Христо Христев – че подобен механизъм трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия, за да не противоречи на правилата на ЕС.
Каква е идеята на "Прогресивна България"?
Предложението не е държавата директно да определя цените, а да се прави сравнение с исторически стойности, да се сравняват цените с други европейски държави и потребителите да виждат кога има необичайно високи надценки.
Тоест – идеята е по-скоро за информационен механизъм, а не за таван на цените.
Големият проблем
Истинският спор е къде е границата между нормална печалба и спекула.
Защото в периоди на инфлация обществото очаква защита, а бизнесът – свобода. И точно между тези две крайности се ражда дебатът за "справедливата цена".
