В проект на Стратегия за заетостта на Република България за периода 2021-2030 г. се предвижда коефициентът на заетост (20-64 г.) да нарасне с 3 процентни пункта спрямо 2019 г. и да достигне 78 процента през 2030 г., а коефициентът на безработица (15-74 г.) да намалее с 0,4 процентни пункта спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4 на сто, пише "Монитор".

Проектът е публикуван за обществено обсъждане.

Стратегията по заетостта 2021-2030 г. е четвърта поред, но първа по продължителност на определения период от 10 години и по мащабност на поставените приоритети и задачи.

Тя отчита постигнатото в изпълнението на Актуализираната стратегия по заетостта 2013-2020 г.

Изпълнението на новата стратегия по заетостта започва в период на икономически и социални предизвикателства, причинени от пандемията от COVID-19 с непознато въздействие до този момент върху обществото.

Ето защо в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката.

Същевременно Стратегията набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.) На пазара на труда ще се наблюдават излишъци от хора с висше и с основно образование, както и недостиг на специалисти със средно.

Резултатите от актуализираните прогнози показват, че след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта.

През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7 процента) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 г. да са около 3 млн. души.

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее.

Предвижда се през 2030 г. от всички заети, тези със средно образование да достигнат 58,3 на сто, тези с висше - 33,5 процента, а заетите с основно и по-ниско образование - 8,2 на сто.

През 2021 г. се очаква броят на хората с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. - на 40,6 хил.

По отношение на хората с основно и по-ниско образование, броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2032 г. - 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на хора със средно образование, в т.ч. професионално.

Дефицитът от специалисти със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил.

На тези работни места ще бъдат ангажирани хора с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил.

Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони, а през 2030 г. - 17,4 хил.

Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.

Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил.

На пазара на труда ще се наблюдават излишъци от хора с висше образование и с основно и по-ниско образование, както и недостиг на работници със средно образование.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа.

Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Ще се разработят профили за цифрови компетенции по ключови длъжности, както и система за валидиране на уменията.

Стратегията предвижда на база резултатите от изследване и анализ на икономическите сектори за установяване на потребностите от цифрови умения за успешно изпълнение на професиите и длъжностите да се разработят профили за цифрови компетенции по ключови длъжности.

Ще се разработи национална и секторни рамки на цифровите компетенции, въз основа на Европейската рамка на компетенциите DigComp с отчитане и на националните особености. Предвижда се да се разработят инструменти за оценка на цифровите компетенции, инструменти за валидиране на цифрови компетенции и инструменти за разработване на обучения по цифрови компетенции.

Ще се въведе механизъм за външно оценяване на резултатите от обученията. Стратегията залага като начало да се проучат и анализират потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация и умения, включително на областно ниво.

Ще се осигуряват възможности за професионално обучение на работната сила по търсени професии и специалности и по ключови компетентности с оглед справяне с ограничаване на недостига на кадри с определена квалификация и умения.

За осигуряване на високо качество на обучението ще се въведе механизъм за външно оценяване на резултатите от обученията за придобиване на професионална квалификация, финансирани с публични средства, чрез развитие на услугите за обучение на възрастни.

Очаква се въвеждане на нов тип комплексни обучения за хората без образование. Приоритетно направление ще бъде осигуряването на повече възможности за обучение и квалификация за хора с ниско равнище на образование или без образование и квалификация с цел интеграция на пазара на труда и превенция на продължителната безработица, социално изключване и бедност.

Участието на тази група в обучение ще се насърчава чрез предлагане на нов вид комплексни индивидуализирани обучения за придобиване на базови умения по български език, математика, технологии и природни науки, както и да придобият основни практически умения по избрана професия, които ще им дадат възможност да се включат на пазара на труда.

Предвижда се да се въведат индивидуални сметки за обучение.

В изпълнение на подписаното през юни 2020 г. от правителството и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите Национално тристранно споразумение с 2-годишен обхват, ще се работи за осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение чрез: изграждане на трипартитни секторни фондове за квалификация и преквалификация, въвеждане на индивидуални сметки за обучение, предоставяне на възможности за стажуване и чиракуване при работодател в реална производствена среда.

Ще се разработи нов модел за мониторинг на усвоеното в професионалното обучение. Ключов елемент на реформата е разработването и прилагането на нов модел за мониторинг на усвоените компетенции на завършилите професионално обучение, чрез външно независимо оценяване на резултатите от обучението.

Моделът ще включва, както изисквания и отговорности към институция/организация, която може да извършва външно оценяване на резултатите, постигнати в процеса на обучение, така и взаимовръзки между обучаващите институции и изпитващата институция/организация.

Моделът ще включва и дейности за планиране и изпълнение на политики и услугите за професионално обучение насочени към привеждане на компетенциите (резултатите от учене), включени в държавните образователни стандарти (основа за разработване на учебните планове и учебните програми) в съответствие с потребностите на пазара на труда.

По-конкретно, при ниско равнище на образование - с тях ще се работи за връщане в образователната система за придобиване на по-висока образователна степен, за придобиване на квалификация по нова специалност или професия; включване в курсове за професионално обучение; при недостатъчни или при липса на умения ще им се предлага обучение на работното място с ментор; целенасочено неформално обучение; включване в курсове за придобиване на умения.

Когато им липсва мотивация и самочувствие ще бъдат мотивирани за активно поведение на пазара на труда, ще бъдат включвани в Ателие за търсене на работа, стажуване и чиракуване, подкрепа от мениджър на случай (кейс мениджър) и достъп до услуги за грижа за деца и възрастни.

С продължително безработните младежи се сключва споразумение за интеграция в заетост, с което и младежът поема ангажименти за действие с крайна цел - заетост на първичния пазар или субсидирана заетост.

Важно е да се насърчава и мобилността особено за младежите от отдалечени и/или слабо развити региони, в които няма търсене на работна сила, или с цел образование.

Ще се адаптират работните места в защита на работещите в условия на пандемия. Необходимо е работодателите да преразгледат оценката на риска при промяна в работния процес и да отчетат всички рискове, включително тези, които засягат психичното здраве, се посочва в стратегията.

След актуализирането на оценката на риска следващият етап е да се изготвят планове за действие с подходящи мерки в зависимост от професиите, икономическите сектори и характеристиките на работните места.

Една от най-успешните практики за ограничаване на пандемиите е прилагането на дистанционна работа. Навреме предприетите мерки от работодателите за адаптиране на дистанционните работни места към спецификите на предприятията ще увеличи степента на подготвеност и превенция в дългосрочен план.