Слабата зърнена реколта вследствие на сушата миналата година наду цените на фуражите, като при някои поскъпването е двойно, показа проучване, пише „Телеграф“.


Засега това не се отразява чувствително на кравето мляко. Но при агнешкото месо има поскъпване.

Заради скока на фуражите тази година се очертава агнето за Великден и Гергьовден, които се падат само през няколко дни, да ни излезе по-скъпо, ако цените се задържат около сегашните си нива.

Още от края на миналата година вследствие на сушата фуражите поскъпват.

Към момента скокът е почти 100% спрямо 2020-а в дадени региони като Добруджа. В други региони като Северозападна България поскъпването е по-малко – с около 70 на сто, каза Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

По думите му скок има както при грубите, така и при комбинираните фуражи. Основното поскъпване е при българските, но има и при вносните, например при соевия шрот, обясни Караколев.

Логично има и поскъпване на месото. Все пак на входа, когато има такова голямо увеличение на цените, нормално е да има повишение и на изхода, коментира Караколев. Но по думите му поскъпването при месото не е фрапантно – с около 10-20% спрямо нивата от миналата година.

На фона на 100% увеличение на суровините, това не е Бог знае колко, каза той.

Килограм живо тегло в момента на едро варира около 5,50 до 6 лева без ДДС, а на дребно е между 7 и 8 лева без ДДС, когато човек отиде да си купи от фермата.

На дребно повишението е с около лев, на едро със 70 ст. Крайната цена в магазина също се е вдигнала до около 16 лева за килограм.

Според Караколев миналата година агнето в магазинната мрежа е можело да се намери и за 13 лева.

Друга тревога на овцевъдите е, че тази година Великден и Гергьовден, когато има най-голяма консумация, са буквално през 3 дни.

Очакването на животновъдите е, че повечето потребители няма да си купят агнешко за двата празника поотделно, а ще минат с едно количество месо и за двата.

В резултат реализираните животни ще бъдат една идея по-малко. Затова НОКА готвят писмо до Сдружението за модерна търговия, където членуват най-големите вериги. Овцевъдите настояват веригите заложат за двата празника на българското месо и да се въздържат от внос.

Нагледах се на какви ли не слогани, че подкрепят българския производител. Сега нека го докажат, коментира Караколев. По думите му родните овцевъди могат да изхранят населението на страната.

Заради COVID обстановката той все още се въздържа от прогнози колко агнета се очаква да бъдат реализирани покрай Великден и Гергьовден. Миналата година в магазинната мрежа били продадени около 200 000 агнета, отделно поне 500 000 били закупени във фермите.

Буквално преди дни земеделското министерство е одобрило проект на НОКА по мярката за иновации за интернет платформа, от която потребителите да могат да закупуват агнешко директно от фермите.

Договорът е подписан, но е нужно време тази платформа да стартира, каза Караколев. Той се надява тя да функционира до Великден.

Според Караколев парите по de minimis са били крайно недостатъчни, за да компенсират такова голямо поскъпване на фуражите. „Но все пак е нещо.

С тях частично се компенсират загубите на животновъдите от страна на държавата“, каза още съпредседателят на НОКА.

Изкупните цени на млякото обаче са почти без промяна въпреки поскъпването на фуражите, каза Господин Иванов, член на УС на Националния съюз на говедовъдите в България. В неговата ферма в Бургаско има около 400 говеда, от които кравите са към 300.

Преди всичко искам да кажа, че от никого не зависи това поскъпване на фуражите. То е повсеместно и е във връзка със сушата. Няма вина никой – нито производители, нито животновъди. Сушата ни изигра страшно лоша шега, коментира Иванов.

Неговата равносметка сочи следното. Миналата година слънчогледовият високопротеинов шрот го е купувал за максимум 350 лева за тон. Сега цената е минимум 700 лева.

Пшеницата била по 28-32 ст., сега цената е 42-43 ст.

Но цената на млякото стои почти същата. Кравето се изкупува между 65 и 75 ст. за литър.

„Държавата направи каквото можеше. Имаше един de minimis, после втори, имаше помощ по ликвидност за животновъдите.

И това само за няколко месеца. Но държавата няма откъде повече да вземе. Не са достатъчно тези пари, но няма какво да кажем. Искаме, дават ни каквото има“, смята Господин Иванов.

Според него фермерите със средни и големи ферми, които са рискували и са взели заеми за стотици хиляди и милиони левове, за да изградят устойчиво стопанство, са в по-добра позиция.

Но от друга страна малкият фермер може да си позволи да изкарва стадото си на тревата. От тази гледна точка малките са по-устойчиви, а средните и големите в по-неизгодна позиция, обясни Иванов.

По думите му най-важното е фермерите да не влязат в порочен кръг – да намалят фуражите, оттам да падне млеконадоят и кравите да почнат да боледуват. Така се намаляват разходите, но падат и приходите.

„Предпочитам да продължа да ги храня и се надявам още няколко месеца да оцелеем с помощта на различни субсидии, за да дойде лятото и цените на фуражите да се нормализират“, обясни говедовъдът.

Задава се и поскъпване на свинското.

Ние сами си правим фураж, но също и купуваме. Соевият шрот скочи, както и зърнените фуражи. Това е следствие на цените на суровините по борсите, коментира свиневъдът с ферма в Голямо Враново Вихрен Димитров.

По думите му цената на свинското пада, след откриване на АЧС в Германия и затварянето на китайския пазар за германско месо.

Но сега в Европа има някакво раздвижване и цените са вече нагоре след като германците са намерили начин да си реализират месото, обясни Димитров.

По думите му около 75% от свинското у нас идва от чужбина като един от основните вносители е именно Германия. Малко по малко тръгват нещата, но това е бавен процес, каза още фермерът.

ДФЗ преведе 20,7 млн. лв. за изхранване на животни

ДФ „Земеделие“ преведе близо 21 млн. лева (20 764 862 лв.) на 12 589 стопани по помощта de minimis за изхранване на животни.

Субсидии получиха животновъдите, отглеждащи крави, юници, биволи, овце-майки и кози-майки. Периодът, в който фермерите можеха да кандидатстват по схемата продължи от 2 до 15 февруари 2021 г.

Финансиране получават стопани с допустими за подпомагане животни по схемите за обвързано подпомагане за животни или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3) за Кампания 2020. Предстои още земеделски стопани да получат подпомагане след приключване на допълнителните административни проверки.

Таванът за получаване на подпомагането е до 25 000 евро за три последователни данъчни години.