Антоанета Василева: Трафикантите успяват да скрият парите си

Трафикантите са хитри, те се развиват и много точно надушват кой човек има проблеми, заяви в интервю за Агенция БЛИЦ Антоанета Василева, която се бори с трафика на българи. Престъпниците дори и като влизат в затвора успяват да скрият парите си, които остават неоткриваеми.

Антоанета Василева е секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. Въпреки младостта си, тя има голям опит в борбата с трафик на хора, с което се занимава с голяма любов вече доста години. Тя знае, че трудно светът би се преборил с този проблем, но стремежът й е той да се ограничи до минимум.

- Г-жо Василева, какви са тенденциите? През последната година увеличил ли се е или е намалял трафика на българи?

Статистиката, която имаме, е недостатъчна, за да можем да кажем има ли намаляване или увеличаване броя на жертвите. В различните периоди на годината се наблюдава скок примерно на трудова експоатация, след това на сексуалната, така че е много трудно това да се определи. Това, което може да се каже, е, че не се наблюдават тенденции за намаляване жертвите на трафик. Макар и частично овладян проблемът продължава, а трафикантите продължават да правят много пари.

- Кои са страните, които приемат най-много български жертви?

Дестинациите, които приемат най-много български жертви, са Австрия, Германия, Белгия, Холандия, напоследък Норвегия. Също така Гърция, като трафик на бременни жени, които са изпратени там с цел продажба на техните бебета. Там има много жертви и на трудова експлоатация в рамките на селското стопанство. В Атина пък имаме информации за сексуална експлоатация. Там, където туризмът процъфтява, има търсене на такива услуги.

- В тази връзка кое е най-популярно - трафика на жени за проституция, трафика на деца или работната експлоатация?

Като човек, който се занимава от много време с темата, мога да ви кажа, че всички трафици са популярни в различни сфери и страни. Сексуалната експлоатация е най-печелившата, там имат най-малко инвестиции, но имат най-голяма печалба. Едно момиче може да се препродава многократно и на ден да се печелят много пари от нея. Трудовата експлоатация е изключително важна за някои икономики. Надявам се, че няма да има ново търсене на имигранти покрай световната финансова криза, но категорично инвестицията при тях е много по-голяма. Гърция е единствената страна, в която се наблюдава трафик на жени, защото там имат демографски проблем и съществува търсене на деца за осиновяване.

- Като заговорихме за трафика с цел работа, кога слагаме границата и наричаме човека "жертва", защото не е тайна, че повечето хора отиват доброволно да работят? Как става това разграничаване?

В момента, когато човекът осъзнава, че условията, които са договорени, се различават, това вече е измама и последствието е, че той е жертва. Той не получава парите, за които се е договорил, често живее в мизерни условия. Има райони, в които те нямат достъп и до хранителни магазини, за да си добавят ценни неща. Държат се в изолация и финансова зависимост, като се отлагат заплатите за другия месец. Така на тях им се дължат около 4 000 - 5 000 евро, които са много пари за българина.

- Много ли са българите, които са жертва на подобен тип експлоатация?

Нямам информация колко са, но от неформалната информация, която получавам, са доста. Проблемът е, че хората не са склонни да подават жалби. Не търсят подкрепата на институциите, възприемат всичко като лош късмет. Това поддържа цялата верига.

- Има някакво разбиране, че жертви са предимно хора от ромски произход, това така ли е или има и много други пострадали?

Много хора от ромски произход стават жертви, но не са само те. Жертви от ромски произход стават в много случаи деца. Те са експлоатирани с цел проституция и джебчийство, но за сексуална експлоатация се използват и българките. Трябва да ви кажа, че положението не е много обнадеждаващо в тази насока.

- Как трафикантите подбират жертвите си при различния вид трафик?

Жертвата, ако е за сексуална експлоатация, трябва да изглежда добре, а колкото е по-млада, толкова по-добре, ако е под 18 още по-добре, защото така ще я пласират в Европа. За да може доброволно накарана да излезне в чужбина трябва да има някакъв проблем, дали финансов или емоционален, дали иска да се махне от вкъщи. Трафикантът много лесно надушва кои хора имат проблеми. Трудно могат да въвлекат млад човек, който си е стъпил здраво на краката - има си работа и образование. Хващат се тези хора, които имат по-идеалистични представи за нещата около себе си и искат да печелят много пари бързо. Много хора в България го искат това.

- Променят ли се тактиките на примамване? Влизат ли нови такива или са ви познати схемите?

Ние ги разбираме от сигналите на жертвите. Разбира се основният аргумент е по-добър живот. Когато възникне нова и непозната за самия трафикант ситуация, той в името на печалбата много бързо намира начин да обещае удовлетворяване на нуждата. Така че трафикантите са хитри, те също се развиват, не седят на едно място. Те имат физически умения една жертва да се съгласи и да си спечелят доверието. В годините когато си тинейджър лесно външен човек може да ти спечели доверието, като ти плаща сметките и те води с лъскава кола по баровете.

- Вие сте се сблъсквали с много случаи. Имало ли е някой случай, който да Ви развълнува по-особено?

Последният случай, който стана известен и на медиите, беше потресаващ. Момичето, което успя да предотврати повторния трафик с нея на Летище София. Тя успя да се измъкне от тази ситуация и да се върне в България. Това, което беше потресаващо е, че тя е имала стандартна ситуация - търсила си е работа. Един много обещаващ живот се е превърнал в ад. Възхищавам се на смелостта й, въпреки терора и това, че е била пребивана многократно, тя е успяла да намери сили да даде знак на Гранична полиция. Помогнала е за залавянето на трафиканта. Да проявиш такава сила е много трудно.

- Държавна институция сте, помага ли ви е държавата? Имате ли да речем някакви законови пречки, които ви спъват работата?

Подпомага реализирането на националната политика, а когато се яви някаква пречка наше задължение е да направим предложение за промени. В този смисъл най-предизвикателните неща са в законодателната сфера. Въпреки, че имаме много добро законодателство, има много случаи, в които трафикантите се измъкват с много ниско наказание. Минималното наказание е 3 години, което е много малко. Когато се стигне до споразумение и трафикантът признава вината си, падаме и под тези години, а не рядко има и условна присъда, което е заплаха за жертвите. Искаме по-високи наказания, защото например за Италия 8 години е минималната присъда, а 20 години е максималната. Ние хубаво ги гоним и ги затваряме, но парите им потъват някъде, успяват да ги скрият и ние не ги виждаме. 15 000 лева максимална глоба за един трафикант, който печели само от едно момиче тези пари за 2 седмици, е обидно малко. Трябва у нас да се засилят полицейските структури по места.

- Румънците имат сходни проблеми с нас, но колегите Ви там имат достъпа до разпита на жертвата на трафик пред прокурор. Вие тук имате ли нужда от подобни екстри?

Да, тази практика, която имат те, е много положителна. Ръководителят на случая да присъства при разпита на жертвата и да вижда, че правата са й защитени. В момента разработваме национален механизъм и сме изготвили такова предложение да участваме по същия начин. Ние все още вървим по този път и имаме подкрепа това нещо да се случи. Колкото повече колегите навлизат в проблематиката разбират, че един такъв човек може да бъде само от полза.

- Наскоро организирахте международна конференция? С какво Ви беше полезна тя? Какво научихте от нея?

Изключително полезна. В България тепърва ще се заговори за трудовата експлоатация. Колегите от Румъния са направили много сериозно проучване и статистика за румънски жертви на трудова експлоатация и те имат основание да твърдят, че основната дестинация за техни жертви на трафик са Италия и Испания. Ние направихме тази конференция съвместно с Румъния и това са изключително важни теми предвид идващата световна финансова криза. Обменихме с представители на 15 страни идеи как можем да си бъдем полезни. Независимо, че сме в ЕС и много практики са еднакви, има детайли, които спъват работата. Всички бяха приятно изненадани какъв напредък имаме през последните години в борбата с трафика.

- Говори се, че през минали години (по време на комунизма) трафиканти са били разстрелвани и са изчезвали, без никой да знае какво се случва с тях? Възможно ли е в днешното модерно време да се случи нещо подобно?

Не, не мисля, че е възможно.

- Смятате ли, че някога в световен мащаб ще бъде преборен този проблем?

Когато робството е било елиминирано преди много години, никой не е мислил, че може да се появи нова форма на робство. Аз си задавам въпроса как в възможно в 21 век да се случват подобни неща, но факт е, че те се случват. Реалността показва, че има търсене и стремеж на правене на лесни пари. Затова не очаквам да се преборим изцяло с проблема, въпросът е да го ограничим и да го сведем до минимум.

- Какъв е пътя да се постигне това? Ограмотяване на жертвите или по-силно законодателство?

Комплексни са нещата. Наказателно преследване, отнемане на всички придобити по незаконен начин средства и съответно инвестирането на тези средства в жертвите, за да може обществото да разбере, че когато е извършено престъпление, то ще бъде наказано. Това липсва сега на нашето общество. Трябва да мине дълго време да се променят тези нагласи. Много родители в желанието си да подтикнат децата си за по-добър живот казват "отиди в Германия, там е много хубаво". Трябва да се разбере, че когато си в собствената си страна, би трябвало да се чувстваш най-комфортно.

Интервю на Милан Николов, БЛИЦ