В интервю за френското списание Le Point "бившият сив кардинал на Путин", както наричат 68-годишния Глеб Павловски, казва, че руският президент се откъсва от страната си, позволява на обкръжението си да управлява държавните въпроси и се стреми само към едно: да се оттегли.

- Каква е Вашата прогноза за това кой ще наследи Путин?
- Путин продължава да отклонява темата за приемствеността. В действителност той иска да си тръгне и да си почине. Отегчен е. Познавам го от 20 години, никога не е бил трудолюбив, но напоследък работи все по-малко и по-малко. Проблемът е, че той е изградил система, от която зависят самият той и приближените му. Те знаят, че ако той си тръгне, губят всичко. И това ги плаши. Затова го задържат. Това обаче не пречи на Кремъл да обмисля различни сценарии.

- Дали анексирането на Беларус, което би позволило създаването на нов съюз, начело на който би застанал Путин, е част от разглежданите идеи?
- Това е идея, която съществува от дълго време. Има само два недостатъка. Първо, решението зависи от президента на Беларус Александър Лукашенко. Той е настроен да не затръшва вратата пред Путин, защото се нуждае от неговото енергийно финансиране, но в крайна сметка той решава. Тогава не е сигурно, че народът на Беларус е толкова лоялен, колкото Москва го представя. За да се постигне такава операция е необходимо базово съгласие на населението.

- В контекста на непрекъснато отлагане на приемствеността как се вземат решенията в Кремъл?
- От 20 години Путин се опитва да се дистанцира от решенията на администрацията и правителството по темата: "Не съм аз, те са." И в това отношение нищо не се е променило, дори ако той иска да създаде впечатление на човек, който контролира ситуацията. Резултатът е, че неговото обкръжение управлява все по-голям брой въпроси, което представлява проблем с легитимността. Това не е устойчива система за управление на държавата.

- Това може ли да обясни защо се случват арести като този на американския бизнесмен Майкъл Калви, докато в същото време Путин иска бизнесмените да бъдат оставени на мира? 
- Можем да погледнем това от този ъгъл. Давам ви друг пример. Става дума за Европейския университет в Санкт Петербург, чиято сграда предизвика апетитите на мнозина. Е, въпреки трите писмени резолюции на Путин, че не са били предприети никакви мерки срещу учреждението, сградите на университета най-накрая бяха конфискувани. От кого? Не знаем.

- Как да тълкуваме ареста, преди две седмици, на бившия министър Михаил Абизов? 
- Може би това е преврат на силите за сигурност, които проверяват степента на техните правомощия и/или инициатива на Кремъл, която се стреми да засили популярността на Путин, като атакува корумпиран министър. Борбата с корупцията остава популярна тема в обществото. Още повече, че човекът е и в полезрението на антикорупционните кампании на противника Алексей Навални. 

- Как да си обясним спада в популярността на Путин? 
- Пенсионната реформа отбеляза пробив. Хората могат да приемат в разумни граници влошаване на условията на живот и покупателната способност, но пенсионирането е друг въпрос. В Русия то се очаква както затворник чака освобождаването си от затвора. Увеличаването на възрастта за пенсиониране се преживява като травма. Включително и от младите хора. Но Путин не усети значението на темата. Той продължава да отрича и обвинява медиите, че го обвиняват, че не е в състояние да обясни проблемите. И ефектът се вижда в избирателните урни. Гласоподавателите вече са готови да гласуват за всеки кандидат, стига да не принадлежи на президентската партия "Единна Русия". На общинските избори в Уст-Илимск преди две седмици спечели независим кандидат.

- От какво значение ще бъдат предстоящите през септември избори за губернатори? 
- Тези избори представляват голям риск от отхвърляне на властта. Това е причината понастоящем много губернатори да бъдат сменени. Кремъл залага на факта, че хората няма да отделят време да ги опознаят и че ще ги подкрепят, без да мислят прекалено много.

- Какво означава за Путин фактът, че комик води след първия тур на президентските избори в Украйна? 
- Изборът на Володимир Зеленски би бил добър за Путин, защото това, което той иска първо е да има хаос в Украйна. Засега Зеленски се смята за слаб и манипулиран човек. Въпреки това Путин можеше да направи грешка в преценката, както за Тръмп, и да открие един доста неудобен Зеленски.

- Каква е стратегията на Москва във Венецуела? 
- Там Русия губи и ще загуби много пари. Защото Мадуро никога няма да върне инвестираните суми. Във Венецуела няма руска стратегия. Ние не сме в ситуацията, в която Хрушчов контролираше Куба. Това, което е различно, е че Русия се чувства свободна и иска да действа в по собствено усмотрение. След анексирането на Крим тя смята, че може да си позволи всичко, докато няма обявена война със САЩ. Особено след като намесата й в Сирия се превърна в успех. Ако Москва успее да защити присъствието си във Венецуела с удължаването на властта на Мадуро, тогава това ще бъде нова победа срещу САЩ. Това е театър. Това е разрушителен идеализъм. Руската власт не разбира, че би имала повече тежест в международните отношения, ако не беше анексирала Крим. Путин можеше да изиграе реална посредническа роля в Украйна или дори между Европа и Съединените щати.

Експертът Глеб Павловски е един от най-добрите познавачи на руските властови кръгове. През 2000 г. той се присъединява към екипа на Владимир Путин, за да стане по-късно един от консултантите в Кремъл. Той заема тази позиция и през четирите години на президентството на Дмитрий Медведев. Но е изгонен през 2012 г. През тази година Путин започва да подозира Медведев в желание да остане на власт. Той иска да си върне президентското кресло и му налага да си разменят позициите. Обвинен, че е участвал в играта на Медведев, Павловски напуска двора на владетеля на Кремъл. Оттогава той се занимава с критичен анализ на Путиновите години.