Богдана Лазарова е сред най-успешните български разследващи журналисти. Автор на предаването "Следите остават" в БНТ. Неотдавна по Националната телевизия бе излъчен филма й, посветен на последните  години от живота на суперполицая от Царство България - Никола Гешев.

Фактите, които се излагат в него, и внушенията, които той поражда, са на път да преобърнат родната история.

 

- Г-жо Лазарова, нека започнем с това, което младите не знаят: Кой е Никола Гешев?

- Той е началникът на отделение А в тогавашната политическата полиция. Тя се е занимавала с: партизани, ятаци, нелегалния ЦК на  тогавашната Комунистическа партия и с дейността на съветското посолство в София. Прославил се е като суперполицая на България. И до ден-днешен у нас не се е родил по-способен от него, твърдят специалистите в тази област.

- Какви са били методите му на работа?

- Гешев е създавал легенда, около своите агенти, така, че след като ги внедри в ЦК на БКП, те да не бъдат разкрити. Мрежата достига до най-високите нива в ръководствота на компартията. Това му позволява на два пъти да го разбие.

Само той е знаел истинските имена на хората, които му служат. До 1944 година е съществувал един списък, по-късно изчезнал, в който агентите са отбелязани с номера. Имената е знаел само той. Това прави желязна структурата му, нарекла съм я "Паяжината на Гешев".

За съжаление архива му до ден-днешен не е намерен, и това ни принуждава да се позоваваме на слухове и легенди. Известно е обаче, че е избягал със 186 картончета на свои агенти.

- През годините се чуваше, че и Тодор Живков е бил негов информатор? Близо ли е този слух до истината?

- Известна е една реплика на Гешев: "И петдесет години напред аз ще управлявам България". Не мога да твърдя категорично, че това, което се говореше за Живков, е истина. Георги Христозов, син на първия шеф на милицията след 9 септември 1944 година, и бивш вътрешен министър от това време - Руси Христозов, казва, на базата на архива на баща си, Живков, като началник на Софийската милиция и Мирчо Спасов старателно са ровили в мазето на бившата полиция. Явно са търсели следи, които водят към тях. Това е първата чистка на документите на Никола Гешев. Впоследствие има още две.

- Какво се знае за Гешев, преди да стане такъв суперполицай? 

- Роден е в София. Баща му се е самоубил, бил е нотариус. Майка му остава вдовица с три дъщери и трима сина. От всички тях само по-големия брат Емануил Гешев има наследници. Семейната къща на Гешеви и до ден-днешен се намира на софийската улица "Христо Ботев" 46. Дарена е на шахматното дружество от най-малкия брат Георги Гешев, който е първия ни шампион по шах.

- Семеен ли е бил Гешев?

- Той се жени през 1942 година за Веселина Добрева, която е била чиновничка в неговата служба. Двамата нямат деца. Живеели са под наем в скромна квартира в Княжево.

- Колко и какви са официални версии за съдбата на Никола Гешев след 9 септември 1944 година?

- Те са три. Известно е, че още на 6 септември, денят, в който Съветския Съюз обявява война на България, от военното министерство раздават маскировачни дрехи и раници с вещи на свои сътрудници. На 8-ми вечерта Гешев се прибира в квартирата си за петнадесет минути и тогава съпругата му Веселина го вижда за последен път. След това той изчезва.

- Изчезва за нея, но не и въобще? Накъде водят следите?

- Гешев с няколко свои колеги хващат влака за Пловдив. Сутринта закусват в кафенето на хотел „Молле“ и после потеглят към турската граница. Това са последните документирани следи за него. Според първата версия той е убит на 9 септември 1944 година, малко преди да прекрачи граничната бразда.

Втората версия се различава само по мястото на убийството - като е посочена "Куклен чешма", южно от Пловдив. Но има един факт, който категорично опровергава тези две версии. Известно е, че в продължение на двадесет години Държавна сигурност продължава да търси "убитият" Гешев по цял свят.

- И така стигаме до третата версия?

- Тя е, че той е останал жив. И тук въображението се развихря до колосални размери: Един твърди, че го е видял в бежански лагер в Турция; друг, че отворил сладкарница в Египет; има легенди и за срещи в САЩ, Канада, Аржентина, или, че е завършил живота си в имение в Мюнхен. Държавна сигурност проверява старателно всички тези слухове и те са отхвърлени като неверни. През 1961 година службите окончателно затварят досието на Гешев.

- Кога и как "убитият" на границата Никола Гешев възкръсва и се появява във Виноградец, будно село близо до Пазарджик?

- Три месеца, след като е изчезнал, или "убит", както твърди комунистическата власт. Пристига със заповед от пловдивската дирекция на Народната просвета, в която пише: "Да бъде назначен в местното школо като начален учител!"

- Той е имал е достатъчно време и възможност да избяга на Запад, където да живее доста по-добре. Защо не го е направил?

- Във Виноградец Гешев е настанен в общежитието на училището, а след като се пенсионира живее в къща под наем. Той не се е интересувал от материални неща. Дрогата на живота му е била властта. Полицаят е искал да управлява. И ако е вярно, че видни комунистически функционери са били негови агенти, логично е, че и след 9 септември 1944 година той да се считал за фактор, макар и в сянка. Това е причината да не избяга, защото на запад щеше да бъде господин никой.

- Във филма си вие се срещате и разговаряте с негова колежка учителка и с ученици. Какво ви разказват те за даскала?

- Бил е саможив. Никой не му е ходил на гости. Близки са му били само членовете на ловната дружинка, с които излизал на лов. Бил е много недоверчив. Страхувал се е да не го отровят.

Учениците му разказват, че е бил строг и мрачен. Пазил се е да няма образец на почерка му и негови снимки. Затова е натоварил своята  ученичка Анка за писар.

- Във филма си "Паяжинита на Гешев" все пак показвате два негови подписа и три снимки?

- След 1962 година в София е издаден официално смъртен акт на Никола Христов Гешев. Това слага край на интереса на ДС към него. Това явно го е успокоило и е започнал да си позволява нещо, които преди това не би направил. Снимките са оттогава: с ловната дружинка, с учениците си, а третата е с учителите.

Подписите намерих в училищната книга. Графологът Иван Савов, експерт по лицево и почерково разпознаване, след  анализ и експертиза, твърди, че в случая не става въпрос просто за сходство, а за пълно съвпадение на Васил Саламанов и Гешев.

- Коя е загадачната жена, с която даскалът идва във Виноградец? 

- Той я представя за своя съпруга. В селото говорят, че е имала психично заболяване. Винаги е била под ключ.  В семейната квартира.  Лампата на стаята й денонощно е светела. Със съпруга си са живеели в две отделни помещения. Показвала се единствено на прозореца. Децата често се събирали да я дразнат и тя им се карала и земеряла, с каквото намери. Никога не е излизала на улицата. Никой не е разменал и дума с нея. Не са знаели името й. Наричали я Саламанката.

- Как завърша живота на героя ви, според вашата версия?

- През 1965 г. даскалът Саламанов /Гешев/ се пенсионира, но  остава  в селото. Почива през 1970 година. Три дни съпругата му крие този факт. Ловците организират погребението му и поставят надгробния камък, който седи и до днес.

- Вашият филм и фактите, които сте открили, приобръщат историята ни. Как реагираха на изнесеното от вас историците?

- Пълно мълчание. Дори не ме опровергаха. Това ме навежда на мисълта, че още има хора, които след толкова години продължават да се страхуват от Никола Гешев.

- Ще научим ли някога цялата истина?

- Това може да стане, когато се намери архива на суперполицая. Той наистина може да промени историята на България.

Исак Гозес