Арменецът Карен Алексанян, български зет от двайсет години в малкия град Плиска, стана съществена причина за възраждането на това градче. Плиска четвърта година печели престиж в международен мащаб. Всичко това заради преклонението на един арменец към кирилицата, в чиято чест и в памет на своята майка, учителка, той строи с тихо постоянство и собствени средства Културно-исторически комплекс във възхвала на буквите. Ако не знаете, то 300 милиона хора по света пишат с нашата азбука.

Карен Алексанян

-Г-н Алексанян, вие сте по фанатичен почитател на родната история и родните букви от българин!  Последната ви възхвала е в памет на един арменец – Карекин Нъждех , родеещ се с поета Яворов. Знаем, че в Армения са издигнати паметници на Яворов,  кръстени са училища и улици на негово име.  Но ние за съжаление не знаем  почти нищо за вашия национален герой, който се е сражавал за българската кауза, имал е български паспорт.
-За мен Дворът на кирилицата, Крепостта на кирилицата се  превърна в дело на живота ми. Идват все повече хора от близо и далеч, разглеждат „образите” на нашите букви, на великите  български предводители , а вече и  разрастващата се  „Алеята на писателите” от всички страни, които пишат с българската азбука. Дойде ред на арменеца Карекин Нъждех.
 
-Разкажете  кой е Карекин Нъждех за арменската и за българската история?
- За арменския народ Нъждех е национален герой. Той е генерал, революционер, борец за независимост, поет и при това не само се е сражавал за българската кауза в Балканската война, а е имал и българско гражданство , живял е в София  със семейството си и е бил  с български паспорт.

Карекин Нъждех оставя трайна следа, както в арменската, така и в българската история. Той, както и Яворов, са  символ на братството между двата народа. Нъждех е от малкото чужденци, които не само са проливали кръв за свободата на България,  но имат и активно участие в културния живот на страната. За България, Карекин Нъждех е това, което е легендарният капитан Петко войвода за Италия.

През 1906г.  Нъждех е изпратен  в България от арменска революционна организация „Дашнакцутюн”, които съвместно с българското ВМРО обучаваха млади родолюбци за национално освободително движение. Всичко това е било тайна операция, за да се скрие от турското разузнаване факта, че в България се подготвят арменски бойци. Поради тази причина, той е зачислен в Княжево под името Димитър Иванов.
През 1907г. се завръща в Армения и участва в национално освободително опълчение.

Когато разбира, че на 17 септември 1912г. се обявява обща мобилизация в България, поради предстояща война с Турция, той незабавно пристига от Армения в София,  създава и оглавява доброволчески отряд, съставен изцяло от арменци, със собствено въоръжение. На 23 октомври  те се заклеват, че ще бранят братска България до последно.  Арменската доброволческа рота  приема най-активно участие в пленяването на 12 000 хилядния корпус на Явер паша.





Карекин Нъждех
 



По думите на началника на българското опълчение генерал-майор Генев:
 „ Арменската рота, въпреки липсата на облекло  и  многочислен кадър, е била винаги силна със своята издръжливост и  дисциплина, храброст  в боевете. ..А  Армения трябва да бъде уверена, че с такива синове, способни да умират  за една чужда кауза - ще постигнат в недалечно бъдеще щастлива и трайна свобода.”
 
След българската победа през 1913г., арменският отряд е разформиран и Карекин Нъждех се завръща в родната  Армения, облечен в българска военна униформа. Награден е с „Български кръст за храброст”, гръцки ордени и получава званието „ Герой на Балканските народи”.

В Армения Нъждех участва в многочислени сражения, без нито една загуба. В състава на Руската армия е командир на арменски доброволчески отряди, но когато през 1920г. новата Съветска власт влиза в сговор с Турция за предаване на арменски земи на Турция и Азербейджан, той отказва да изпълни разпореждането,  като организира и ръководи самоотбрана на родните си земи - областите Зангезур, Сюник и Капан.

Воюва и побеждава едновременно  турската, азерската и Червената армия. Само  след уверението от страна на Съветската власт, че въпросните области ще останат в състава на Армения, Нъждех спира съпротивата и решава да се установи в България, където активно се отдава на културна и писателска дейност.В България той се сприятелява много с поета Теодор Траянов. Между тях има голяма кореспонденция.
Генерал Нъждех е бил зам. председател на българо-арменско културно дружество. Поставянето на първия паметник на поета Пейо Яворов в България е по негова инициатива, а мястото е в Борисовата градина в София.

През 1932г . със специален указ на Н.В. цар Борис III, ген. Карекин Нъждех получава българско гражданство за заслуги пред България, имайки предвид, че той е бил обявен за национален враг, едновремено на Турция и Съветското правителство, за опълченските действия проведени срещу тях на територията на Армения .
 
 -Вие  също като  Нъждех  изпитвате  любов към България,  създадохте „Дворът на Кирилицата”  като културно -историческо средище и с непресъхващ ентусиазъм и лични пари градите  един "паметник неръкотворен", по думите на Пушкин. Какво от вашия именит съотечественик цените най-много и искате да следвате във вашия път?
- В историята на човечеството няма герой с идентичността на Нъждех. Непобедим пълководец, великолепен философ, основоположник на родолюбива национална идеология, блестящ оратор и публицист. Ние арменци и българи, имаме пълното право да се гордеем, че личност като него е обичал еднакво и родината си и България.

Самият той казва: „Аз съм войник на два народа- арменски и български!”  
 
-Вие сте спонсор на  книгата с автор Видка Николова „Пророци на България и Армения”,  която излезе наскоро.
-Видка Николова е автор на книгата посветена на Карекин Нъждех и Теодор Траянов - „Пророци на България и Армения”. Един път тя  ми сподели интересна история: Когато Теодор Траянов получава подарък сребърна табакера  с гравиран надпис „На талантливия български поет” от арменските му приятели, Нъждех настоява да се изтрие думата „талантлив” и да бъде заменена с „гениален”.

В България ген. Нъждех е имал приятели, не само между военачалниците, които са му били бойни другари, но и сред българската интелигенция. С поета Теодор Траянов  го свързва  голямо  приятелство, изпитвал е към него безгранично уважение.  Българският поет е бил почетен член на арменската родолюбива организация „ Цехакрон” , създадена от Нъждех, с цел опазване на арменската идентичност в емиграция.
 



-Защо някои са смятали, че Нъждех  не е бил прогресивен? Та нали точно Нъждех отива право в бърлогата на Германския райх, за да спасява арменците от нов геноцид? Това се знае от писмени доказателства и архиви?
-Малко известен факт е, че освен евреите,  арменците  също са нарочени от Хитлер за геноцид. В някои български  печатни издания дори са публикувани подобни призиви, защото тогава България е била съюзник на нацистка Германия.  По онова време  Нъждех за пореден  път се заема със спасяването на своя народ. Така се озовава в Германския райх с негова си стратегия.

Изхождайки от своите принципи, той отказва да получава полагащата му се пенсия от българската държава, за участието си в Македоно-одринското опълчение, защото според него народните опълченци и дейци трябва да работят безкористно.  

В София продава сабята си подарена му  от благодарни арменци с гравиран надпис:  „Дар от съюза на арменските майки ” (която се издирва и до днес от арменските музеи) и с тези свои  пари пътува до Германия. По това време  делегация на Българското правителство отива на  среща в Берлин  с ръководството на Третия райх. Към нея се присъединява Нъждех. В резултат на срещата,  той спасява от плен  20 000 съветски военнопленници от арменски произход  и  предотвратява още един геноцид, надвиснал над арменците пръснати в Европа и Балканите.

Говори се, че и Теодор Траянов е присъствал на тази среща, вероятно е  превеждал на Нъждех, и се застъпва категорично за арменския въпрос. 

Както Шиндлер сътрудничи с германците, с цел за спасяване на хиляди евреи, така и Карекин Нъждех се възползва от това, че е български гражданин и спасява своя народ.

През 1944г. Карекин Нъждех е арестуван от Червената армия в дома си, в София. Умира през 1955г. в Централния затвор на гр. Владимир в Русия. Така трагично, но гордо,  свършва живота на един герой, който е казвал:

 „ Името ми е борба, краят ми е победа!”.
 
 -Вие как си обяснявате, че у нас няма паметник на този велик арменец и едновременно българин?
-Мнението е, че Теодор Траянов е „забравен” , а Нъждех – „заличен” от българската история. За съжаление  съвременните изследователи трудно намират подробна информация за тяхната дейност, поради факта, че голяма част от личните им архиви са изгубени или  унищожени,  или недостъпни. Това е причина за спекулации относно  живота им, както и повод някои хора да  изопачават тяхното дело. Жалко е, че  сред политическите и журналистическите среди,  съществуват лица, които не познават , но  клеветят достойното и родолюбиво дело на Карекин Нъждех.  Обществена тайна е, че това се прави под влияние на чуждестрани интереси. Самият Карекин Нъждех казваше за подобни „дейци”: „Те не са закърмени с млякото на своята нация!”

Но затова пък в  „Алея на писателите” , в културно-исторически комплекс „Двор на Кирилицата” , гр. Плиска  на 15 май тази година ще се състои тържествено откриване на паметниците на поета Теодор Траянов , публициста Карекин Нъждех и писателя фантаст Агоп Мелконян. Това ще бъдат първите паметници на тези творци в България. Символично е, че всеки от тях  олицетворява духовната близост между  двата братски народа.

Книгата „Пророци на България и на Армения” от Видка Николова  може да намерите  в  следните книжарници:  „Български книжици” – ул. „Аксаков” 10,  „Нисим” - бул.” В.Левски” 59 , „Сиела” в Ректората на Соф. Университет,  „Елрит” – ул.„Солунска” 3, Галерия „Класика” –Юрий Венелин” 32


Савка ЧОЛАКОВА,  БЛИЦ