Доц. Андрей Чорбанов от Института по микробиология в БАН е ръководител на екипа, който в момента разработва ваксина срещу COVID-19. Той е носител на наградата "Питагор" на МОН за млади учени и ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към БАН.

Ето какво заяви за "Стандарт" в специално интервю:

- Доц. Чорбанов, преди дни Фонд "Научни изследвания" отпусна 2,4 милиона лева за изследвания в областта на коронавируса. Вие очаквате ли финансиране оттам за ваксината, която БАН разработва?
- Това е програма, в която ще се участва с проектно предложение от различни екипи. Те няма да бъдат раздавани, проектите ще бъдат оценявани.

Аз ще участвам с моя екип в тази конкурсна сесия, в консорциум с други организации - Медицинският университет в София, Софийският университет и най-вероятно с Технопарка.

Ние имаме доста разнообразни идеи за ваксини и имаме доста голяма научна група. Ние имаме вече спечелен проект с института "Луи Пастьор" в Париж отново за ваксина против коронавируса, като институтът финансира нашата работа, а тя ще бъде извършвана в България.

Те нямат претенции за интелектуални права над собствеността, но като научна организация държат да бъде написано навсякъде, че те финансират проекта. По него вече работим от два месеца. Третият проект е по една програма съвместно с университета в Шанхай.

- На какво залагате в проучванията си на трите проекта?
- Това са различни алтернативни подходи. Тъй като вирусът е непознат, влиза по непознат за нас начин, просто защото всички вируси правят така. Не е неочаквано, че срещу вирусите ваксините трябва да бъдат много индивидуални.

Срещу някои от вирусите има изключително успешни ваксини - едрата шарка, полиомиелита, морбили. На другия полюс са вируси, срещу които на практика няма ваксини - грип, HIV. Именно затова подходът към всеки един вирус трябва да бъде много специфичен.

И тъй като учените започват от нулата спрямо новия вирус, те опитват най-разнообразни подходи, за да намерят правилния път. Никой не може да каже от самото начало, че неговият подход ще бъде правилен, затова се опитват различни алтернативи.

Както казах, ние към момента опитваме три такива, като по първата вече работим.

- Какво е различното в трите подхода?
- Различно е това, че в световната наука има изключително противоречиви сведения кои вирусни компоненти по какъв начин въздействат на имунната система.

На всички вече е ясно, че от всеки патоген човек оздравява, когато имунната система се справи с патогена. Няма как да правим терапия на патогена, да извършваме каквито и давления върху него, без там да участва имунната система.

Само че патогените намират най-разнообразни начини и пътища, с които да се скрият от имунната система и, ако могат, да избегнат действието върху себе си.

Опитът показва, че някои вируси имат в структурата си такива компоненти, с които насочват имунния отговор по погрешен и дори лош за организма начин.

Ние ще направим така, че да избегнем тези грешки, затова и опитваме няколко различни подхода, като ще насочваме имунния отговор в различни посоки, в зависимост от това кои негови компоненти участват в тази система.

Смисълът на ваксината е да бъде избран какъв да бъде имунният отговор. Именно затова тя е многокомпонентна и да бъде безвредна - това е най-важният показател.

- А кога може да очакваме ваксина най-рано? Очевидно политическите блянове от типа три или пет месеца няма да се състоят...
- О, няма да се състоят в никакъв случай. Истината е, че самата ваксина ние ще я направим бързо. Първите стъпки на създаването на прототипа, физическата ваксина, която може да се тества, са бързите етапи.

Най-бавен и труден е самият тест, защото той се прави по различни експериментални модели, на различни типове експериментални животни, които са създадени специално за този вирус, за да може да се изследва ефективността на тази ваксина.


- В случая животните мишки ли са?
- Мишки, но много специални мишки. Има два различни подхода. Този, спрямо ваксината, която правим с института "Пастьор", е да създадем хуманизирана мишка.

Тоест мишка, която няма имунна система, и в нея ние ще прехвърлим човешки клетки, след което ще наблюдаваме човешкия имунен отговор от тези клетки срещу ваксината.

Вторият подход, който се използва като модел, са такива мишки, в които е вкаран човешки ген с рецептора, през който прониква вируса. По този начин ще бъде осъществено проникването в мишката, тъй като тя иначе не боледува от този вирус, а той не разпознава мишия рецептор.

По този начин ние ще наблюдаваме какво се случва с имунния отговор.

- Кога би могло да стане това?
- Година или година и нещо. Срокът ни с "Пастьор" е 15 месеца. Проектите ни с фонд "Научни изследвания" ще бъдат двегодишни. това са реалните срокове, защото ваксината, освен да бъде ефективна, трябва да бъде и безопасна.

И по света никой няма да си позволи да пусне нещо непроверено. В момента се правят всякакви пилотни изследвания с ваксини и препарати, които не са тествани, и хората, които го правят, приемат много сериозни рискове.

Доброволците, които се тестват, подписват специални декларации. Те получават пари за това нещо, но подписват документ, че се съгласяват върху тях да се тества нещо, което не е преминало през всички стандартни етапи на тестване.

- А как стоят нещата с лекарството? Появяват се какви ли не информации за възможни лекарства, които могат да се изпробват срещу covid-19, например БЦЖ ваксината.
- БЦЖ ваксината е изключително мощен имуностимулатор, но неспецифичен. Тя повдига много високо нивото на различни показатели на имунната система, които могат да бъдат полезни в борбата срещу вирусите - например различни групи клетки, които участват в този процес.

Но тя не е ваксина срещу вируса. При положение, че нашето население е имунизирано, а ваксината е доста стабилна за дълъг период, не би следвало да очакваме, че можем да бъдем отново имунизирани.

Това е по-скоро интересно експериментално върху нации, които изобщо не са имунизирани, а по света те са много. И тогава може да се очаква някакъв позитивен ефект.

Що се отнася до лекарствените средства, аз съм ваксинолог и разчитам на справянето по интелигентен начин с вирусите. На всички, които се занимават с вируси е ясно, че специфично лекарство срещу вируса няма.

Той не е жив организъм, който може да бъде убит чрез лекарствата и терапиите. Ние правим така, че да му пречим добре да се размножава, да прониква в клетките, но с всички лекарства няма начин да не упражним негативно влияние и да предизвикаме странични реакции в човешкия организъм.

- Явно ние ще трябва да поживеем доста с този вирус. Трябва ли да се запазят рестриктивните мерки, или Вие застъпвате идеята да се преболедува от колкото може повече хора?
- Аз съм твърд радетел на идеята за така наречения колективен имунитет. Вирусът е от такъв характер и с такъв процент смъртност, че за момента това е единственото решение, което може да запази по някакъв начин икономиките, а ако щете, и държавността в света.

Затворени държави за дълъг период няма как да продължат да съществуват. Още повече, че опитът вече показа, че вирусът се разпространява и при затворени държави. Голяма част от населението се среща с него и тогава започват да намаляват и случаите.

Това, че много от хората, които са прекарали в лека форма заболяването, нямат антитела, изобщо не означава, че те нямат имунитет. Срещу вирусите основният имунитет е клетъчният, а той все още не е разработен като тестове и няма как да бъде тестван масово.

Но най-вероятно хората, които се срещат с вируса, не прекарват заболяване.

- Имаше свински грип, птичи грип преди няколко години. Какво е толкова специфичното на този вирус, при който смъртността е относително малка, но затвори цели икономики?
- Затварянето на икономиките на държавите бе решение на правителствата и това няма общо с вируса. Това са политически решения. Много други вируси биха могли да направят същото.

На същия принцип би могъл да го направи и грипът, защото прави същите неща. Ако видите статистиките, те показват, че много хора умират от много заразни заболявания.

Това, което стресна хората бе, че се показа, че здравните системи не работят добре. Би трябвало професионалистите, които посрещат пациенти в болници, да бъдат екипирани.

Би трябвало да не се допуска никакъв контакт с рисковите групи - особено в старческите домове, където има концентрация на възрастни хора. Би трябвало да има механизъм рисковите групи да бъдат в много голяма степен изолирани.

Това не се случи. Държавите реагираха по методология от 12-13 век - с така наречената липса на физически контакт, което в никакъв случай не може да бъде решение за държави, които живеят в 21 век и се надпреварват кой по-големи космически кораби и спътници да изпраща в Космоса.

Не е това начинът, трябва да се търси специфично решение и правителствата да имат предвид, че би трябвало да имат готовност да реагират на такива ситуации в бъдеще.

Тъй като, за разлика отпреди 20-30 години, когато подобни вируси също си ги е имало, в момента циркулацията на хора е несравнимо по-голяма.

Глобализацията е причина много местни малки епидемии, които някога са ставали в малък ареал, да се разпространяват в различни райони на света и да се стига до пандемия.

- Появяват се различни теории за произхода на вируса...
- Лично аз не чета конспиративни теории, биолог съм. За момента науката е категорична, че този вирус е от естествен произход и няма някакви намеси в създаването му.

Друг е въпросът, че оттук нататък могат да се правят всякакви спекулации дали е отглеждан някъде, дали е изолиран и после запазен. Но не знам дали това има значение, защото в крайна сметка той вече е разпространен и ние трябва да установим как да спрем това разпространение.

- Трябва ли да носим маски - пазят ли?
- Аз лично не нося маска, дори имах малък конфликт в Центъра за градска мобилност, където ходих да си сменям винетката. Моята маска е малко по-особена, тя представлява дамски бикини, които нося на носа си, и явно направих впечатление и служителите решиха, че това е лично отношение.

Маските няма да ни спасят с нищо, особено тези, които са масови и които хората носят навън. Хората разпространяват болестта най-вече в семейството, където са без маска. Аз лично смятам, че маската не е необходима в този случай, а ръкавиците съвсем.