Д-р Цветанка Иванова-Даскалова е микробиолог и вирусолог. Завършила е Медицинска академия през 1988 г. През 2002 г. придобива специалност по микробиология, а през 2009 г. по вирусология. Единственият вирусолог от София до Кулата.

Произхожда от лекарска фамилия. Съпругът й е д-р Венцислав  Даскалов. Имат един син. Д-р Иванова е началник на микробиологичната лаборатория в МБАЛ – Благоевград, работи и като вирусолог към частна медицинска лаборатория.

От един месец тя прави пробите за коронавирус на апарата, който бе подарен на болницата от депутата от ДПС Делян Пеевски, пише Struma.bg. В лабораторията работи и още една лекарка микробиолог д-р Иванка Иванова-Генчева.

 

– Д-р Иванова, как работи новият апарат за PCR тестове, който бе дарен от депутата от ДПС Делян Пеевски?

– Апаратът е американски, на „Термофишър“, и е едно от последните поколения за PCR. Много е хубав, той е интуитивен, работи с много видове тестове, за което трябва необходимия софтуеър.

Заедно с апарата ни бяха дарени и 200 теста за екстракция и амплификация. Ламинарният бокс и екстракторът бяха закупени от болницата, за да се оборудва лабораторията. Екстракторът ни помага да се изолира рибонуклеиновота киселина – РНК, което отнема 2 часа. След това и апаратът работи около 2 часа.

– Кога започна работа лабораторията?

–  На 3 юни с първото обучение от фирмата, която ни дари китове. Обучиха ни молекулярни биолози, които бяха много отзивчиви. Апаратът е толкова прецизен, че няма как да сбъркаш отрицателен с положителен резултат. Обикновено събираме пробите до 11 ч. на обяд, за да подготвим пускането на апарата. После влизаме вътре с предпазни облекла и дори на лаборантките е забранено да идват.

– Каква е технологията по транспортирането на пробите?

 – Това е най-важната част от PCR акцията и нещата трябва да са перфектни. Много добре трябва да се вземе назофарингалният секрет. Със специален тампон се бърка дълбоко в носа зад задния назофарингс, прави се въртеливо движение, остава се да се засуши.

След това пробата се слага в транспортна среда, в която има антибактериален и антимикотичен препарат, така че да остане само вирусът. До 24 ч. могат да се оставят в хладилника на 4-градусова температура, след което могат да се замрязат на минус 20 градуса, ако не сме събрали достатъчно проби. Една от критичните точки е взимането на материала. Ако не е взет хубаво, ще даде отрицателен резултат.

След като се вземат пробите и доставят, започва съществената част. Обличаме се отгоре до долу с екипи, маски, ръкавици, шлемове. Първо пробата минава през ламинарния бокс, който е с второ ниво на защита за респираторни патогени. Започва екстракция на РНК чрез екстрактора.

Въпросът е да се добие достатъчно нуклеинва киселина, която да се приложи в PCR епруветките. Не е препоръчително да се пускат единични бройки. Пуска се една положителна, една отрицателна и още една допълнителна проба. Гледаме да съберем поне 8 проби.

– Какъв е капацитетът на апарата?

 – Апаратът може да събере 32 проби. Но ние засега не събираме толкова. Започваме работа след 11 часа, затваряме се и не излизаме, докато не приключим. Работи се с охладен статив, тъй като РНК бързо се разпада, докато ДНК са по- стабилни. По принцип вирусите са по-голямото предизвикателство за човечеството.

За бактериите има антибактериални препарати, има антибиотици. За вирусите има лечение, има и ваксини, за които се изисква време да бъдат открити. Навремето се казваше, че СПИН е фатална болест и няма лечение. С течение на времето, близо 40 г. бе нужно да се намерят препарати и СПИН може да се лекува.

Заразените, които пият редовно лекарствата, могат да намалят копията на нуклеиновата киселина. Наскоро имаше съобщение за първия ефективно излекуван от СПИН и това вече не е фатална болест.

Борбата с всеки един нов вирус е да се намери лечение. Ваксина за СПИН няма, защото специфичното при РНК вирусите е, че при размножаването си в клетката правят много грешки. Излиза един друг вирус, който е изменен и дори да е направена ваксина, тя вече не е за същия вирус.

Както се променя и този коронавирус. Грипният също се променя и затова всяка година имаме нова ваксина, която е направена за вероятните щамове. В Южното полукълбо, когато е зима, проследяват кои са последните щамове при тях и те стават първи при нашата ваксина. По тази логика се правят сезонните ваксини в института „Луи Пастьор“.

Счита се, че и коронавирусът ще стане сезонен, когато му намалее активността и вирулентността. Ако се прави ваксина, тя ще бъде за всяка година нова. Засега той мутира, надяваме се да е в посока да не е толкова вирулентен, да заразява много хора, но смъртността не намалява. Неговата цел е да се съхрани, да заразява хора, без да ги убива – за да може да се предава.

Това е идеята, да се направят ваксини до началото на другата година и да се ваксинират рискови групи – медицински работници, възрастни хора със заболявания.

–    А защо казват, че вирусът е щадящ за децата?

–     Децата нямат толкова рецептори, колкото възрастните, за да го приемат. Дори и да се заразяват, те боледуват безсимптомно. Но нямат и не излъчват толкова количество вирус, за да заразят възрастни хора. Децата не заразяват.

– Каква е географията на коронавируса?

– Досега наблюдавахме семейно, общностно или клъстерно огнище – в една махала, в съседни къщи, между хора, които си общуват помежду си. В София вече се забелязва и дифузно разпространение сред лица, които не са били контактни.

– Колко специалисти от МБАЛ – Благоевград взимат проби за PCR тестове?

– В Спешна помощ се научиха. Там взимат и бързи тестове преди прием в болница. Във вътрешно отделение добре работят. Всички старши сестри на отделения съм ги извикала една по една и обучила. Докъде да се мушне тампончето, гледаха и филмче, на което се показва как точно се прави.

– Кога се правят PCR тестове на пациентите преди постъпване в МБАЛ – Благоевград?

– Когато им направят снимка и видят двойна бронхопневмония. Много е типична вирусната пневмония, не може да се обърка, изглежда все едно е духнато срещу стъкло. 

На този пациент задължително се прави проба за Ковид-19. Във вътрешно отделение на болницата имат стая, в която ги изолират и преди да излезе тестът, не им дават да излизат и ги обслужва една сестра, която се облича в екип, прави манипулацията и излиза. PCR тестът се прави при нас, като цялото изследване отнема около 4 часа – два часа подготовка и два за работа. В една кутийка има 50 теста, която струва 950 лв., но като пускаш и контроли, стават около 30.

При нареждането работя с колежката д-р Иванова, като едната следи другата какво прави. Трябва да работим и с лаборанти, но засега нямаме, защото се страхуват.

– Коя беше първата положителна проба, която установихте?

– Първата положителна проба беше на арх. Васил Тинчев. Тя беше потвърдена в Националната референтна лаборатория. Това стана по мое желание и те ми изпратиха съобщение, че е положителен. При анализа е важно не колко е стръмна кривата, а при кой цикъл се качва нагоре. Ако са преди 35-я цикъл, приемаме, че е положителна, ако е след него – пробата е отрицателна.

– Колко проби вече са изследвани на новия апарат?

– Към момента са 92. Лабораторията е сертифицирана от проф. Нели Корсун, завеждащ Националната референтна лаборатория, която е призната от СЗО, която ни издаде документи, че можем да работим.

– Плаща ли се пробата при постъпване в болница?

– При нас идват хора, които трябва да постъпят за лечение в столични болници. Въпреки че здравният министър каза, че не е редно пациените да си плащат теста за PCR, някои колеги не са съгласни, а възраженията им са, че не искат да пламне със зараза болницата им.  Платената проба при нас струва 100 лв.

Други ги изследват на място, както е например в „Пирогов“.  Всички пациенти, които са постъпили в МБАЛ – Благоевград и имат симптоми, се изследват безплатно. Ние не им изискваме платен PCR.  Безплатен е и за болничния персонал, и за контактни пациенти. Т.е. влезеш ли в болницата, изследването ти е безплатно.

РЗИ пускат PCR на контактни лица, които са с оплаквания. Например не на всички от строителите в тунела на „Железница“ са правени тестове. Тези, които нямат симптоми, ги изолират за 2 седмици, а тези, които имат минимални оплаквания – ги изследват. Ако се окажат, че резултатите са отрицателни, карантината на контактните лица не се вдига.

PCR тестът се прави между третия и седмия ден, за да може да се установи в носоглътката. След седмия ден се счита, че може да отиде към белите дробове и прави пневмония.

    – Колко време ще бъде около нас коронавирусът?

–     Той ще съществува докато не направим имунитет и докато не се открие ваксина, която да ни защити. Трябва да мине през повече хора, да се създаде така нареченият „имунен вал“.

Колкото повече хора са имунни, толкова по-малко ще приемат вируса, толкова по-малко ще излъчват и ще се заразяват. Никой не знае дали 50 % или 70 % от населението е достатъчно да направи имунен вал. Тези вируси като Ковид-19 имат чувствителни клетки, те са епитропни, имат рецептори и се захващат само в носоглътката. И когато се закрепят за клетките, могат да развият заболяване.

Надяваме се да отслабне с времето, да направи такава мутация, че да има много заразени, но да няма много в тежко състояние, както е в момента.

–   Сега ли е пикът на коронавируса?

–  Едните специалисти казват, че сега сме в пика, другите казват, че е втора вълна на първия пик. Но тя май е много по-висока от тази, която беше около 1 май, а след това имаше усилване към 24 май.

Тъкмо се бяхме успокоили, че ще затихнат нещата в топлото време, но явно вирусът не се влияе от висока температура. Независимо от това трябва да се работи за повишаване на имунитета – повече разходки сред природата, повече слънчеви лъчи за придобиване на витамин Д. Докато се открие лекарство и ваксина за коронавируса, нека спазваме дистанция, да забравим за шумните събирания, да носим предпазни маски в закрити обществени места и да поддържаме висока лична хигиена. Да спазваме мерките, които ни препоръчва Националният оперативен щаб.