След шест месеца и гастроли в 110 града на Дания цирк „Арена” сви платната, а звездата в програмата му Енчо Керязов се върна в България. На път за родния си Ямбол, след денонощия препускане по европейските магистрали, той спря за няколко часа в залата, където тренира националният ни отбор по акробатика преди предстоящото световно първенство. Дните почивка на носителя на „Сребърен клоун” от Монте Карло могат да се преброят на пръсти. В края на септември той заминава на фестивал в Париж, в който голямата награда е лично от президента Макрон. Престоят във френската столица ще продължи и в следващите пет месеца, с участие в стационарен цирк. Въобще Енчо Керязов не е от хората, които живеят ден за ден. Програмата му е пълна до края на 2023 година. В нея има само две седмици почивка.
- Г-н Керязов, бяхте толкова време в Дания, видяхте ли кралица Маргрете II ? 
- Да.

- Къде?
- В цирка. Тя дойде. Изгледа спектакъла и си тръгна. Като всички останали зрители.

- Щом и кралицата идва на цирк, сигурно интересът към програмата ви е бил огромен?
- Спектакълът беше традиционен с животни, акробати жонгльори. Имаше слонове, коне, камили... В Дания хищниците - лъвове, тигри, маймуни, са забранени. Но видимо има спад в посещенията. Преди десет години, когато пак бях там, беше винаги пълно. Сега публиката е друга, а в програмата нищо не се е променило. На младите това вече не им е интересно. Вярно, че номерата на артистите бяха много силни. Например Крис Кремо, най- известният жонгльор в света. Той е на 70 години с три участия на фестивала в Монте Карло, изключителен изпълнител. Недостатъкът е, че всичко е рутинно. Няма динамика. Това значи, че циркът много трябва да се замисли. Не можем да разчитаме само на бабите и внуците. Не е виновна кризата или безпаричието. Ако искаме циркът да бъде, той трябва да покаже голяма атракция, истинско забавление, супер шоу, а не това, което сме правили през осемдесетте години.

- Докато вие сте обикаляли Дания, тук ви свързаха романтично с една от най-впечатляващите българки - Мария Игнатова. Вкараха ви в любовен триъгълник, заедно с Рачков, после като че ли станахте и четириъгълник с присъединилата се Преслава. Как се чувствате в тази сложна геометрична конфигурация?
- Неприятно се чувствам, защото създадох неудобство не само за моето семейство, но и за Мария и за Митко.

- Не ви питам дали е вярно, а как е било измислено всичко това?
- Не е много трудно. Една снимка от едно парти, на която сме заедно с Мария и от там нататък явно тези са нещата, които продават. На хората им е интересно да ги четат. Личният живот. Какво става там или какво не стана...

- Изглеждате огорчен. Явно не можете да погледнете с усмивка на цялата тази история. 
- Не мога да погледна с усмивка, защото не съм само аз. Засегнати са толкова много хора. Дори съпругата ми да не го е приела насериозно, на никой не му е приятно... Още повече че Мария и Митко нямат никаква вина. 

- Явно вече повече трябва да внимавате с кого сядате на една маса? 
- Абе мисля, че покрай популярността винаги ще има такива неща. Само че на мен за първи път ми се случва да попадна в подобна интрига...


Един страхотен тандем: Енчо и съпругата му Дима

- Да оставим това... Как живеят датчаните? Какво ги мъчи и на какво се радват?
- Датчаните живеят много добре. Те са спокойни, не са претенциозни като германците, нищо не ги притеснява. Много щастливи хора. Доволни от това, което имат: добри доходи, богати са, бърка ги единствено студения дъждовен климат, но като хора с пари имат възможност да пътуват и да прекарват ваканциите си на топло. Въобще една уредена, чиста държава с малка престъпност.

- Срещнахте ли българи там? 
- Да, идваха в цирка. Видях се с едно семейство. Жената беше медицинска сестра, мъжът - мотокарист. В България работел в полицията. Сигурна работа, но му е било много трудно, не издържал до пенсия, оставил всичко. В Дания е от две години и много му харесва. Категоричен е, че няма да се върне в България.

- В началото на 2018 година за седми път ще раздадете награди на талантливи българчета в областта на спорта, науката и изкуството... Имате ли контакти с някой от досегашните носители на призовете на фондация „Енчо Керязов”?
- С повечето поддържам връзка. Някои вървят напред, други не успяват да продължат. Най-трудно е на тези в спорта. След като завършат средно образование, обикновено се отказват. За големия спорт трябва сериозно финансиране. Не всички имат волята и таланта на боксьора Даниел Асенов, който наградихме преди две години. Той е възхитителен пример. Тръгнал е от едно село Кукорево, където е биел чували, пълни със слама. Но има характер, и един страхотен треньор г-н Мутафов. Даниел е жаден за победа. Човек с цел и не го интересува дали в залата има ток или парно. Стигна до олимпиада, европейски шампион, който тепърва ще радва българите с успехите си.


Снимката, от която роди интригата

- Как ще изглежда поредната „Нощ на звездите”?
- Вече сме продали 500 билета. Надявам се да препълним „Арена Армеец”. Тази година най-важният човек, клоунът ще бъде Дейвид Чайнър, сценарист на два спектакъла на цирк „Дьо Солей”, с шоу на „Бродуей”. Преди дни се видяхме в Мюнхен, направихме всички уточнения. В „Нощта...” един артист ще кръстосва залата от единия до другия край върху въже, опънато на 20 метра височина над публиката. Фреди Нок е швейцарец, с четири рекорда на „Гинес” и играе без никакви предпазни съоръжения.
Идват и десет мотористи с мега рампа, висока единадесет метра. Въобще събират се много силни номера.

- Каузата, че това се прави в чест на талантливите деца е твърде благородна, но едно такова шоу се прави с много пари. Кой го финансира?
- 99 на сто аз. Страшно съм мотивиран. Миналата година съм дал 180 000 лева лични средства за хонорари на артистите, хотели, самолетни билети, залата за два дни. Част от тях ми се върнаха от билетите, но не всички. Дано в седмата „Нощ на звездите” не изляза на нула. Досега обаче това не ми се е случвало. 

- Големият ви син Ангел, който тръгна по вашия път, изведнъж се отказа. Огорчи ли ви това?
- Ангел реши да учи вътрешен дизайн в Мюнхен. Дали аз съм искал да продължи като артист, няма никакво значение. Знам колко е трудно в цирка. Колко жестока е конкуренцията. Така че по-добре е да прави това, което сам си е избрал. 

Исак ГОЗЕС