Франция заложи на сътрудничество с България. И загуби

В сряда Върховният касационен съд ще разгледа делото "Борилски". По него две съдебни инстанции в България вече оправдаха Георги Желязков и Стоян Стоичков, въпреки че френското разследване преди 9 години установи по категоричен начин, че двамата са убили студента Мартин Борилски. Съдебният казус е повод за интервюто на Влади Николов за "Дневник" с Ерик Моран, член на Парижката адвокатска колегия от 15 години. В делото по убийството на Мартин Борилски Моран първоначално е адвокат на майката, а след това и на брата на младия студент.

Моран ръководи отдел "Наказателно право" в една от петте най-големи френски адвокатски кантори - Carbonnier Lamaze Rasle & Associеs, разположена на брега на Сена в сърцето на престижния 8-ми район на Париж. Той се занимава с много международни случаи, някои от които особено живо интересуват френските медии. В четвъртък Моран ще бъде гост на едночасово предаване на голямото радио Europe 1, посветено на случая "Борилски".

Какво е впечатлението ви от досегашния ход на делото?

- Във всички сходни дела в определен момент имате чувството, че директно замесената чужда държава (чрез обвинени нейни граждани) се опитва да камуфлира някои неща. Понякога е само чувство, свързано с разстоянието, езика, факта, че не познавате достатъчно добре тази страна (аз вече бях имал две други български преписки, но не значи, че я познавам добре). В следствието "Борилски" това е повече от чувство, защото даже френската съдия-следователка, която е ходила два пъти до България, се е изправила пред известни препятствия, поставени по пътя й - осуетени изслушвания, невъзможност да постави определени въпроси, да извърши определени издирвания. Освен това аз лично констатирах, че както в първия процес, така и при обжалването българските магистрати са отхвърлили, не са искали да вземат под внимание известен брой неоспорими научни експертизи, направени не за да уличат или да оневинят. Те дори не са били споменати. Ако поне ги бяхме обсъдили... После можеха да ни кажат, че ги смятат за фалшиви и да се обосноват, но поне да ги бяхме засегнали! Явно в България е имало желание да не се стигне до разрешаване на случая.

Основната версия на защитата е, че на мястото на престъплението са се намирали и две други лица (не българи), които са се сбили с Борилски, българите се намесили в боя, но се уплашили и изчезнали. Проучвано ли е това твърдение от френските следствени органи, или то е конструирано впоследствие, в България, като защитна теза на обвиняемите?

- Това е хипотеза, която идва късно в обясненията, едва когато пристигат ДНК експертизите. В началото подсъдимите бяха казали, че изобщо не са били на местопрестъплението. Доказва се, че са били, и се намира друго обяснение. Не ми изглежда много меродавно. Френското правосъдие естествено е готово да изследва всякакви версии веднага след като те дойдат тук, за да обяснят. Съдия-следователката е констатирала определен брой елементи, подплатени от научни експертизи, и на тази база си е изградила мнение и е издала своето разпореждане. Целта е да има дебат по това съдийско мнение. Такъв липсва.

Може ли при сегашните обстоятелства Франция да поиска екстрадиция на двамата обвиняеми, или евентуалният съдебен процес ще трябва да се проведе задочно?

- Молба за екстрадиция можеше да бъде отправена само в случай на арест. Франция е издала заповеди за арестуване, но България е отказала да ги изпълни. Много добре се знае къде са двамата, достатъчно щеше да е българските власти да ги арестуват и Франция щеше да отправи молба за екстрадирането им. И днес то би станало още по-бързо, защото от влизането на България в ЕС сме под действието на европейска заповед за арест.

Не смятате ли, че процедурата е била опорочена от самото начало, като е допуснато трансфериране на делото в България, въпреки че престъплението е извършено във Франция?

- Знаете ли, случва ми се да съм доста критичен спрямо някои страни от функционирането на френското правосъдие, но начинът, по който Париж се справя с международните съдебни конфликти, е част от голямата френска традиция на сътрудничество в областта на съдебната система. И при всички случаи, тъй като не може да ги арестува сама, Франция заложи на истинско сътрудничество по този случай. И изгуби залога.

Нямам впечатлението, че в случаи с чужди граждани френското правосъдие действа експедитивно. Ще имат право на равнопоставен процес, бавно и внимателно, както протичат углавните процеси, на които ще могат да се обяснят и евентуално да покажат, че са невинни, но те не идват.

Възможно ли е при наличието на оправдателни присъди в България във Франция да се проведе паралелен съдебен процес въз основа на доказателствата, с които разполагат френските компетентни власти?

- В тази афера Франция изобщо няма нужда от българското правосъдие, за да реши дали ще има във Франция дело или не. Ще има процес "Борилски" във Франция! Мога да ви гарантирам, че ще има процес "Борилски" пред углавен съд във Франция напълно независимо от решението в България. Защо? По простата причина, че е извършено престъпление на националната ни територия и правилото, по което се дава предимство на процедурата на една страна членка спрямо друга, не се прилага в този криминален случай. Франция е изказала резервите си по съответния член от съюзните разпоредби, по които би следвало да има следствие само в една от страните членки. България може да съди своите граждани, както си иска, това няма да попречи на Франция да ги осъди или оправдае. На България това й е ясно. Хубаво е обвинените също да го разберат. Първо на 15 май във Франция ще се разглежда обжалването на решението на съдия-следователката. Ще видим дали подсъдимите ще дойдат, или ще изпратят адвокати. След това процесът се очертава в следващите месеци, най-вероятно през 2010 г.

Според вас има ли нужда от политическа намеса?

- По-лесно би било да бъдат арестувани и да дойдат. Но тъй като това не става, да, разбира се, и такава намеса е добре дошла. Каза се, че случаят "Борилски" е бил обсъден в неотдавнашната среща между министрите на правосъдието. Това, което знам със сигурност, е, че френският посланик в България прави много по този случай. И държа да изкажа необходимото уважение за работата му, както и на полицаите на служба в посолството и магистратите за свръзка, които добре предават информацията до медиите. Нямам впечатление, че има голямо влияние сред българските власти и съжалявам за това. Чел съм доклада на Европейската комисия за българското правосъдие, показал доста обезпокоителна картина. Мисля, че с този случай, България пропусна една възможност да даде доказателство за независимост, добро правосъдие, добронамереност. /БЛИЦ