Пламен Константинов е Мъж на годината 2008. Волейболистът беше предпочетен пред футболиста Димитър Бербатов и режисьора Явор Гърдев. Традиционната награда „Мис ТВ чар 2008” получи известната водеща на сутрешния блок на „Нова телевизия” Лора Крумова. За пръв път тази година призът се организира от „Дарик”, което даде повод да бъдат раздадени и нови награди. „Баща на годината” стана Иво Прокопиев. Наградата за рицарство отиде при Анатоли Александров от Плевен – мъжът, спасил продавачка от горящ магазин. Бизнесменът Спас Русев е най-добре облеченият мъж на 2008 г., а партито на списание “EGO” е светско събитие на годината.
- Г-н Лозанов, защо мъж на годината става волейболист?
Струва ми се, че мъж на годината се позовава на гласуването, въпреки че гласуват журналисти и кръгът на оценяването може да предполага доста по-широка територия на гласуване. Защото гласуват хора с различни гледни точки, които са доста разнообразни в оценката си. Тук определящ обаче е “мачизмът”. Под “мачиското” се разбира мъжът. А мачиското има две измерения – власт и физическа сила. Затова обикновено политици и спортисти са водещите лица на този конкурс. Тази година за пръв път влезе в класацията режисьорът Явор Гърдев, който не излъчва мачизъм, а си е просто интелектуалец.
- Странно, как така? Бяха номинирани полицай и мъж, който измъкнал жена от горящ магазин, доколкото си спомням.
Това до някъде показва също мъжкото – в лицето на смелостта и жертвоготовността. Но за Явор Гърдев беше особено, защото номинирането му се явява като отрицание на самия конкурс – той е интелектуалец, замислен е, колебае се, сложно се представя в света, отказва се от властта и т.н. Той беше голям пробив и това беше същинската изненада.
- Добре, защо не се дава награда за заслуги, а се дава награда само заради визията?
Ами то е свързано с представата, с мъжкото като престиж в нашето общество. То като че ли е само в тези две посоки – спорт и политика. Лошото е, че няма достатъчно неща, които да се оценяват в българската култура и това е дефицит, но едва ли той може да бъде покрит от конкурса “Мъж на годината”. За мен и артистичността може да бъде критерий за оценяване, но не става по този начин.
Но тази година виждате нямаше нито един политик в класацията. Това е прецедент, винаги има поне по един. Това е вече видимостта на кризата на политическия елит у нас.
- По-добре, че няма. Все пак предстоят предизборни кампании и така или иначе ще са във фокуса на общественото внимание.
Да, така е. Но всичко това говори за разочарование от политиците. Вече никой не иска да гласува за тях. Това е кризата на властовите елити. Защото властта е винаги убедителният критерий, по който се оценява. Но като реклама при тези избори ще са от голямо значение рекламните послания, точно защото доверието е загубено.
- Вие имате ли фаворит за изборите догодина?
Не искам да се обвързвам по никакъв начин, за мен е много голямо изпитание.
Десислава Вангелова, БЛИЦ
