Може да има стагфлация, но заплатите ще растат още. Тази прогноза направи икономистът Калоян Стайков в интервю за "Марица". Ето какво още каза той:


- Г-н Стайков, икономическата изолация на Русия се очертава да е дълга - говорим вероятно за повече от година-две. Кои сектори у нас, освен туризма, можем да очакваме да бъдат засегнати?

- Като цяло износът на България към Русия не е толкова значителен, колкото е например към страните от Европейския съюз. Само че по линия на санкциите може да бъдат засегнати западноевропейски фирми, което пък може да има ефекти върху българските контрагенти. При положение че има военни действия и много голяма несигурност, е трудно да се правят някакви точни прогнози.

Освен това загубата на един пазар не означава, че едно предприятие не може да намери да пласира продукцията си на други пазари. Това, което със сигурност можем да кажем, е, че ситуацията е изключително нестабилна - променя се ден за ден. Прогнозите са много рисковани и ефектът от тази война със сигурност ще е негативен. Дори да има пренасочване на износа на пазарите от Русия към други страни, това ще е със загуби и на някаква по-висока цена - ще е за сметка на приходи и намалена печалба. Няма хипотеза, при която в условията на война икономиката да се развива по-добре.

- Войната в Украйна промени напълно икономическата картина - всичко, което бе планирано, вече не е актуално. Ваши колеги предупреждават, че ни чака година на стагфлация - нисък икономически ръст плюс висока инфлация.

- Подобно развитие става все по-вероятно. То обикновено се характеризира с шокове от страна на производството, които едновременно увеличават цените и това ограничава икономическия растеж. Такива притеснения имаше още преди войната, тъй като видяхме, че натискът е както при цените на производител, така и при цените при потребител - и той беше много сериозен.

И, естествено, този натиск в някаква степен може да доведе до ограничаване на икономическата активност. Заедно с войната натискът върху потребителските цени и цените на производител съответно се увеличава както заради естествено нарушаване на международната търговия, така и заради едностранни мерки от страна на Русия и различните икономики, които налагат ограничения върху износа. В момента се обсъждат поредни санкции, които са свързани с ограничения на вноса на въглища от Русия.

Подобни действия със сигурност могат да увеличат цените и да нарушат доставките, в комплект с по-високите цени да доведат до нисък икономически растеж. Извън цялата тази ситуация не трябва да забравяме, че централните банки започнаха да предприемат мерки за затягане на паричната политика. Те промениха и реториката си. Това ще има сходен ефект както по отношение на ограничаването на ръста на цените, така и по отношение на охлаждане на икономическата активност, и би имало отрицателно влияние върху икономическия растеж.

- Говорим за повишаване на лихвените проценти от страна на централните банки?

- Да - повишаване на лихвените проценти, намаляването на инжектирането на ликвидност в системата и изтеглянето на тази ликвидност. Това са мерки, които като цяло са насочени към затягане на паричната политика.

- Шефката на Руската централна банка Елвира Набиулина вдигна лихвените проценти от 10% на 20% и така спря обезценката на рублата. За какво повишаване на лихвените проценти можем да говорим при нас - 2-3%, или това е много?

- Стабилизирането на рублата не дойде толкова по линия на лихвения процент, колкото по отношение на наложения капиталов контрол. Бе спряна търговията с валута и освен това експортните компании бяха задължени да обръщат 80% от валутните си приходи в рубли. Резултатът по стабилизирането на рублата идва повече по линия на самия капиталов контрол, отколкото по линия на естествената парична политика. Валутният курс на рублата продължава да не е пазарен.

Дори БНБ спря да публикува в бюлетина си обменния курс спрямо рублата, защото цената <210> очевидно не е пазарна. Ние все пак сме във валутен борд - ние нямаме автономна парична политика и сме зависими от паричните политики на Европейската централна банка. Видяхме, че подобни мерки бяха започнати от Федералния резерв и от Английската централна банка. Европейската централна банка няма да закъснее и скоро също ще предприеме сериозни действия в това отношение.

- Доколко ще пострада пазарът с ваканционни имоти за руснаци на морето?

- Не е задължително да пострада, защото виждаме, че все още сделките с имоти се извършват на сравнително високи цени, което означава, че има търсене. Освен това - не е задължително тези имоти непременно да се продават. Може и да има такава тенденция, но ако говорим за разпродажба на пожар, това най-вероятно би се отразило на цените. Това пък може лесно да бъде посрещнато от по-високо търсене от другата страна, но на този етап тези сделки е трудно да се прогнозират.

- Очаквахме ръст от 3,6% за годината, но новите прогнози са за едва 1,4%. В комбинацията с висока инфлация това ще се усетили ли като реално обедняване на хората?
 
- Не е задължително, защото политиката по доходите през последните години беше насочена именно към увеличаване на заплати в бюджетния сектор, увеличаване на социални плащания, включително и вдигане на пенсии. В частния сектор има сериозно увеличение на заплатите през миналата година - за 2021 то е около 12%.

Това означава, че въпреки инфлацията доходите продължават да се увеличават. Разбира се, при ускорена инфлация, каквито очаквания имаме в момента заради военните действия, социалните увеличения и вдигането на доходите очевидно стават неактуални в този си вид. И вероятно ще доведат до намаление на разполагаемия доход на домакинството. Не трябва да забравяме, че бюджетът е планиран до средата на годината, когато всъщност ще има актуализация.

При нея ще могат да се направят съответните корекции за бюджетния сектор и за социалните плащания. За частния сектор съм сигурен, че работодателите полагат усилия да компенсират това, ако не изцяло, то поне в голяма степен, където е възможно това. Причината за това е, че в почти всички сектори има глад за квалифицирани кадри. Ако един работодател не успее да реагира адекватно на ситуацията, създава риск съответният работник просто да си потърси работа другаде.

Пак казвам - повишаването на заплащането в бюджетната сфера и частния сектор, което започна миналата година, ще продължи, доколкото е възможно, и тази. В частния сектор може да се окаже, че увеличените доходи са по-ниски на едни места и по-високи на други.

- Какво бъдеще чака Балкански поток, в който инвестирахме 3 милиарда, а нещата на континентално ниво вървят към цялостно спиране на руския газ?

- Технически е възможно спирането, но това не е само въпрос на техническа възможност, а и на договорни отношения и на финансови параметри. На този етап е трудно да се прогнозира какво е бъдещето на газовата инфраструктура. Не трябва да забравяме, че тя е свързана с инфраструктурата на съседната страна - тоест може да се използва дори газът от Русия да бъде спрян.

- Азербайджан има ли капацитет да поеме поне част от количествата, които ни трябват?

- Има възможност за получаване на азербайджански газ, но ситуацията трябва да се разглежда и в общоевропейски план. Както ние се притесняваме, че трябва да си осигурим алтернативен източник на доставка, същото се отнася и за останалите страни. Възможностите на Азербайджан да увеличи доставките за Европейския съюз не са толкова големи.

Дори ние, които сме малък консуматор, нашата консумация трябва да се разглежда в контекста на европейския пазар. Това е въпрос на договорни отношения. Ако Европейската комисия договори нови количества газ от Азербайджан, част от тези количества могат да останат при нас. Ще идват през гръцката връзка с интерконектора, който трябва да е готов до средата на годината. Част от количествата ще останат при нас, а другите ще продължат.

- Да чакаме ли падане на мораториума върху шистовия газ?

- Силно се надявам тази политика и това решение /за забраната за проучвания и добив за шистов газ - б. р./ да бъдат преосмислени, защото последните две години показаха, че е изключително важно да се обърне внимание не само на сигурността на доставките. Не само на енергийните суровини, но и на цялата дейност в останалата промишленост.

Видяхме, че голяма част от производството на различни компоненти - най-крещящият пример бяха полупроводниците и чиповете, просто е концентрирана на едно място. Това означава, че трябва да се погрижим за осигуряване на тези доставки. Не трябва евентуални проблеми на една или друга страна да оказват влияние върху нас. Да не се чудим може ли Азербайджан да ни достави някакви количества, а ние да не правим нищо да си ги осигурим сами. Надявам се тази политика да бъда преосмислена.

Първо - да бъде премахнато ограничението, и след това да бъде създадена приятелска среда, която да насърчи компаниите да проучват подобни залежи - не само за шистовия газ, но и за конвенционалния.

- Ние нямаме фирми, които да владеят тази технология. Ще опрем ли до американски компании?

- Не е задължително. Проучвания в моментна правят много компании и със сигурност има място за кандидати.
 
Икономистът Калоян Стайков работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи новите реформи в енергетиката ни и движението на цените на свободния пазар. Всички смятат, че през пролетта на следващата година се очаква инфлацията да се укроти и цените на горивата да се стабилизират. Разговаряхме с него за това по-добра или по-лоша година да очакваме.