Хард синтетиката изгаря мозъкa, марихуаната го полира, става като кола току-що излязла от шоурума. Това заяви инспектор Петьо Петков от сектор „Наркотици“ в СДВР в интервю за в. "Телеграф".
- Инспектор Петков, на какво според вас се дължи фактът, че ученичките изместиха наркодилърите-момчета в училищата?
- Странно е нали. Преди време повечето дилъри и употребяващи дрога бяха момчета, но в един момент се изравниха, дори девойките надделяват. Причината е, че те са по-комбинативни, измислят все по-добри начини за укриване на наркотиците. Другото е, че са по-екзотични. Имам предвид, че полицейските мерки към една жена, са свързани с присъствие на полицайки и т.н. Една жена много по-добре може да укрие нещо, което носи в себе си, особено наркотици.

- Това означава ли, че вече и повече момичета употребяват дрога в сравнение с момчетата?
- Не може да се каже. По обща статистика повечето зависими са мъже, но това е в световен мащаб.

- „Телеграф“ в свое разследване разкри, че основният мотив за пласиране на дрога на ученичките вече не е толкова финансов, колкото стремежът им да блеснат. Вие какво мислите?
- Ако щете дори и с това, че ги търсят повече. Харесват да са търсени момичета. Те предлагат наркотиците по индивидуален начин. Думата „зарибяване“ към днешна дата вече не е актуална. Самите наркотици и формата им на предлагане са все по-екзотични. Разговорите, които децата си говорят помежду си, възбужда интерес, така стават нещата.

- Има ли училища, в които проблемът с наркотиците е по-сериозен?
- Сигурно има такива, но не може да се каже с точност, защото това е латентна престъпност. Никой не ходи с надпис на гърдите наркодилър, а отзад с номера на телефона си. Разпространението става от уста на уста, от скайп на скайп, методиката не може да се сложи в шаблон вече.

- Как се продава дрогата в училищата-в двора, в сградата, извън нея?
-Децата говорят за себе си винаги в трето лице, че на еди кой си познат му се е случило това и това, прави това и онова. Никога не дават конкретика. Обясняваме им, че имаме сайт на СДВР, в който могат да подадат информация, но това почти не се случва. Има една криворазбрана партизанщина сред тях. Друго е, че невинаги учителите могат да разберат за какво става въпрос, защото никога не са употребявали наркотици, вероятно и никога не са виждали формите на предлагане. Самият начин на разпространяване вече е индивидуален и зависи изцяло от продавача. Това може да стане дори при разминаване в коридора.

- Какво ще посъветвате учителите?
- Да гледат какво се случва особено с децата, които познават от повече време. Първото нещо е понижаване на успеха, стават по-нехайни, по-мърляви, не обръщат внимание на външния си вид.

- Така е, но хубавите момичета-дилърки се поддържат повече и от фолкпевици. Тях как ще ги разпознаят?
- Не е задължително те да употребяват дрога. Има доста, които само продават. Времето от ерата на хероиновите наркомани, които, за да продават, трябваше да употребяват, мина, вече е съвсем различно.

- Различават ли се предпочитанията на децата от по-крайните квартали и тези в центъра що се отнася до наркотиците?
- Не, децата навсякъде са едни и същи. Това, което се говори по кварталите, че едва ли не дилърите стоят пред училищата и зарибяват децата, го няма. Ще ви дам пример. Има много колеги от МВР и МО, чиито деца учат в квартални училища. Представете си един млад баща отива да си вземе детето и го вижда това. Знаете ли дилърът къде ще бъде? Сигурно ще стане космонавт. Това е наложена народопсихология, но не кореспондира с истината.

- Разпространено е още, че деца започват с дрогата, ако са от проблемни семейства, на разделени родители и т.н. Вие какво мислите?
- Няма рамка, не е вярно това. Някои психолози казват, че децата от проблемни семейства, а то трудно може да се определи кои са, са по-склонни да употребяват наркотици. Не е вярно това. Мога да ви кажа, че момичета и момчета от семейства с традиции също са склонни да започнат. Отключването дали е от любопитство, интерес или мода, не може да се каже. Много момчета зарибяват момичета, много девойки зарибяват момчета.

- На любовна основа?
- Една много криворазбрана любов. А представете си някой, ако иска да се подиграе с момче или момиче, какво прави. Примерите са много.

- Кой в момента е най-разпространеният наркотик сред децата?
- Мога да ви кажа, че има спад на цените на наркотиците, особено на синтетиката. Най-лошото е, че у нас се употребяват повече халюцигенни наркотици – марихуаната най-вече. Младите и учениците мислят, че това е нормално. В училищата се говори, че за една трева няма кой какво да ти направи. За наргилетата е същото, изкарват ги, че едва ли не са  полезни, а това е тотално невярно.

- Децата знаят ли какво се случва с мозъка им от употребата на дрога?
- Не. Мога да го обясня по следния начин. Буквално - амфетамините или хард синтетиката изгаря човешкия мозък. Марихуаната го полира, става като все едно току-що излязла от шоурума кола. Полират се дори и тези гънки в мозъка, които човек може да придобие по механичен път, например от падане с ролери, колело. Промените стават след 14-ия месец от използването. Но както лекарствата действат индивидуално, така са и наркотиците. Не може да се каже година и два месеца точно за всички. Може да е по-малко при някои, при други повече.

- Как всички дечица по училищата знаят кой продава дрога, а полицията не знае?
- Те не го споделят с никого, не мислете, че казват на родители и близки, които могат да вземат мерки или да ни подадат сигнал. Проговарянето става знаете ли кога, когато някой е малтретирал друг и жертвата разказва какъв е и що е. Знаете ли, че сред учениците обидата „наркоман“ е жестока. Даже да се напсуват, няма да реагират така, както, ако му лепнат този етикет.

- Има ли учители, които са били под ударите на родители и директори, защото са се осмелили да кажат, че детето Х взима дрога, и то само с цел да го предпазят и спасят?
- Да, превръщат се буквално във враг №1. Има такива учители, не мога да ви дам цифра, но има такива случаи. Затова ние опитваме да влезнем на родителските срещи и да говорим директно с родителите. Ако една майка или баща чуе от педагог, че детето му е наркоман, този човек може да бъде и заличен.

- В какъв смисъл?
- Заливане с жалби например. Един афектиран родител може да направи всичко за детето си, особено, ако не знае, че то действително се дрогира.

- Какви са цените на наркотиците в момента?
- Наркотиците са много евтини и достъпни, това е страшното. Има такъв, който струва 2 лв. и могат да го използват няколко човека, смятайте.

- Хващали ли сте ученички, които продават наркотици и как се държат те?
- Много пъти сме хващали девойки. При един от последните случаи наблюдавахме момиче, току-що навършило 18 г. в 11-и клас. То седеше в заведение в градинката на НДК, нещата бяха в чантата й. Когато отидохме да я задържаме, започна да крещи. Ние сме цивилни, нормално е някой друг млад мъж да реши да й помогне. Понякога изпадаме в странни ситуации. Ако вие сега си хванете чантата и застанете пред СДВР и се развикате „Помощ, обират ме“, знаете ли какво ще стане?

- Знам, ще ме снимат с телефони отстрани и никой няма да помогне, ще ме подминат, но ще снимат клипче.
- Ще снимат, ама после ще го качат във Фейсбук и пак случаят ще стане обществено достояние. Това също е голям проблем. Ако се върнем към реакциите, в повечето случаи девойките и момчетата реагират страхливо. Щом са в опасност, нормално е да реагират така.

- Откъде се зареждат училищните дилъри?
- Ако знаехме всичко за всички, щяхме да ги приключим. Освен това всичко го има вече в интернет. Децата не знаят какво е Андромеда, но знаят как може да се синтезира метаамфетамин. Има такива, които страшно много ги вълнува химията и могат да направят чудеса. Информацията е отвсякъде и е невероятна. Хората, които правят синтеза, в повечето случаи нямат химическо образование. Научават процеса наизуст и го повтарят. Точно затова е и екзотиката на нашия пазар. 

- В какъв смисъл екзотика?
- Техните грешки всъщност са следващият нов вид дрога на пазара. Въпросът е да е халюцигенно. Младите искат да е два пъти по-силно, да ги държи два пъти по-дълго и да е два пъти по-евтино. Ренесансовият наркотик, който всички знаем, го няма вече.

Едно интервю на Виктория Пенкова, в. "Телеграф"